Майк Джерард
Енциклопедия на пътешественика: Европа (5)

Исландските природни чудеса

Исландия е своеобразен свят, страна на езера и фиорди, на ледници и вулкани, планини и горещи извори, разположена на остров между Европа и Северна Америка.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 316 000 души

ВАЛУТА: исландска крона

КЛИМАТ: субполярният климат на Исландия се смекчава

от топлото течение Гълфстрийм, което означава, че зимите не

са толкова студени, както се очаква. В най-студените месеци — декември

и януари, средната температура в Рейкявик е около 0°С.

От друга страна, летата са по-студени, отколкото се очаква,

с максимална температура 14°С през юли и август. В Рейкявик вали

дъжд 8 два от три дни; май и юни са най-сухите месеци. Октомври и

януари са най-влажните.

КАКВО ДА НОСИТЕ: топли дрехи, независимо от Гълфстрийм.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

май и юни, когато е най-сухо и лятото наближава.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Рейкявик

НАСТАНЯВАНЕ: всички видове настаняване на всякакви цени,

въпреки че животът в Исландия е скъп и това се отразява на цените

на хотелите и квартирите.

Исландия е уникална. Най-близкият съсед на тази уместно наименувана страна е Гренландия, която обикновено се включва като част от Северна Америка, въпреки че е датска провинция. Исландия се счита за част от Европа, макар че е на 970 км от Берген в Норвегия — най-близката точка на континентална Европа. На път за нея ще минете край шотландските Шетландски острови и фарьорските острови — две други места, които не се вписват лесно в никакви конкретни културни зони.

Независимо от името и представата за нея, Исландия не се намира отвъд Северната полярна окръжност, която преминава само през остров Гримсей — на 40 км северно от самата Исландия.

През зимата в нея не цари лют студ, както може да се очаква — температурите са около нулата. Там не е и топло, затова горещите извори са толкова популярни, но има и далеч по-студени места на планетата. Именно през лятото ще забележите наистина липсата на топлина и по-скоро ще имате нужда от чадър, отколкото от слънцезащитен крем.

Синята лагуна

Има забележителности, които задължително трябва да видите, когато посещавате дадени места, дори и хиляди други хора да са се запътили натам по същото време. Точно както в Париж трябва да видите Айфеловата кула, в Исландия всеки посещава Синята лагуна. Тези геотермални извори са образувани насред лавовите полета в Югозападна Исландия и тъмносиният цвят на водата и парата, която се издига от повърхността, сред този вулканичен пейзаж, правят преживяването необичайно и малко сюрреалистично. Даже и да сте подготвени да се потопите в горещ извор, естествената температура на лагуната може да ви стресне с нейните постоянни около 40°С. Когато температурата на въздуха е под нулата, влизането в тази парна баня със стотици други къпещи се около вас е истинско исландско изживяване.

Гейзери и ледници

Ако Синята лагуна предизвиква възторг, гледката на някои исландски гейзери и ледници внушава смирение.

С площ от 8100 кв. км Вахтнайокутъл е най-големият ледник в Европа. На места ледът е дебел почти 1006 м, а под него има няколко активни вулкана. Това води до странното явление под плътния лед на Вахтнайокутъл понякога да изригва вулкан. При такова вулканично изригване се образува така наречената туя. Това е много рядък вид вулкан със стръмни склонове и плосък връх, приличащ на тъмна версия на платата, които виждате в пустините на американския Югозапад… и в много от старите уестърни.

Друго общо явление между Исландия и САЩ са гейзерите, въпреки че Исландия може да претендира за родина на термина: големият гейзер Гейсир. Този стълб изригваща гореща вода е дал на света наименованието гейзер от исландската дума gjósa, която означава „изригвам“. Според изчисленията на неговата активност, Гейсир води началото си от XII в. и неговото изригване е изключително впечатляващо, когато изхвърли във въздуха стълб вряла вода, висок 61 м. Въпреки това, този природен „артист“ си има характер и може да бъде спокоен даже по няколко години, преди да се активизира отново и да избълва па̀ра по няколко пъти на ден. По-надежден е близкият гейзер Строхкюр, чийто воден стълб е по-малко от половината от височината на големия Гейсир, но пък изригва редовно на всеки 5–10 мин през деня.

Водопади

За да видите в действие истинската мощ на водата, трябва да отидете до водопада Дехтифос в североизточната част на Исландия. Страната е осеяна с водопади — една от последиците от постоянните валежи, а според дебита му Дехтифос се смята за най-мощния в Европа. Водопадът е широк около 100 м. и висок 27 м. и когато човек се приближи до неговите гърмящи води след проливни дъждове, се изпълва със страхопочитание пред могъществото на природата и си обяснява защо хората се стремят да открият начин да впрегнат тази мощ и да я използват. Дехтифос се намира в Националния парк Йокулсаурглюфур, описван като миниатюрен вариант на Големия каньон в САЩ, а освен него има и два други по-малки, но все пак мощни водопада: Хаврайилсфос и Селфос. Фос е древноскандинавска дума, означаваща „водопад“ или „сила“, и все още се употребява в Северна Англия, където в парка Йоркшър Дейлс има водопади като Джанет Фос.

Обекти на световното наследство

Исландия също има два обекта, включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, които показват стария и новия облик на тази необичайна страна. Националният парк Тингветлир е създаден през 1928 г. и освен с природните си красоти, е известен с това, че там през 930 г. е основан исландският парламент Алтинг — един от най-старите парламенти в света. Другият исландски обект от списъка на ЮНЕСКО е о. Сюртсей — съвсем нов остров, образуван в резултат на подводни вулканични изригвания, започнали през 1963 г. и продължили четири години.

В момента там се провеждат вълнуващи научни изследвания, за да се види как семена, растения, животни, птици и бактерии успяват да колонизират нов остров, който сега е най-южната точка на Исландия. Така че дори и днес този интригуващ остров все още е в процес на промяна.