Майк Джерард
Енциклопедия на пътешественика: Европа (3)

Английска езерна област

Район, в който се издига най-високата планина в Англия, и вдъхновение за любимото стихотворение на нацията. Езерната област (Лейк Дистрикт) предлага някои от най-красивите пейзажи на Британските острови.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 42 000 души

ВАЛУТА: британска лира

КЛИМАТ: планините и географското положение правят

Езерната област един от най-влажните райони на страната.

Там вали по всяко време. През зимата пада известно количество

сняг, а летата обикновено са топли, но никога горещи.

КАКВО ДА НОСИТЕ: дрехи за влажно време, удобни обувки

и мобилен телефон, ако ще се разхождате в по-затънтени места.

Времето може да се промени много бързо, когато се изкачвате на

по-високо надморско равнище.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

в края на пролетта и началото на лятото, както и през есента.

Избягвайте уикендите, защото е прекалено оживено.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА:

международното летище в Манчестър се намира на около 129 км южно

от южните езера, а това в Нюкасъл — на около 145 км източно.

НАСТАНЯВАНЕ: много възможности из цялата Езерна област — от

ваканционни вили и евтини частни пансиони до луксозни

спа центрове и хотели.

С височината си от 977 м Скофел Пайк е най-високата планина в Англия.

Уилям Уърдсуърт е написал прочутата си поезия, докато е живял в Дав Котидж.

Въпреки че е широка едва 56 км, в Езерната област могат да се видят едни от най-живописните пейзажи в Англия, както и някои от най-харесваните забележителности. В нея се издига най-високата планина на Англия — Скофел Пайк (977 м), а природните й красоти са вдъхновили поетите романтици и по-специално — Уилям Уърдсуърт. Неотдавна неговото стихотворение „Нарциси“ бе избрано за любимо стихотворение на Великобритания и това е доказателство за вечната природа в някои кътчета на английската провинция, които можете да посетите и днес през пролетта и да видите същите нарциси, които са развълнували Уърдсуърт през 1804 г.

Уилям Уърдсуърт

Уилям Уърдсуърт написал своето стихотворение, известно също и с първия си стих „Самотен като облак, бродех аз“, през април 1804 г., макар че истинската случка станала две години по-рано близо до Ълсуотър. Сестра му Дороти е записала събитието в своя дневник, както и признанието му, че се чувствал длъжен да опише нарцисите.

Уърдсуърт притежавал дарбата да вижда красотата в детайлите. Той разбирал, че привлекателността на Езерната област не се състои само в нейното величие, в скалистите й планини и необятните й езера, но и в нейните цветя и животни. Стиховете му вълнуват хората, защото той улавя с думите това, което всички чувстваме, но малцина могат да изразят: пълната наслада от гледката на килима яркожълти нарциси, ширнал се пред очите ни.

Уърдсуърт написал „Нарциси“, докато живеел в Дав Котидж, близо до Грасмиър. Това бил неговият дом в Езерната област от 1799 до 1808 г. Първо го делял със сестра си Дороти, а от 1802-а и с новата си съпруга, Мери, и с нейната сестра. Ако до този момент къщата била претъпкана, то с появата на трите му деца се наложило семейството да си намери по-голям дом. След като те се изнесли от Дав Котидж, в нея се преместил друг писател — Томас де Куинси. Днес 70 000 туристи посещават ежегодно Дав Котидж, която е съхранена каквато е била, когато Уърдсуърт е живял в нея, и е една от най-известните забележителности в Езерната област.

Дъруент Уотър в Бороудейл е едно от най-големите езера в Езерната област и със сигурност едно от най-известните и най-красивите.

Едно от малкото негативни неща, които можете да чуете за тази област, е, че е твърде популярна. В разгара на лятото и през уикендите е по-трудно да бродите „самотен като облак“, но все още може да ви се случи. Нужно е просто малко повече планиране и да избягвате горещите туристически точки — градове като Уиндърмиър, Боунес, Кендал и Кесуик.

В Дъруент Уотър има пет острова, най-големият от които се нарича Островът на Викария, защото някога е принадлежал на монасите от Фаунтинското абатство.

