Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (7)

Глава 6

През отворения прозорец на патрулната кола целунах Уили по бузата. Полицай Пат Нунан щеше да го откара до болницата, а аз се качих на ферибота и отидох при Трачио в отсека на предната палуба на „Дел Норте“.

Беше сцена на незабравим ужас. Телата лежаха, където бяха паднали, по обляната в кръв четирийсет квадрата палуба от фибростъкло, а във всички посоки се виждаха отпечатъци от стъпки. Всякакъв вид вещи се въргаляха изпуснати тук и там: смачкана от тичащите червена бейзболна шапка, пластмасови чашки, чинийки от хотдог, вестници, напоени с кръв.

Заля ме вълна от отчаяние, от която ми призля. Убиецът можеше да е навсякъде, а уликите, които евентуално щяха да ни отведат до него, бяха стъпквани всеки път, щом някое ченге, случайно минал човек или санитар бяха обхождали палубата.

На всичко отгоре Клеър не ми излизаше от ума.

— Добре ли си? — попита ме Трачио.

Поклатих глава, изпълнена със страх, че ако заплача, няма да мога да се спра.

— Това е Андреа Канело — каза Трачио и посочи тялото на жена с жълтеникавокафяв панталон и бяла блуза, която лежеше опряна на корпуса. — Според онзи приятел — посочи тийнейджър с щръкнала коса и изгорял от слънцето нос — извършителят е застрелял първо нея. После прострелял сина й. Малко момче. Около деветгодишно.

— Момчето ще оживее ли? — попитах.

Трачио потръпна.

— Изгубило е много кръв. — Той посочи друго тяло, бял мъж с побеляла коса на видима възраст около петдесет години, полупроснат под една пейка. — Пер Конрад. Инженер. Работел е на ферибота. Вероятно е чул изстрелите и се е опитал да помогне. А и този — посочи азиатец, проснат по гръб в центъра на палубата — е застраховател, Лестър Нг. Още един, който можеше да стане герой. Според свидетелите всичко се е разиграло за две-три минути.

Започнах да си представям случилото се по информацията, която ми даде Уили, а и по току-що получената от Трачио, като се вглеждах в телата и се опитвах да сглобя всичко в нещо, което да има смисъл.

Чудех се дали стрелбата е била планирана, или нещо бе предизвикало стрелеца, и ако е така, какво го е предизвикало.

— Един от пътниците мисли, че е видял стрелеца да седи сам преди инцидента. Ето там — посочи Трачио. — Според него е пушел цигара. Под една от масите с открит пакет „Търкиш Спешълс“.

Последвах Трачио до кърмата, където няколко ужасени пътници седяха на тапицирана пейка, която следваше вътрешната извивка на парапета. Някои от тях бяха опръскани с кръв. Други се държаха за ръце. Лицата им сякаш бяха замръзнали от шока.

Полицаите все още разпитваха очевидците за имената и телефонните им номера, вземаха показания. Сержант Лекси Роуз се обърна към нас с думите:

— Началник, лейтенант, господин Джак Руни има добри новини за нас.

Възрастен мъж в светлочервено шушляково яке пристъпи напред. Той носеше очила с големи рамки и дигитална камерка с размерите на калъпче сапун, която висеше на черен шнур на врата му. На лицето му се мъдреше гримаса на зловещо задоволство.

— Записах го тук — каза Руни и вдигна миникамерата. — Хванах откачалката в действие.