Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (117)

Глава 116

Залата беше претъпкана: съдебни служители, криминални репортери, семействата на жертвите и още маса народ, присъствал на стрелбата, която Алфред Бринкли беше открил на „Дел Норте“. Тихият шепот се извиси до тътен, когато двама от охраната вкараха Бринкли в залата.

Ето го!

Стрелецът от ферибота.

Мики Шърман изчака прав да свалят белезниците на Алфред Бринкли. Той придърпа стол за клиента си, който го попита:

— Ще имам ли възможност?

— Обмислям го — отвърна Шърман. — Сигурен ли си, Фред?

Бринкли кимна.

— Добре ли изглеждам?

— Да, изглеждаш чудесно.

Мики седна и огледа хубаво своя блед и кльощав клиент с неравномерно подстригана коса, рани от бръсненето и лъскав костюм, който му стоеше като на плашило.

Основно правило беше да не подлагаш клиента си на разпит, ако не си принуден, а дори и тогава го правиш само ако клиентът ти вдъхва доверие и предизвиква достатъчно съчувствие, за да умилостиви съдебните заседатели.

Фред Бринкли беше неугледен и потиснат.

От друга страна, какво губят? Обвинението разполага с видеозаписа, показанията на очевидците и признанията на извършителя. Шърман обмисляше идеята. Да, има голям риск, но пък Фредалито линдо можеше да убеди съда, че шумът в главата му е непоносим до такава степен, че не е бил на себе си, когато е стрелял по онези клети хора…

Фред имаше право да свидетелства в своя защита, но Шърман смяташе, че би могъл да го разубеди. Все още не беше готов с решението си, когато съдебните заседатели седнаха по местата си. Съдебният пристав обяви началото на заседанието, а в залата се възцари пълно мълчание, заредено с очакване.

Съдия Мур погледна над черните рамки на дебелите стъкла и попита:

— Готов ли сте, господин Шърман?

— Да, господин съдия — отговори Шърман, стана и закопча средното копче на сакото. Обърна се към клиента си: — Фред…