Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (3)

Глава 2

Ослепителни бели платна изпълваха ума на Фред, докато кръвта се лееше по палубата. Жадният Бъки гореше в ръката му, очите на Фред пробягаха по палубата.

Гласът в главата му ревеше: „Бягай! Измъквай се! Не си го направил нарочно!“

С крайчеца на окото си Фред забеляза един здравеняк да се приближава. По лицето му се четеше бяс, в очите му гореше адски огън. Фред изпъна ръка. БУМ.

Друг, азиатец с непроницаеми черни очи и бяла черта вместо уста, посегна към Бъки. БУМ.

Една цветнокожа жена седеше наблизо, приклещена от тълпата. Тя обърна към него кръглото си лице, на което лъщяха широко отворените й очи. Вгледа се в неговото лице и… прочете мислите му.

— Добре, синко — рече му и протегна разтреперана ръка, — стига толкова. Дай ми оръжието.

Тя знае какво е направил. Откъде знае?

БУМ.

Фред усети как го заля облекчение, докато гледаше жената, която прочете мислите му, да се свлича. Хората в тесния преден отсек се олюляха, снишиха се, сменяха посоката ту наляво, ту надясно в зависимост от посоката, в която Фред поклащаше глава.

Те се страхуваха от него. От него.

Цветнокожата жена в краката му стискаше клетъчен телефон в окървавените си ръце. Дишайки на пресекулки, тя набираше номер с палеца. Няма да стане! Фред стъпи върху китката й. После се наведе, за да се взре в очите й.

— Трябваше да ме спреш — процеди той през зъби. — Това ти е работата.

Бъки се стовари върху главата й.

— Недей — примоли се жената. — Моля те!

Някой изкрещя:

— Мамо!

Кльощаво цветнокожо момче на около седемнайсет-осемнайсет години се приближаваше към него с тръба на рамото, която стискаше като бейзболна бухалка.

Фред натисна спусъка при едно накланяне на ферибота. БУМ.

Изстрелът не улучи. Металната тръба падна, търкулна се по палубата, а момчето се втурна към жената, просна се върху нея. За да я защити?

Хората се хвърлиха под пейките, а писъците им се извисиха около него като огнени езици.

Шумът на двигателите се смеси с металното издрънчаване от падането на подвижния мост. Бъки продължаваше да се цели в тълпата, докато Фред гледаше над перилата.

Преценяваше дистанцията.

Скок от височина метър и двайсет го делеше от подвижния мост, а после и сравнително дълъг скок до пристана.

Фред прибра Бъки в джоба си и хвана с две ръце перилото. Той прескочи и се приземи на подметките на маратонките си „Найки“. Облак затули слънцето, обви го като мантия, направи го невидимо.

Давай бързо, моряче! Хайде!

И той го направи — скочи на пристана и побягна към пазара на фермерите, където се загуби в множеството, изпълнило паркинга.

Продължи почти спокойно, беше на половин пресечка от „Ембаркадеро“.

Тананикаше, докато се спускаше по стъпалата на терминала БАРТ, и все още продължаваше да си припява, когато се качи на влака за вкъщи.

Успя, моряче!