Майк Джерард
Енциклопедия на пътешественика: Европа (26)

Буда и Пеща: двете страни на един град

Някога скрита зад желязната завеса, Будапеща сега процъфтява и се откроява, като един от най-красивите градове в Европа.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 1 700 000 души

ВАЛУТА: форинт

КЛИМАТ: поради умерения климат в Будапеща летата са

топли, но не твърде горещи, а зимите са мразовити. Валежите

от дъжд са сравнително обичайно явление през цялата година.

КАКВО ДА НОСИТЕ: топло и непромокаемо облекло, разговорник.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: в периода юли-септември

има най-добри шансове за ясно и слънчево време и тогава можете да

видите сградите в пълния им блясък.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международното летище на Будапеща

„Ференц Лист“ (Ферихед) се намира на около 16 км югоизточно от

центъра и до града може да се стигне с автобус и такси.

НАСТАНЯВАНЕ: в Будапеща се отварят нови бутикови хотели заради

увеличаващия се брой туристи от цял свят, но все още има недостиг

на места за отсядане в града, затова направете резервация предварително.

Париж е разположен на левия и на десния бряг на Сена, лондончани са или от северната, или от южната страна на реката, Босфорът разделя европейската и азиатската част на Истанбул, а столицата на Унгария се състои от Буда и Пеща. Всъщност преди 1873 г. е имало три града, които били обединени в един, първоначално наречен Пеща-Буда. Освен Буда и Пеща, съществувала и Обуда (Стара Буда), и трите се съединили, за да се основе градът, който много хора смятат за един от най-красивите в Европа.

Четири обекта в Будапеща са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО: бреговете на Дунав, районът около замъка Буда, булевард „Андраши“ и будапещенското метро „Милениум“. То датира от 1896 г. и било първото метро на Стария континент и второто в света след Лондон. Тази метросистема била много натоварена, влаковете минавали през две минути и единствената линия превозвала 35 000 пътници на ден.

Булевард Андраши

Дори когато пътувате с подземния транспорт в Будапеща, вие се намирате на място от културна значимост за целия свят. Когато видите останалите забележителности, разбирате защо толкова голяма част от града е избрана от ЮНЕСКО за специална защита. Една от причините за построяването на метрото била, че жителите се обявили против надземния транспорт, особено по централната улица „Андраши“, за да бъде запазена класическата й красота. Но все пак се налагало да има някакво средство, с което хората да отидат до Градския парк на Будапеща, където да се наслаждават на пищните празненства. Тъй като булевард „Андраши“ също бил завършен през 1870 г. за по-бърз достъп до парка, транспортната система трябвало да бъде изградена под земята.

Покрай „Андраши“ се редят дървета и елегантни сгради. Със спиращата си дъха красота той може да съперничи на всички улици по света, дори на тези в Париж. Тъкмо Париж вдъхновил унгарския граф Дюла Андраши, който живял известно време там и бил впечатлен от „Шан-з-Елизе“ и другите широки парижки булеварди. Когато се върнал в Унгария, той сметнал, че Будапеща се нуждае от нещо подобно. Според мнозина „Андраши“ дори надминава улиците, от които графът е почерпил идеята си.

Унгарската държавна опера била построена на булевард „Андраши“ през 1884 г. и зад внушителната й фасада се крие фантастичен, зашеметяващ, бляскав интериор, който си заслужава да разгледате с екскурзовод, ако не успеете да си купите билети за представление. Срещу Операта се намира друга великолепна сграда — дворецът Дрешлер, доскоро Институт по балет.

Замъкът Буда

Великолепните сгради са навсякъде в Будапеща и може да ги видите на почти всеки ъгъл. Никоя от тях обаче не може да се сравни със замъка Буда. Щом го зърнете за първи път, най-вероятно ще спрете, гледайки го в захлас и чудейки се дали е реален. Той е колосален. Донякъде е показател за богатството и могъществото на унгарските крале и принцове, които са го построили, живели в него, разширявали го, а по-късно го реконструирали изцяло.

Крепостният хълм бил избран за място на кралската резиденция през 1245 г., когато там бил построен първият замък. Някои части от настоящата сграда са запазени от XIV в., когато в Буда били поканени италиански майстори, за да помогнат в построяването на ренесансов град, който да съперничи на — или дори да надминава — Флоренция и Венеция. За съжаление, грандиозното им творение било оставено да западне, когато Буда била завладяна от Османската империя, въпреки че тези, които унищожили сградата напълно по време на обсадата през 1686 г., били християни.

През 1715 г. разчистили руините и на мястото издигнали по-малък дворец, като някои части от оригиналната сграда били запазени. За зла участ, новият дворец бил опожарен отново през 1849 г. и реставриран за пореден път между 1850 и 1856 г.

В историята на замъка има още преломни моменти, но той продължава да съществува и до днес. В края на XIX в. бил поръчан много по-голям дворец, чието построяване отнело четиридесет години. Но и той бил унищожен по време на бомбардировки над Будапеща през 1944–45 г., в разгара на Втората световна война. Строителите трябвало да изградят двореца за пореден път, но през 50-те години на миналия век новият комунистически режим унищожил двореца като символ на кралска репресия. През 60-те години той бил възобновен, но според скорошни заключения събитията от онези години са нанесли върху сградата тежки щети и някои части се налага да бъдат реконструирани.

Междувременно река Дунав кротко тече в подножието на двореца, а извивката, която прави на това място, допринася за славата на Будапеща като един от най-красивите градове в Европа.