Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (32)

Глава 31

Синди Томас работеше вкъщи, в кабинета, който беше оборудвала в малката втора спалня на новия си апартамент. Си Ен Ен й беше за фон, докато пишеше, вглъбена в статията за предстоящия процес срещу Алфред Бринкли. Помисли си да не вдига телефона, когато внезапно иззвъня.

Хвърли поглед на дисплея и щом видя изписалото се име, незабавно вдигна.

— Господин Тайлър — каза тя.

Гласът на Хенри Тайлър кънтеше мрачно, беше почти неузнаваем. За момент тя си помисли, че е някаква шега, но това не беше в стила му.

Тя го слушаше съсредоточено, ахкаше и от време на време пускаше по някое възклицание, като същевременно се опитваше разбере мъжа, който плачеше и чиято мисъл внезапно се разпадаше, и който питаше Синди какво е мнението й.

— Значи е била със синьо палто — уточни Синди.

— Точно така. Тъмносиньо палто, червен пуловер, сини панталонки, червени обувки.

— До час ще ви пратя статията — каза Синди. — Дотогава онези копелета ще се обадят да ви кажат размера на откупа, който искат, за да ви върнат Мади. Ще си я върнете.

Синди се сбогува с издателя, затвори телефона и за момент остана неподвижна, като стискаше подлакътниците, зашеметена от обхваналото я чувство на страх, от което й призляваше. Тя беше проследила достатъчно случаи на отвличане, за да е наясно, че ако детето не бъде открито още днес, шансовете да го открият живо намаляваха наполовина. Намаляваха още наполовина, ако не я откриеха и утре.

Тя си помисли за последния път, когато беше видяла Мадисън — в началото на лятото, тогава малкото момиче беше дошло в офиса с баща си.

Около 20 минути Мадисън се въртя на стола, разположен срещу бюрото на Синди, и драскаше в един бележник, като си представяше, че е репортер, който интервюира Синди за работата й.

— Защо се казва „краен срок“? Страхуваш ли се, когато пишеш за лошите? Коя е най-тъпата история, която си писала?

Мади беше възхитително дете, забавно и неразглезено, Синди чак се натъжи, когато секретарката на Тайлър се върна с думите:

— Хайде, Мадисън. Госпожица Томас има работа!

Синди разцелувала бурно детето по бузите:

— Ти си страхотна сладурана, знаеш ли?

А Мадисън обви ръчички около врата й и също я целуна.

— Ще те чакам пак да си правим компания — извика след нея Синди и Мадисън Тайлър се обърна усмихната. — Нали?

Сега Синди обърна очи към застиналия екран на компютъра, парализирана от мисълта, че Мадисън е държана от хора, които не я обичат. Кой знае дали момичето не е овързано в някой багажник, дали е било насилвано, дали вече не е мъртво.

Синди отвори нов файл и след като направи няколко неуспешни опита, почувства как статията се излива изпод пръстите й. „Петгодишната дъщеря на издателя на «Кроникъл» Хенри Тайлър бе отвлечена тази сутрин само на няколко пресечки от дома си…“

Тя сякаш чу задавения от болка глас на Хенри Тайлър: „Напиши статия, Синди. И се моли на Бог да си върнем Мадисън, преди да сме я публикували.“