Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (100)

Глава 99

Телефонът ми зазвъня, преди да успея да пусна завесата. Знаех, че сигурно Джо ми звъни от колата си, но нямах какво да му кажа.

Взех си продължителен душ, седях под струята петнайсет или двайсет минути. Когато излязох изпод душа, телефонът пак звънеше. И този път не вдигнах. Същото отношение демонстрирах и към мигащата светлинка на телефонния секретар, а и към тихата мелодия, която се чуваше от джоба на якето ми, в което беше мобилният.

Метнах вечерята си в микровълновата. Отворих бутилката „Курвоазие“ и си налях пълна винена чаша от него, когато мобилният ми телефон отново поде проклетия си звън.

Издърпах го от джоба на якето си и изстрелях:

— Да — готова да продължа с: „Остави ме на мира Джо, разбра ли?“

Почувствах се страшно разочарована, когато вместо неговия глас чух гласа на партньора си.

Рич каза:

— Какво е нужно, за да те накара човек да си вдигнеш телефона, Линдси?

Беше ми сърдит, но не ме интересуваше.

— Бях под душа — сопнах се аз. — Доколкото ми е известно, това все още е позволено, нали? Какво има?

— Извършено е още едно нападение в „Блейкли Армс“.

За момент дъхът ми секна.

— Убийство?

— Ще ти кажа, щом пристигна. В момента съм на няколко преки оттам.

— Блокирайте сградата — казах му. — Никой да не я напуска!

— Да, сержант!

Изведнъж си спомних за последния с крос тренажора. Как можах да го забравя?

— Рич, не успяхме да поразровим около Бен Уайът.

— Не.

— Звънна ли в болницата?

— Да.

— В съзнание ли е?

— Починал е преди два часа.

Казах на Ричи, че ще се срещнем скоро и звъннах на Синди. Никой не отговори. Затворих телефона и го запратих на кухненския шкаф, за да не го изхвърля през прозореца. Микровълновата запиука, за да ми даде сигнал, че вечерята е готова.

— Ще полудея! — разкрещях се аз към таймера. — Направо откачам!

По дяволите всичко! Оставих брендито недокоснато на шкафа и вечерята си непокътната. Облякох се набързо, закопчах кобура си под мишницата и си метнах якето. Отново набрах Синди, открих я, обясних й какво се е случило.

После се втурнах към „Таунсенд“ и Трета.

В момента, в който влязох във фоайето в „Блейкли Армс“, си представях следващия си разговор със Синди. Нямаше да допусна да ми противоречи.

Щеше да дойде да живее при мен, докато намерим някое сигурно място за нея!