Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Женски клуб „Убийства“ (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 6th Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 7гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2018)
Корекция и форматиране
sqnka(2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро

Заглавие: Шестата жертва

Преводач: Десислава Спасова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Симолини

Редактор: София Бранц

Коректор: Евелина Попова

ISBN: 978-954-529-646-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6899

История

  1. —Добавяне

Глава 130

Фред Бринкли вървеше по улица „Скот“, като гледаше право напред под прихлупената бейзболна шапка, собственост на доктор Картър. Той гледаше върховете на платната на яхтклуба в края на улицата, вдишваше въздуха, който идваше откъм залива.

Главата все още го болеше, но лекарствата бяха укротили гласовете, така че можеше да мисли. Чувстваше се силен и могъщ. По същия начин се почувства и когато с Бъки очистиха онези нещастници на ферибота.

Докато ходеше, си припомни сценката в офиса на доктор Картър, как енергично се справи, когато белезниците бяха свалени — точно като супергерой.

Допри си носа.

Докосни си пръстите.

Грабни скалпела.

Допря го до шията на доктора и каза на пазача да му даде оръжието си.

Фред се засмя, като си спомни как глупавият пазач го кълнеше, докато връзваше него и лекаря голи заедно и им натъпкваше марля в устата, а после ги заключи в килера. „Пак тук ще дойдеш, ненормалнико!“

Фред докосна оръжието, скрито в джоба на сакото на доктора, като си мислеше: „Ще дойда, хубаво. Точно така планирам. Но още не.“

Малките измазани къщички на улица „Скот“ на около шест метра от пътя бяха сбутани една до друга като крави на водопой. Къщата, която търсеше Фред, беше жълто-кафява с кафяви капаци и едноместен гараж.

Ето зелената морава и лимоновото дърво, точно както си ги спомняше. Колата беше в гаража, а вратата зееше отворена.

Великолепно. В точния момент.

Фред Бринкли извървя шестте метра асфалтов път и влезе в гаража. Мина покрай светлосиньото БМВ от 1995-а и взе безжичния пневматичен пистолет от масата с инструменти. Зареди го, стреля в стената, за да се увери, че работи. Щрак.

После се качи по стълбите, натисна дръжката и стъпи на дървения под в дневната. За момент се спря на прага на храма.

Взе подвързаните с кожа фотоалбуми от високия скрин, дръпна акварелния портрет от статива и понесе всичко към кухнята.

Тя седеше на масата, преглеждаше сметките. Малкият телевизор беше включен, течеше шоуто със съдебни случаи.

Тъмнокосата жена обърна главата си, когато той влезе в кухнята, а очите й се разшириха, докато се опитваше да осъзнае ставащото.

— Ола, мамасита[1] — поздрави я ведро той. — Аз съм. Време е за шоуто на Фред и Елена Бринкли.

Бележки

[1] Здравей, мамче (исп.). — Б.пр.