Езерата

Езерата в Езерната област са толкова големи и многобройни, че можете да избягате от тълпите. Любопитен факт е, че само едно от езерата в Националния парк съдържа думата езеро в името си: Басентуейт Лейк. При всички останали се използва думата „уотър“ (вода), като Дъруент Уотър, или имат само едно име, като Грасмиър или Уиндърмиър. Тъй като думата „миър“ означава „голямо, но не дълбоко езеро“, няма нужда да се прибавя друга дума за езеро.

Уиндърмиър е най-известното, защото е най-голямото естествено езеро в Англия. То е дълго 16,9 км от северния до южния си край, но на места е широко само няколкостотин метра. Красотата му може да бъде най-добре оценена от високо, далеч от тълпите, които се скупчват по бреговете му, и от туристическите корабчета, които кръстосват в него.

От билото на един от върховете, които обграждат Уиндърмиър, тези туристически плавателни съдове приличат повече на гръбоплавачи — малки насекоми, които се носят по повърхността на водата. От високо можете да придобиете по-добра представа за мащаба на езерото и имате по-хубава гледка към красивите хълмове и гъстите гори, с които на места са обрасли бреговете му. Оттам ще получите представа и за начина, по който този пейзаж е моделиран от ледниците по време на ледниковия период.

Едно от най-прекрасните езера, заобиколено от дървета и хълмове, е Дъруент Уотър, сред което има няколко живописно разположени островчета (едното е населено). То е дълго едва 4,8 км и е около 1,5 км в най-широката си част, обаче край него има хубави пътеки, които могат да ви отведат на хълмовете или далеч от тълпите, ако търсите уединение.

Ълсуотър е второто по големина езеро, с дължина 14,5 км, но с ширина едва 1,2 км. Според някои то е най-красивото от езерата в тази област, извито като S сред покритите с тучна зеленина хълмове и гори, които са яркозелени през лятото и обагрени в позлата през есента. То е и мястото, където Уилям Уърдсуърт и сестра му Дороти отишли през април 1802 г. — в парка Гоубароу. Оттам те поели, както можете да направите и днес, за да видят склоновете, покрити с жълти нарциси. И независимо дали има много туристи или не, гледката на тези красиви цветя ще повдигне духа ви.

Карта Езерна област.

Именно на Ълсуотър (4) британският пилот сър Доналд Кембъл подобрил световния рекорд за скорост по вода през 1955 г.

Уиндърмиър (7) е популярна туристическа дестинация от средата на XIX в., когато железницата стигнала дотам.

Каскадата Колуит Форс на р. Братей в Амбълсайд (5) е популярно място за разходки.

Повечето църкви в Езерната област, както тази в селцето Скелсмърг (6), са с повече от едно име.

Стоунхендж Ейвбъри

От историите за крал Артур до легендата за Робин Худ, Англия е земя на мистерии, но нищо не е толкова загадъчно като Стоунхендж и намиращите се близо до него каменни кръгове в Ейвбъри.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 500 души (Ейвбъри)

ВАЛУТА: британска лира

КЛИМАТ: умереният климат прави този район малко по-мек,

но и доста по-влажен от останалата част на страната. Дъжд вали

по всяко време. Летата обикновено са приятни, но рядко горещи,

докато зимите се отличават с минусови температури и заскрежавания,

а често и със слаби снеговалежи.

КАКВО ДА НОСИТЕ: една от многото увлекателни книги за

изграждането на Ейвбъри и Стоунхендж.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: по всяко време на

годината. Мегалитите изглеждат прекрасно и в разгара на лятото,

и насред зима.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: летище Бристол е най-близо.

Лондонското летище Хийтроу е на около 113 км североизточно

от Стоунхендж и Ейвбъри.

НАСТАНЯВАНЕ: в кръчмата „Червеният лъв“ в Ейвбъри и в самото село

разполагат с няколко стаи, но в градчето Дивайзис, на 11 км оттам, и в

Солсбъри, на 16 км южно от Стоунхендж, има хотели и други

възможности за настаняване.

Тази въздушна снимка на Ейвбъри показва как село Уилтшър и неговите древни каменни кръгове се преплитат.

