Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The traveller’s atlas: Europe, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda(2020)
Издание:
Автор: Майк Джерард
Заглавие: Енциклопедия на пътешественика: Европа
Преводач: Венера Иванова Атанасова; Нина Стоянова Руева
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК Хермес
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2013
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: английска
Печатница: Китай
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1218-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13582
История
- —Добавяне
Нидерландия
Амстердам: Разходка по водата
Също като Венеция, Амстердам е построен върху вода и където и да отидете в града, под краката ви лежат пластове история.
СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
НАСЕЛЕНИЕ: 750 000 души
ВАЛУТА: евро
КЛИМАТ: топло, но не горещо лято, мека и рядко мразовита
зима, но често има периоди на влажно и хладно време. Възможни
валежи през цялата година.
КАКВО ДА НОСИТЕ: чадър или дъждобран, здрави и удобни обувки.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: април и май са
най-сухите месеци, юли и август са най-топлите.
НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Схипхол е на 17,5 км югозападно
от града и има добри връзки с железопътния транспорт.
НАСТАНЯВАНЕ: недостигът на хотелски легла изисква
предварителна резервация. Има много частни квартири в
характерните къщи край каналите, но често те са с много
стълби и нямат асансьор.
Докато се разхождате из Амстердам, „ходите по вода“, защото този нидерландски град е сътворено от човека чудо. Амстердам не прилича на никои друг град, тъй като е израснал буквално от блатата. Той съчетава блещукащата красота на своите канали с динамичността на едно старо европейско пристанище, както и с уникалното свободомислие на своите граждани. Те са не само свободомислещи, но и свободно разхождащи се, най-вече с велосипеди, които са най-предпочитаният транспорт в града. Много от главните улици на Амстердам някога са били канали. Огромната му и великолепна железопътна гара е построена „на вода“ и дори Кралският дворец се издига върху блатиста земя. Това е град, който дори не е трябвало да съществува.
Централната гара
Много от пътниците, пристигащи на Централната гара, която е главният транспортен възел на града, идват от Схипхол — международното летище на Амстердам. Но пристигнете ли там, стъпвайте внимателно, защото ходите върху 8687 дървени стълба, които поддържат гарата, изградена върху три изкуствени острова. Мястото, на което се издига тя сега, някога е било залив, където клиперите се завръщали от Холандските Източни Индии, докарвайки товари с индийско орехче и карамфил.
Пак там рибарите от крайбрежието влизали в града и в каналите, за да завържат лодките си и да продадат своя улов.
Но през 1876 г. холандското правителство в Хага решило, че новата гара ще бъде изградена на това място, а не в южната част на града, както искал градският съвет на Амстердам. Строителството започнало през 1882 г. и отнело седем години, за да се реализира най-големият строителен проект в Амстердам през целия XIX в. Дизайнът е на холандския архитект Пиер Кьойперс, който по това време довършвал другия си амстердамски шедьовър — Националния музей.
Известният холандски журналист Герт Мак описва гарата като „най-голямата градоустройствена грешка. Прекрасната панорама на града — двете мили с трептящи мачти, шпилове и търговски къщи — е била унищожена завинаги“.
Независимо дали гарата е била оценена, всички искали да видят това ново творение и четиринадесет хиляди души си купили билети за официалното й откриване. Платната отстъпили пред парата. Каналите давали път на повече улици, за да се удовлетворят нуждите на нарастващото население.
Площад „Дам“
Ако излезете от гарата и поемете по главната улица „Дамрак“ пред вас, вие пак ще ходите по вода. В края на XIII в. тя била воден канал, през който река Амстел се вливала в морето. Като стигнете до площад „Дам“ — оживения централен площад на града, където се издига Кралският дворец, — ще се озовете на мястото, където някога на брега на Амстел имало малко рибарско селище.
Но реката била непредвидима и често променяла течението си през меката блатиста земя. Затова рибарите се събрали и построили бент (дам), който дал името на този забележителен град: бент на Амстел.
Все пак животът там си имал своите трудности за преодоляване. В средата на XVII в. Амстердам, вече процъфтяващ град, се нуждаел от ново кметство. Старото било изгоряло до основи — изненадващо често явление в онези години на това влажно място. Но за да изградят импозантното ново кметство, което щяло да бъде най-голямото в Европа по онова време, строителите трябвало първо да забият дълбоко в блатистата почва 13 659 дървени пилона, които да служат като подпори. През 1795 г. френската армия завзела Амстердам, а през 1808 г. Луи Бонапарт решил, че от кметството ще излезе красив кралски дворец, какъвто е до ден-днешен.
Измъкване на коне от каналите
Южно от площада се намира оживената търговска улица „Калверстрат“ и ако ви се стори трудно да вървите през тълпата, просто си спомнете, че някога е трябвало да плувате, за да стигнете дотук.
В съседство е Амстердамският исторически музеи, който се издига върху някогашен остров, и точно там ще научите много за произхода на града. Един от експонатите ни напомня за някои от опасностите на живота край каналите.
Един мъж на име Й. К. Синк изобретил подемен кран за изваждане на коне от каналите. Падането в тях било доста често явление, а каналите в Амстердам са такива, че не е лесно човек да излезе, щом веднъж се е озовал в тях. Това е още по-трудно за конете. Създавайки кран, монтиран върху каруца, Синк натрупал богатство в дните, когато повечето хора можели да разчитат единствено на конската сила и никой не желаел най-ценното му имущество да загине във водата. Днес в каналите не падат много коне. Но хората го правят, обикновено след едно-две питиета, а някои от тях никога не излизат оттам.