Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (113)

Глава 112

Проверих регистрационните номера на вана с компютъра в колата. Мислех си да взема заповед за обиск, да конфискувам вана, да запаля пламъчето на надеждата, че може да открием капки от кръвта на Паола Ричи някъде по шевовете на тапицерията. Това щеше да е истинско доказателство, което да свърже Ренфру с отвличането на Паола Ричи и Мадисън Тайлър.

През следващия час бяха установени два периметъра. Вътрешният периметър ограждаше къщата с фронтоните. Външният периметър обхващаше зона от две пресечки около нея.

В къщата нямаше никакво движение, чудех се какво ли се случва вътре. Дали Ренфру си опакова багажа? Унищожава ли документи?

Беше почти четири следобед, когато пет черни джипа се появиха по пътя. Те паркираха до тротоара перпендикулярно на входа на къщата с фронтоните.

Дейв Станфорд дойде до прозореца на колата ми. Подаде ми рупор. Опашката му беше прибрана по стандартите на ФБР, а настроението в сините му очи беше угаснало. Дейв вече не работеше под прикритие.

Каза ми:

— Повикахме специалистите, Линдси. Обаче Ренфру те познава, опитай се да го изкараш от къщата.

Конклин завъртя ключа и потеглихме, пресякохме улицата, спряхме на алеята на Ренфру. Бяхме препречили с колата и вана, и БМВ-то.

Взех рупора и застанах зад отворената врата на колата. Извиках: „Пол Ренфру, тук е сержант Боксър. Имаме заповед за арестуването ви по подозрение за убийство. Моля, излезте бавно с вдигнати ръце.“

Гласът ми прогърмя над тихата пресечка в края на града. Птиците шумно отлетяха.

Конклин ми пошепна:

— Движение на втория етаж.

Всеки мускул в тялото ми се напрегна. Очите ми пробягаха по фасадата на къщата. Не видях нищо, но кожата ми пареше. Като че усещах насочено към мен оръжие.

Отново вдигнах рупора, натиснах бутона.

— Господин Ренфру, това е последният ви шанс. Около къщата ви има достатъчно огнестрелно оръжие, за да я превърне в отломки. Не ни карайте да стигаме дотам.

Външната врата се отвори. Ренфру се появи в сянката. Извика:

— Излизам. Не стреляйте! Моля ви, не стреляйте!

Хвърлих поглед вляво, за да видя какво предприема екипът за бързо реагиране на ФБР. Дузина или повече пушки М-16 държаха вратата на прицел. Знаех, че някъде на покрива, може би на 50 метра, снайперист е прицелил в главата на Ренфру ремингтън 700 с мощен оптичен мерник.

— Застанете отпред, така че да ви виждам — извиках на човека, застанал на прага. — Правилно решение, господин Ренфру — викнах отново. — Сега се обърнете и отстъпвайте с гръб по посока на гласа ми.

Ренфру стоеше под фронтона на входа за къщата. Между нас се простираше десетметрова зелена поляна.

— Не мога — каза Ренфру със слаб, почти умолителен глас. — Ако изляза, тя ще ме застреля.