В днешно време, когато често си мислим, че има все по-малко и по-малко неразкрити тайни в света, едно посещение на Стоунхендж и Ейвбъри ще ви напомни, че Англия винаги е била земя на мистерии.

А има такива, които учените може никога да не успеят да обяснят. Ето защо ние сме привлечени от изправените камъни в Стоунхендж, както и от каменните кръгове в Ейвбъри — за да се чудим как и защо те са били построени. Искаме да разберем, но въпреки това е далеч по-важно да не го узнаем.

Монументът в Ейвбъри е смятан за по-стар от Стоунхендж — датира отпреди близо 5000 години, и е също толкова загадъчен. Въпреки че и на двете места има кръгове от изправени мегалити, те са съвсем различни. Част от обаянието на Ейвбъри е, че главният каменен кръг се намира в средата на село Уилтшър — или по-скоро селото се намира в средата на кръга от камъни.

Дори без своите странни камъни, Ейвбъри е живописно английско селце, където старите къщи са разположени по протежение на главната улица, а насред него се издига кръчма. Има и няколко селски магазина, но много от тях съществуват единствено заради туристите, които идват да видят камъните. В покрайнините на селото има голям паркинг.

Бира и теории

За един турист има нещо напълно магическо във възможността да седи пред традиционна английска кръчма в средата на огромен каменен кръг и да се наслаждава на бирата си, докато преценява различните теории за изграждането на мегалитите.

Въпреки че камъните в Ейвбъри са много по-малки от тези в Стоунхендж, главният кръг, или „хендж“, в който се съдържат камъните, е масив с диаметър 427 м.

Греещото над Стоунхендж (2) слънце подчертава астрономическото значение на монумента за хората, които са го построили.

В рамките на това укрепление от пръст се намира най-големият запазен праисторически каменен кръг с диагонал 335 м. В него има два по-малки кръга и от тях водят началото си два дълги каменни пътя. Единият от тях все още е частично запазен, а от другия са открити останки.

Това е мегалитен комплекс, чието предназначение още не е известно. Една от теориите е, че е погребален комплекс, използван за отдаване почит на предците, тъй като в близост до някои от камъните или под тях са открити човешки кости. Възможно е по-високите камъни да представляват мъжете, а по-ниските — жените. Възможно е също комплексът да е имал астрономическа цел, точно както други древни цивилизации са строели съоръжения, за да отбелязват или почитат слънцето и звездите. Каквато и да е била функцията му, никой турист, който посещава по-известния Стоунхендж, не бива да пропуска Ейвбъри.

Голяма част от мегалитите на каменния кръг в Ейвбъри (1) са издигнати отново през 30-те години на XX в. от археолога Алегзандър Кейлър, който по този начин преоткрил за света един от най-важните мегалитни монументи в Европа.

Стоунхендж

На около 27 км южно от Ейвбъри се намира мегалитният комплекс Стоунхендж. Както и Ейвбъри, той е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, но за разлика от Ейвбъри, се издига самотен и прекрасен в равнината Солсбъри. Той също е заобиколен от изкопан от човешка ръка ров, за който се смята, че е на около 3100 години, но по-късен от този в Ейвбъри, който е датиран около 2500–2200 г. пр.Хр.

Предназначението на Стоунхендж също не е известно, въпреки че и за него има много теории. Обаче за мнозина фактът, че не се знае защо мегалитите са там, е най-големият им чар. Да стоиш в страхопочитание пред нещо необяснимо не е обичайно преживяване в съвременния свят.

Районът несъмнено е използван като гробище, тъй като са открити човешки кости, датиращи приблизително от времето, когато е построен първият известен ров. Но след това, почти 1000 години по-късно, са били добавени самите мегалити. Комплексът вероятно е бил използван в продължение на няколко хиляди години, тъй като има доказателства, че там е имало забити дървени стълбове от около 8000 г. пр.Хр. Изглежда, те са били наредени в посока изток-запад и поради това явно са имали някакво особено значение, а не са били просто основи на жилища.

