Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (124)

Глава 123

Беше малко след два следобед на третия ден, откакто съдебните заседатели бяха започнали да обсъждат заключението си, когато телефонът на Юки звънна.

Решението беше взето.

За момент остана като втрещена на стола си, само примигваше. После изведнъж дойде на себе си.

Пусна съобщение на пейджъра на Ленард и набра Клеър, Синди и Линдси — те всички бяха на няколко минути път от съдебната зала.

Тя се изправи, прекоси помещението и се наведе над преградката на Дейвид.

— Връщат се.

Дейвид остави сандвича с риба тон и последва Юки до асансьора, с който слязоха до партера.

Минаха през голямото фоайе, през тапицираната с кожа двойна врата на второто фоайе, през охраната пред залата и след остъкления коридор влязоха и заеха местата си на банката.

Слухът се беше разнесъл и залата беше изпълнена докрай. Телевизионните камери работеха. Репортери от местните вестници и кореспонденти от жълтата преса, кабеларките и националните медии, всички се бяха струпали на задния ред. Синди беше в прохода отстрани.

Юки забеляза Клеър и Линдси, които бяха седнали в средата, обаче не видя майката на обвиняемия, Елена Бринкли.

Мики Шърман влезе, беше с безупречен тъмносин костюм. Той сложи металното куфарче пред себе си, кимна на Юки и се обади по мобилния си телефон.

Телефонът на Юки иззвъня.

— Лен — каза тя, щом видя името му на дисплея, — сега ще се произнесе присъдата.

— Аз съм при кардиолога — каза й Лен. — Дръж ме в течение.

Страничната врата отляво се отвори и съдебният пристав въведе Алфред Бринкли.