Майк Джерард
Енциклопедия на пътешественика: Европа (27)

Беловежката гора в Полша

Кой пътешественик не би се развълнувал при мисълта да посети вековна гора, където все още бродят европейски бизони, вълци и глигани?

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: полска злота

КЛИМАТ: зората се отличава с умереноконтинентален

хладен климат, което означава топли лета, но много студени зими.

Снежната покривка се задържа за около три месеца, средната

температура през януари е -5°С. През лятото средните температури

са около 18°С, но има много приятни, сравнително сухи и топли дни.

Повечето валежи са от сняг.

КАКВО ДА НОСИТЕ: репелент против насекоми, бинокъл,

добро ръководство за дивата природа, разговорник.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: пролетта и есента

са подходящо време с висока активност на птиците, лятото е красиво

и дори през зимата паркът очарова с величествена красота и слаба

активност на дивия живот.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Варшава се намира на около 193 км

югозападно от гората.

НАСТАНЯВАНЕ: в село Бяловежа има богат избор от хостели

и къщи за гости до четири луксозни хотела, но паркът е популярна

дестинация, така че направете предварителна резервация. Също така

има стаи за гости в ловната хижа и в един хотел в рамките на

националния парк, който се стопанисва от властите, отговарящи за парка.

Беловежката гора (Пушча Бяловеска), която включва един от първите национални паркове в Европа, е на около десет хиляди години. Някога тази гора е заемала обширна площ от Северноевропейската равнина — от Пиренеите до планината Урал, и е била населена със стада бизони, елени, лосове, лисици, бобри, диви коне, орли и сови. Тя приличала на горите, описвани в приказките, в които обикновено се появява дървосекач, въпреки че именно сечта на дървета за гориво и строеж на къщи, катедрали и замъци е причина за изчезването на горите. Но тук, на границата на Полша с Беларус, се е запазила последната част от Беловежката гора.

На границата

На границата неминуемо се запитвате какво сме направили за гората и за начина ни на живот. Беловежката гора е от типа места, които ви подтикват да си задавате сериозни въпроси и да се опитате да разберете какво искате от живота. Границата представлява грозен участък от разорана земя и огради от бодлива тел. Макар да не е изненада, че хора не могат да преминават от едната държава в другата — дори и с паспорт, — ограниченията важат също и за животните. Оправдание за тази наредба е да се предотврати генетичното смесване на малкото на брои европейски бизони (триста в цялата гора), но оградите пречат и на други големи животни да се движат свободно, въпреки че те не разбират от изкуствени граници, а просто отиват там, където ги заведат инстинктите им.

История и факти

Гората заема площ от около 1598 кв. км. Най-старите части датират около 8000 г. пр.Хр. и гората дължи оцеляването си отчасти на факта, че някога е била ловен район само за кралете. Първият документ, в които й се дава статут на защитена територия, е от 1538 г., когато полският крал Зигмунт I Стари въвел смъртното наказание за бракониерство на бизони в гората. В наши дни гората е била обявена за национален резерват през 1921 г. Европейският бизон (зубър) е бил почти изчезнал, но посредством подвидови кръстоски през 1929 г. възникват нови популации, а през 1932 г. е създаден националният парк. Той представлява само една малка централна област, около 10% от обширната гора, но кампанията за превръщането на цялата гора в защитен резерват продължава, за да се предотврати сечта, която възпрепятства оцеляването на тази изключителна по рода си многовековна гора.

Европейски бизон

В света днес има останали само два вида бизони — американският бизон и европейският бизон, като и двата са най-едрите бозайници на сушата на съответните континенти. Първият вид се счита за защитен и макар да съществуват приемлив брой представители, без защита те не биха оцелели. Европейският бизон официално е обявен за застрашен вид, от което произтича особената важност на обитаващите този национален парк 300 индивида.

Ситуацията преди около две хиляди години е била коренно различна, когато зубрите били често срещани из по-голямата част на Европейския континент. Те населявали обширна област от Испания до Скандинавия и от Сибир дори до остров Великобритания. Тези животни са едри, теглото им стига до 907 кг, и никое животно, като изключим от време на време някоя глутница вълци, не ги е преследвало и убивало, освен хората. До XIV в. те изчезват в Западна Европа, а последният див зубър в Полша е убит — от ловец — през 1919 г. До 1927 г. са напълно изчезнали в дивата природа, като остават едва петдесетина в зоопарковете. Някои от тези потомци на зубрите са били заселени отново в дивата природа в няколко защитени области, най-значимата, от които е Беловежката гора.

Гората

Въпреки че бизоните привличат много посетители в националния парк (който е посещаван от около сто хиляди туристи на година), самата гора е голяма природна атракция. Има пътеки, които ви отвеждат до най-важните дървета, на някои от които са били дадени гръмки имена, например Императорът на Юга, Цар Дъб и Пазителят на Звежинец. Някои от тях са толкова огромни и стари, че изпитвате страхопочитание пред достолепната им възраст и гигантските им размери, сякаш се срещате с великан столетник.

Дъбът Ягело е един от най-прочутите в цялата гора, тъй като се твърди, че под него си е почивал полският крал Владислав II Ягело, преди да се отправи за битката при Грунвалд през 1410 г. Това обаче е само легенда, тъй като, когато дървото било повалено от буря през 1974 г., установили, че е на не повече от 450 години. Голямо Мамамуши се нарича дъбът с най-голяма обиколка на ствола — 6,9 м — в гората и все още е жив.

Тези вековни дървета са виждали хора и животни, принцове и селяни да идват и да си отиват, а те продължават съществуването си. Остава да се надяваме, че гората ще се съхрани завинаги, самовъзстановявайки се година след година, като жив спомен за отминали времена.