Майк Джерард
Енциклопедия на пътешественика: Европа (31)

Швейцарските Алпи

Образувани преди петстотин милиона години, Алпите са най-внушителна планинска верига в Централна Европа и заемат над половината от площта на Швейцария.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: швейцарски франк

КЛИМАТ: в този планински район температурите варират в широки граници. На по-ниските места летните температури може да са от около 18 до 27°С, а през зимата да са в интервала между 2 и 7°С. На по-високите места е с няколко градуса по-студено. Дъжд може да вали по всяко време, а метеорологичните условия често бързо се променят, както във всички планински райони, така че бъдете внимателни.

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, независимо от годишния сезон, топли дрехи дори за летните вечери, качествени туристически обувки, раници, мобилни телефони и кредитни карти.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: пролетта и лятото са подходящи за походи, а зимата е за скиорите, макар че в някои курорти, като Цермат, ски могат да се карат и през лятото.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международното летище в Цюрих осигурява добър достъп до основните курорти на Швейцарските Алпи.

НАСТАНЯВАНЕ: в големите курортни селища има богат избор през цялата година, но цените — особено в алпийските курорти — са по-високи от средните.

Алпите се разпростират през пет държави, но тъкмо в Швейцария се намират най-високите върхове и там планината определя начина на живот на хората. Планинската верига покрива над 60% от територията на страната, а най-високата точка в Швейцарските Алпи е връх Дюфур (4634 м). Той е по-висок от връх Уитни в Калифорния — най-високата точка на континенталната част на Съединените щати, — но се намира в държава, която е по-малка от четиридесет и един от американските щати.

Преди петстотин милиона години е нямало и помен от държава, наречена Швейцария. Тогава по-голямата част от територията на сегашното Средиземноморие е била покрита от огромния океан Тетис, под който се формирали обширни наноси от гранит, варовик и мрамор. Преди около сто милиона години при разместване на тектонските плочи дъното на океана се издигнало нагоре и така се образували Алпите и други земни масиви. Тетис бил разделен на Средиземно, Черно, Каспийско и Аралско море.

Най-Високият Връх

В резултат на мощните изригвания и големите промени на земната повърхност се образувал връх Дюфур — най-високата точка в Швейцарските Алпи, но най-високият връх в цялата планинска верига е Монблан на френско-италианската граница — 4808 м. Освен през Франция и Италия, Алпите са се разпрострели през Австрия и Лихтенщайн, но името им до такава степен се свързва с Швейцария, че нерядко цялата верига погрешно се нарича Швейцарски Алпи. Понякога обвит в облаци и покрит с лед и сняг, Дюфур е изключително красив връх. Той съвпада с представата на мнозина за величествен планински връх — като пирамида, извисяваща се над съседните върхове, подобно на капитан, чийто екипаж го е издигнал на раменете си в знак на почит.

Козирози, мечки, рисове и вълци

За разлика от Пиренеите, където все още могат да се срещнат кафяви мечки, в Швейцарските Алпи всички едри бозайници, включително и мечките, са изчезнали, въпреки че се полагат усилия за възстановяване на някои видове. Алпийският козирог (ибекс) е живеел в Пиренеите до 2000 г., а от Швейцарските Алпи е изчезнал преди повече от сто години, през 1894 г. Към 2000-ата година този вид дива коза много успешно е заселен наново в областта. През 1906 г. алпийският козирог се завръща в Швейцарските Алпи, макар и не по обичайния начин. С разрешението на швейцарските власти бракониер взел две малки от кралската ловна територия в Северозападна Италия, където живеели последните няколко козирога. Той ги върнал в Швейцария и там ги отглеждал. През следващите сто години видът се е възстановил стабилно и днес наброява над четиринадесет хиляди екземпляра.

Европейският сив вълк също е изчезнал в Швейцарските Алпи преди около сто години, но наскоро отделни екземпляри са започнали да се придвижват към Швейцария от Италия, където са по-защитени. Смята се, че все още има няколко представителя от вида в Швейцария, но се предполага, че обитават и се размножават на по-безопасно място. Основната опасност за тях представляват фермерите и ловците.

Рисовете са малко по-разпространени в този район на планината, макар да се смята, че в дивата природа съществуват едва стотина. Може да скитате из Швейцарските Алпи цяла година, без да се натъкнете на следи от рис или вълк — толкова рядко явление е срещата с тях. Те по принцип се плашат от хората, подобно на мечките, последната, от които е била убита в Швейцарските Алпи през 1904 г. Така изчезнало животното, на което е кръстена швейцарската столица Берн и което е изобразено на градския флаг и герб. Сега отделни представители на европейската кафява мечка мигрират от Италия в Швейцария, като през последните години са регистрирани няколко такива случая. Въпреки това, една от двете мечки, за които се знае, че живеят в Швейцарските Алпи, е била убита по нареждане на правителството, защото се появили опасения, че е загубила естествения си страх от хората и е започнала да става опасна. Така при последното преброяване се оказало, че има само една кафява мечка, спотайваща се някъде из Швейцария.

Най-доброто от Швейцарските Алпи

Желаещите да посетят Швейцарските Алпи започнали да се увеличават в средата на XIX в., развълнувани от разказите за покоряването на някои от известните върхове, между които били Юнгфрау през 1811 г. и Матерхорн през 1856 г. През зимата курорти като Сен Мориц, Цермат и Клостерс са световноизвестни със ски пистите си, но красотата на Алпите може да оцените напълно през лятото. Има стотици маркирани планински пътеки, които дават възможност на туристите да се насладят на алпийския въздух и прекрасните гледки. Сигурно е приятно да профучавате през този пейзаж на ски, но съвсем друго е да застанете пред някой връх исполин и да го съзерцавате с възхищение, мислейки си как тази спираща дъха природна красота пред вас е изригнала мощно от морето преди около сто милиона години.