Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (33)

Глава 32

Юки Кастеляно седна на третия ред в зала номер 22 на Върховния съд да изчака чиновникът да съобщи номера на случая.

Тя беше в офиса на областния прокурор само от месец, но въпреки че няколко години беше изкарала като адвокат по защитата в една от най-престижните адвокатски кантори, преминаването на страната на обвинителите се бе оказало по-мръсно, по-натоварено и по-близо до реалността от защитата на клиенти с бели якички на граждански процеси.

Е, точно това искаше.

Бившите й колеги нямаше никога да разберат колко много се наслаждаваше на новия си живот откъм „тъмната страна“.

Целта на днешното изслушване беше да започне процесът срещу Алфред Бринкли. В офиса имаше помощник, чиято работа беше да присъства на елементарните процедури като тази и да вписва нужното в календара.

Обаче Юки не желаеше да отстъпи на друг дори миг от този процес.

Тя беше избрана от старшия помощник областен прокурор Ленард Паризи за негова дясна ръка в процес, който беше от огромно значение за Юки. Алфред Бринкли бе убил четирима души. Беше си чист късмет, че Клеър Уошбърн, една от най-близките й приятелки, не беше мъртва.

Тя хвърли поглед към присъстващите, подмина наркоманите и педофилите, техните майки и приятелки, обществените защитници, които набързо съветваха своите клиенти.

Накрая погледът й се спря на обществения защитник Барбара Бланко, която шепнеше на стрелеца от ферибота. Бланко беше умна жена, която също като самата нея беше уцелила бингото със случая „Бринкли“.

Бланко пледираше „невинен“ при повдигането на обвиненията и със сигурност щеше да се опита да отхвърли първоначалните му признания преди започването на процеса. Щеше да твърди, че Бринкли не е бил с всичкия си по време на престъплението и че оттогава е на медикаменти. Щеше да се бори за измъкването му от съдебната и преминаването му към здравната система.

Нека се опита.

Служителят съобщи номера на делото, а пулсът на Юки се ускори, докато затваряше лаптопа си и отиваше към скамейката.

Алфред Бринкли смирено последва защитника си. Той беше избръснат и по-спокоен, отколкото когато му бяха повдигнати обвиненията — още по-добре.

Юки отвори дървеното заграждение между мястото за публиката и залата. Спря се до скамейката на Бланко и Бринкли и погледна право в сиво-сините очи съдия Норман Мур.

Мур им хвърли бегъл поглед, после се наведе над списъка на определените за разглеждане дела.

— Добре. Да насрочим дата час по-скоро, какво ще кажете за понеделник, седемнайсети ноември.

Юки отговори:

— Да, така е в интерес на обществеността, господин съдия.

Обаче Бланко си беше наумила друго.

— Ваша чест, господин Бринкли има дългогодишно умствено заболяване. Неговият случай следва да бъде разгледан съгласно член 1368, за да се определи способността му да издържи съдебния процес.

Мур отпусна ръце върху банката, въздъхна и обяви:

— Добре, госпожице Бланко. Доктор Шарлийн Еверет се връща от отпуска. Тази сутрин ми съобщи, че й се е отворило малко свободно време. Тя ще изготви психиатричната експертиза. — Очите му се извъртяха към Юки. — Приемливо ли е, госпожице Кастеляно?

— Да, господин съдия. Това е тактика за забавяне на процеса — отвърна тя, а думите й изскачаха бързи и резки, в типичния й телеграфен стил. — Защитата иска да заглъхне шумът около клиента й, да спадне общественото внимание. Госпожа Бланко знае прекрасно, че господин Бринкли е способен да издържи процеса. Той стреля и уби четирима души. Предаде се сам. Призна собственото си престъпление. Хората искат и заслужават бърз процес.

— Наясно съм, госпожице Кастеляно — каза с провлечен глас съдията в отговор на нейния словесен картеч. — Смятам, че доктор Еверет ще се справи бързо с експертизата. Едва ли ще отнеме повече от няколко дни. Обществеността ще може да изчака няколко дни, нали?

Юки отговори:

— Да.

А когато чу съдията да казва: „Следващият случай“, напусна съдебната зала по коридора и излезе през двойните врати.

Зави надясно през тъмната мраморна зала към офиса си и се надяваше назначеният от съда психиатър да разбере, че тя и Линдси са прави.

Алфред Бринкли може и да беше луд, но не беше официално невменяем. Той беше извършил четири предумишлени убийства. Ако всичко върви добре, обвинението скоро ще има шанс да го докаже.