Росица Панайотова
„Алтернативният“ Пол Андерсън

Със или без заклинания, „Операция «Хаос»“ е проведена. Макар и на два етапа, издателство „Орфия“ успя да ви запознае с един от образците на т.нар. „алтернативна фантастика“, толкова популярна на Запад и така непозната у нас. Няма защо да се чудим на този факт — в минало (надяваме се, свършено!) време дори основният въпрос на всяка фантастика „какво би било, ако…“ се поставяше твърде предпазливо. И може би тъкмо затова тя не се радваше на толкова висок официален „рейтинг“, както реалистичната проза.

Днес Западът вече не е онзи „отвъден свят“, за който съчинявахме приказки със задължителната „поука“ накрая, а въпросът става актуален и за нас. Мисля, че това е една от причините, поради която произведенията на алтернативната фантастика, предлагащи нови варианти на известни исторически събития, се радват на огромен успех в страните от бившия социалистически лагер.

На Пол Андерсън, чиято слава се дължи именно на неговите творби, тип „вмешателство в историята“, моите размишления може би ще се сторят доста странни. Още повече че животът му и извън литературата протича някак „алтернативно“. Той е алпинист, строи лодки по старинни чертежи, включва се в Гилдията на американските мечоносци и вълшебници (тоест на писателите, които използват подобни сюжети), участва в международно общество с интригуващото название „Непостоянни кореспонденти на «Бейкър стрийт»“ — това, последното, сигурно защото в наше време шерлокхолмсовците все не достигат… И накрая, да не пропуснем още една организация, в която членува Андерсън — Обществото за творчески анахронизъм, в което писателят е удостоен с рицарско звание за съвършеното владеене на едно от старинните бойни изкуства. Членовете на това общество се занимават с реконструиране на средновековните реалности: шият костюми, леят доспехи, устройват турнири и тържествени шествия. Впрочем, често съм си задавала въпроса защо за мнозина фантасти любима тема е Средновековието? Дали причината не е, че то, под една или друга форма, продължава да живее и днес у нас, особено в моментите, в които осъзнаваме, че рицарството и вярата не ни достигат? А още по-често в случаите, когато за пореден път с горчивина констатираме, че бюрократичната йерархия и догматизмът унищожават човешката индивидуалност… Въпреки че на онези, които смятат, че „всичко средно е редно“, Андерсън задочно отговаря в едно свое интервю, че по политическите си възгледи е либерал от XVIII век, романтичен защитник на свободата на отделната личност в битката й с държавната бюрокрация. И още: в Бога той не вярва, тъй като по душа си остава учен…

Тъкмо затова мисля, че Стийв и Джини от „Операция «Хаос»“, въпреки всички литературни капризи на автора си, продължават да живеят някъде, без да забравят вълшебните метли зад вратата на своя дом, а котаракът Сварталф все така гони до миша дупка домашните духове в една паралелна Америка, в която вярата, жизнелюбието и творческото въображение са на особена почит.

Поне ми се иска да е така, независимо че „Операция «Хаос»“ събуди толкова противоречиви мнения за фантастиката. Литературата, която ни прави големи деца — със светнали очи, несправедливо обидени или необяснимо жестоки. Хора с нови мечти и изживени разочарования. Рожби на Хаоса, защото всички идваме оттам — от голямото Нищо, което непрекъснато се превръща в Нещо.