Строителство

Не по-малко интригуващо от това защо е построен Стоунхендж, е как е построен той. Първите камъни са били донесени тук към 2500 г. пр.Хр. от планината Пресели, Пембрукшър, Южен Уелс — на около 394 км по суша от Стоунхендж. Смята се, че мегалитите, всеки от които тежи около 5 тона, са били пренесени първо по суша до брега, след това с огромни салове нагоре по река Ейвън, а после са били влачени по земята, преди да бъдат изправени.

Около триста години по-късно обаче камъните са били пренаредени и по-големите мегалити, които днес доминират в комплекса, са били донесени от хълмовете Марлборо, отстоящи само на 32 км. Опитът да си представим каква е била гледката тук, когато се е реализирало това, е само част от магията на тези два спиращи дъха комплекса. Въпреки огромната времева разлика между днешната и тогавашната епоха, човек има чувството, че с присъствието си тук осъществява някакъв контакт с нашите предци.

Комплексът Стоунхендж се простира далеч отвъд най-големите камъни, макар че не всичко е забележимо за посетителя, който вижда само нещата, които са пред очите му.

Силбъри Хил, близо до Ейвбъри, е най-голямата изкуствено създадена могила в Европа, но предназначението й все още предстои да бъде разгадано.

Господарската къща в имението Ейвбъри (1), датираща от XVI в., е модерна сграда в сравнение с древните каменни кръгове.

Камъните в Ейвбъри (1) са полезно укритие за местните овце, когато времето е лошо.

Да стигнеш близо

Не е възможно да стигнете близо до камъните на Стоунхендж по време на обичайните часове за посещение. Обаче е възможно да влезете в централния кръг, като си организирате индивидуално посещение, но трябва да направите заявка доста по-рано заради многото желаещи.

Стоунхендж.

Корнуолската крайбрежна алея

Югозападният участък от най-дългата крайбрежна пешеходна алея във Великобритания дава възможност за едни от най-незабравимите разходки в Англия като морето винаги е от едната ви страна.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: британска лира

КЛИМАТ: поради южното си географско положение

Корнуол е един от най-топлите райони на Британските острови,

с много слънчеви дни. Местоположението му е причина и за

многото дъждове, но вали основно от октомври до февруари.

Зимата е мека, като само от време на време има сняг и скреж,

и то най-вече във вътрешността.

КАКВО ДА НОСИТЕ: здрави и удобни обувки,

точна географска карта, мобилен телефон, подходящо за

дъждовно време облекло и слънцезащитен крем.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

началото на лятото и ранна есен.

В средата на лятото времето е по-хубаво, но е пренаселено.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: Нюкий, Бристол и Плимът.

НАСТАНЯВАНЕ: Корнуол е популярна курортна област

с разнообразни възможности за настаняване. Но ако сте поели

по Алеята и трябва да пренощувате на определено място в

конкретна вечер, направете предварителна резервация.

Някои от селищата, през които тя минава, са доста малки,

а някъде предлагат единствено вили, давани под наем само за седмица.

Корнуол е напълно различен свят. Когато преминете границата при Девън, имате чувството, че сте напуснали Англия дълго преди да стигнете до Ландс Енд. Корнуолското население е съхранило келтската си култура, когато тя е била унищожена в останалата част на страната от саксонските нашественици. Народите на Шотландия и Уелс си остават келтски, но в Англия само в Корнуол е запазен този пламенен независим дух. Суровият пейзаж също отразява този дух, и то най-вече по крайбрежието с неговите стръмни скали и историите за контрабандисти; бряг, които можеш да обходиш пеш по цялата му дължина от 415 км, като използваш Корнуолската крайбрежна алея.

Крайбрежната алея минава през Сейнт Айвс — някога проспериращо рибарско пристанище, а сега много посещаван курорт. Живописните му къщи и тесните улички са го направили изключително популярен сред художниците и там е основан клон на лондонската галерия „Тейт“.

Алеята е част от по-дългия Югозападен крайбрежен път, който със своите 1014 км е най-дългият междуградски пешеходен път във Великобритания. Използвайки общественото право на преминаване, Алеята следва бреговете.

Големи участъци от нея включват старите пътеки, отъпкани някога от митничарите, докато патрулирали по бреговете в търсене на контрабандисти, които се възползвали от множеството закътани заливи, особено в по-отдалечените райони на Корнуол, за да внасят нелегално стоки в страната.

