Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (20)

Глава 19

Електронният часовник на микровълновата показваше 7:08. Бях физически изцедена и умствено опустошена, след като кръстосвах Тендърлойн цял ден, без да стигна до нищо друго, освен до списък с всички места, на които Алфред Бринкли не е живял.

Не просто бях разгневена. Бях ужасена. Фред Бринкли все още беше на свобода.

Сложих „Хелти Чойс“ макарони със сирене в микровълновата, натиснах таймера пет пъти.

Докато вечерята ми се въртеше вътре, отново прехвърлих станалото през изминалия ден в ума си, за да открия някакъв пропуск при обиколката на седемдесетината гнусни хотела, разпитванията на безполезни рецепционисти и безброй наематели на евтини квартири.

Марта се отърка в мен, а аз я погалих между ушите, сложих кучешка храна в купичката. Тя наведе глава, размаха пухкавата си опашка.

— Милинката ми — й казах. — Светъл лъч в живота ми.

Тъкмо бях отворила една бира, когато чух звънеца.

Сега пък какво?

Увиснах на прозореца, за да проверя кой имаше куража да позвъни на вратата ми — обаче се оказа, че не познавам човека, който гледаше право в мен от тротоара.

Беше гладко избръснат, наполовина скрит в сянка, в ръката си държеше плик.

— Какво искате?

— Имам нещо за вас, лейтенант. Спешно е. Това е лично за вас.

Какъв е този? Съдебен куриер? Информатор? Зад мен микровълновата изпиука, за да ме уведоми, че вечерята е готова.

— Пуснете го в пощенската ми кутия! — извиках.

— Както кажете — отвърна посетителят ми. — Но по телевизията вие попитахте: „Познавате ли този човек?“ Помните ли?

— И познавате ли го?

— Аз съм този човек. Който го извърши.