Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (104)

Глава 103

— Точно като моя е — каза Синди, когато влязохме в апартамента на Поршия.

От вратата се влизаше в голяма дневна с изглед към улицата — беше просторно, светло, обзаведено в модерен стил.

До дневната имаше кухня в минималистичен стил, но докато у Синди трапезарията беше преходна, у госпожица Фокс беше преградена с гипсокартонени стени и лека врата.

— Това е неговото място — каза госпожица Фокс.

— Има ли прозорци? — попитах.

— Не. На него така му харесва. Точно заради това се съгласи.

Беше много неприятно, че трапезарията бе преградена по този начин, защото, за да влезем, ни трябваше или съгласието на самия Тенинг, или заповед за обиск. Въпреки че не беше официален наемател на госпожица Фокс, плащаше наем, а това му даваше права.

Сложих ръка върху дръжката на стаята на Тенинг, като се надявах по случайност да е отворена, но не — беше заключено.

— Имате ли някоя приятелка, при която да можете да останете? — попитах госпожица Фокс.

Докато Поршия събираше някои неща, извиках полицай да застъпи на пост пред вратата.

Дадох ключовете от апартамента си на Синди, казах й да отиде там. Тя изобщо не се заинати.

С Рич прекарахме още два часа в разпити на обитателите на „Блейкли Армс“. Върнахме се в Съдебната палата в 10 вечерта.

Колкото и неприветлив да изглеждаше следственият участък през деня, това беше нищо в сравнение с начина, по който изглеждаше през нощта. Нощните лампи хвърляха зловещи луминесцентни отблясъци. Вътре миришеше на остатъците от храна в кошчетата.

Изхвърлих чаша забравено кафе и включих компютъра си, а Рич — неговия. Влязох в базата данни и както бях готова за дълго търсене, всичко за живота на Гари Тенинг се появи на екрана за минути.

Имаше заповед за ареста на Тенинг. Не се явил в съда заради някакво пътно нарушение, беше дребна простъпка, но щеше да свърши работа.

А имаше и още.

— Гари Тенинг работи в „Конко Констръкшън“ — каза Рич. — Може да е на смяна къде ли не. Няма да го открием, преди да отворят администрацията сутринта.

— Има ли разрешително за оръжие? — попитах.

Рич прокара пръсти по клавиатурата.

— Да. Съвсем изрядно.

Гари Тенинг притежава оръжие.