Изкачване по брега

Със своята сурова красота рибарското пристанище на Маусхол (2) неизбежно ви кара да се отбиете в него при разходка по Крайбрежната алея.

Въпреки факта, че следва брега, Крайбрежната алея не осигурява спокойна разходка по равен терен. Брегът в този край на Англия е каменист, прорязан от реки, големи и малки заливи и скали, поради което Алеята се изкачва и спуска, често доста стръмно. От асоциацията „Югозападна крайбрежна алея“ — независима благотворителна организация, създадена, за да помага на хората да извлекат най-голяма полза от Крайбрежната алея, са изчислили, че за да измине веднъж цялата й дължина, човек трябва да изкачи 35 031 м, или почти четири пъти височината на връх Еверест.

Корнуол.

Рибарите от Сейнт Айвс (1) доставят ежедневния си улов на местните ресторанти.

Писателката Дафни дю Морие е живяла много години в малкото китно градче Фои (5).

Заливът Мълиън (3) на красивия полуостров Лизард съхранява много истории за контрабандисти за забавление на туристите.

Театър „Минак“ (4) близо до Ландс Енд е създаден от Роуина Кейд през 1930 г.

Корабокрушения и контрабандисти

Не искам да омаловажавам красотата на останалата част от Алеята, но в Корнуол тя придобива други измерения. Корнуол е разположен на полуостров в самия край на Англия, издаден навътре в Атлантическия океан и притиснат между Келтско море и Ламанша, а крайбрежието му е едновременно най-красивото и най-опасното във Великобритания. Този район е известен с корабокрушенията край бреговете му и селяните там бързо се възползвали от предимството да си присвояват товарите от разбитите кораби, тъй като те вече не можели да се използват от предишните им собственици.

Местното население винаги е имало склонност да нарушава закона и ако товарите не идвали сами, хората често излизали при буря да се срещнат с кораби, превозващи контрабандни стоки, и докарвали по тъмно у дома плячката си. Именно тогава митничарите патрулирали по скалите, взирайки се да зърнат някоя самотна лодка, а след това се опитвали да разберат къде ще акостира тя и как най-бързо да стигнат дотам, за да я заловят. Ала също като митничарите, контрабандистите познавали на пръсти скалите, заливите и пътеките, така че започвала игра на „котка и мишка“.

Обекти на световното наследство

Югозападната крайбрежна алея превежда туристите през два обекта на световното културно и природно наследство. Единият от тях се намира в участъка на Източен Девън и Дорсет — Юрското крайбрежие. Другият са мините в Корнуол и Западен Девън. Там са се добивали предимно калай и мед, а известно време в някои места — и арсен. Докато вървиш край брега, пред погледа ти изникват призрачните останки на калаените и медните мини: стърчащи в небето кули и следи от входовете на подземни шахти.

В съчетание с разказите за контрабандисти и трудния живот на корнуолските рибари, историята на минното дело разказва приказка за един невероятно красив, но и суров ландшафт, с който хората трябвало да се борят.

Преход по Крайбрежната алея

Като се върви със средна скорост и по осем часа на ден, цялата Корнуолска крайбрежна алея може да се измине за 10–11 дни. Те обаче ще бъдат усилни и без да се отчита забавянето, лошото време или просто желанието да спрете и да поплувате или да отдъхнете в някоя кръчма за час-два. Ако си отпуснете две седмици, преходът няма да бъде такова изпитание на издръжливостта ви, а ако можете да си позволите три седмици, ще бъде направо идеален. Така ще можете да отделите някой и друг ден за разглеждането на обекти по маршрута.

Това не е пътуване, което може да се предприеме с лека ръка или спонтанно. За него е нужно известно планиране и за щастие има няколко книги и уебсайтове, които могат да ви помогнат да го направите. Има фирми, които организират всичко, а в пансионите по пътя предлагат услугата да превозят багажа на туристите до следващата междинна спирка, макар че този вариант, естествено, не е евтин.

Изгревът над залива Порткарно (6) разкрива част от мистерията и суровото величие на корнуолския крайбрежен пейзаж.