Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (13)

Глава 12

Доктор Германюк внимателно започна да изучава раната, която беше разкъсала гръдния кош на Андреа Канело.

— Прилича на изстрел с К-5 право в сърцето. Не бих се заклел, докато не се произнесат и оръжейните специалисти, но ми се струва, че е убита с куршум трийсет и осми калибър.

Аз стигнах до същия извод, когато изгледах записа, но исках потвърждение. Обективът на камерата на Джак Руни отскочи от Андреа Канело веднага след изстрела. Ако бе живяла още секунда, ако бе познала убиеца, може би щеше да извика името му.

— Има ли вероятност да е била в съзнание след изстрела?

— Никаква — каза ми Германюк. — При такъв изстрел е била мъртва още преди да падне.

— Бива си я стрелбата — рекох. — Шест куршума, пет точни изстрела. При това с револвер.

— Фериботът е бил претъпкан, имало е доста хора. Все някого е щял да уцели — коментира доктор Джи.

Погледнахме едновременно към стоманената врата в задната част на залата за аутопсии, когато тя се отвори шумно и влетя санитар с количка, който извика:

— Къде да карам това, докторе?

Тялото на носилката, покрито с чаршаф, беше дълго около метър и половина. „Това“ бе дете.

— Остави го — каза му Германюк. — Оттук поемаме ние.

Двамата с доктора пристъпихме към количката. Той дръпна чаршафа.

Само поглед към мъртвото дете бе достатъчен да ми разкъса сърцето.

Кожата на Тони бе синкава, а на кльощавия си гръден кош имаше пресен, около 30-сантиметров шев. Едва се преборих с импулса да докосна лицето му, да го помилвам по косата, да направя нещо нежно за това дете, което бе имало нещастието да се изпречи пред револвера на един луд.

— Тони, ужасно съжалявам.

— Ето визитката ми — каза ми Германюк, изровил картичката от джоба на лабораторната си манта, и я сложи в ръката ми. — Потърсете ме по мобилния, ако се нуждаете от мен. И като видите Клеър… кажете й, че ще дойда в болницата веднага щом имам възможност. Кажете й, че ще направим всичко възможно и заради нея — и няма да я разочароваме.