Метаданни
Данни
- Серия
- Женски клуб „Убийства“ (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The 6th Target, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Десислава Спасова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро
Заглавие: Шестата жертва
Преводач: Десислава Спасова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Симолини
Редактор: София Бранц
Коректор: Евелина Попова
ISBN: 978-954-529-646-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6899
История
- —Добавяне
Глава 11
Съдебната палата прилича на гранитен куб, който заема цяла пресечка на улица „Брайънт“. Нейните неприветливи и извехтели десет етажа подслоняват Върховния съд, кабинетите на областните прокурори, южното подразделение на полицейското управление на Сан Франциско и затвора на последния етаж.
Кабинетът на съдебномедицинските експерти е в съседна сграда, до която може да се стигне през задна врата на приземния етаж на Съдебната палата. Отворих вратата от стомана и стъкло в дъното на фоайето, излязох зад сградата и се запътих по прохода, който водеше към моргата.
Отворих вратата към залата за аутопсии и незабавно почувствах лютия студ. Прекосих помещението като собственик, навик, който най-близката ми приятелка — старшият съдебномедицински експерт Клеър — подкрепяше.
Естествено, сега не Клеър се беше качила на стълбата, за да прави снимки на жената, положена в момента на масата. Заместникът й, четирийсет и нещо годишен, висок около метър и петдесет бял мъж с прошарена коса и с очила с черни рогови рамки, бе заел мястото й.
— Доктор Джи — обърнах се към него, влитайки в залата за аутопсии.
— Гледайте в краката си, лейтенант.
Доктор Хъмфри Германюк бе поел офиса на съдебномедицинските експерти преди около 6 часа, а вече беше успял да подреди покрай стената стройни редици документация. С върха на обувката си върнах в предишното й положение една купчина, която случайно бях ритнала, и я подравних изрядно.
Бях запозната с репутацията на Германюк на добър професионалист с чувство за хумор и безупречно поведение на свидетелската скамейка. Всъщност по нищо не отстъпваше на Клеър, а някои дори твърдяха, че ако тя се оттегли, той е с единия крак в нейния кабинет.
— Какво е положението с Андреа Канело? — попитах и се доближих до масата.
Пациентката, така да се каже, беше гола, лежеше по гръб, а раната от куршум се мъдреше в центъра на гръдния й кош.
— Спазвайте ограничителната линия, лейтенант. Това е зона, свободна от ченгета — изграчи той. Видът му говореше, че не се шегува. — Вече минах през вероятно малтретиране на дете, пътен инцидент и жена с разцепена от ютия глава. Жертвите от ферибота ще са целодневна мъчителна работа, а едва започвам. Ако имате въпроси, питайте. В противен случай оставете номера на мобилния си върху бюрото ми. Ще ви звънна, щом приключа.
После ми обърна гръб и взе да мери големината на огнестрелната рана на гърдите на Андреа Канело.
Излязох, а главата ми се пръскаше от гневния изблик, който се опитвах да овладея. Не можех да се сдърпам с доктор Джи, а и между другото, той беше прав. При липсата на Клеър бездруго малобройният екип на патоанатомите беше обявил „извънредно положение“. Германюк ме познаваше бегло, трябваше да брани отдела си, правата си, правата на „пациентите“ си, неприкосновеността на разследването.
А освен това се налагаше да направи сам аутопсията на всички жертви от престрелката.
Ако в това масово убийство се включеше втори патоанатом, печен адвокат можеше да насъска двамата един срещу друг, да търси несъответствия, които да подкопаят надеждността на техните показания.
При положение че открием ненормалника, който е извършил убийствата.
И при положение че стигнем до процес.
Беше почти четири следобед. Щом Андреа Канело бе за него едва първата жертва от ферибота, целодневните му усилия щяха да прераснат в целонощни.
Както и да е, имах своите си проблеми. Четирима души бяха убити.
Колкото повече време минаваше, толкова по-вероятно бе убиецът да се измъкне.
— Доктор Джи.
Той извърна глава от схемите си и сви вежди.
— Извинете, ако бях рязка, но стрелецът уби четирима, а не знаем нито кой е, нито къде можем да го открием.
— Имате предвид трима? — попита Германюк. — При мен има трима убити.
— Синът на тази жена, Тони Канело, е починал преди половин час в болница „Сан Франциско Дженеръл“ — отговорих. — На девет години е, с него убитите са четирима, а Клеър Уошбърн диша през тръбичка.
Вълна от съчувствие смени възмущението от лицето на доктор Германюк. Остротата беше изчезнала от гласа му, когато попита:
— С какво да ви помогна?