Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The traveller’s atlas: Europe, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda(2020)
Издание:
Автор: Майк Джерард
Заглавие: Енциклопедия на пътешественика: Европа
Преводач: Венера Иванова Атанасова; Нина Стоянова Руева
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК Хермес
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2013
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: английска
Печатница: Китай
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1218-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13582
История
- —Добавяне
Германия
Новият Берлин
Берлин е бил многократно преобразяван и днес обликът на града отново търпи промени благодарение на големите строителни проекти, но без да губи очарованието си.
СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
НАСЕЛЕНИЕ: 3 400 000 души
ВАЛУТА: евро
КЛИМАТ: в Берлин климатът е умереноконтинентален и дори
през лятото рядко става непоносимо горещо. Целогодишно има
валежи, а през зимата температурите може да се задържат под
нулата за доста дълги периоди.
КАКВО ДА НОСИТЕ: книгата на Кристофър Ишъруд
„Берлински дневник“, за да усетите атмосферата от миналото на града.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: през лятото времето
е топло, макар че тогава е и най-влажният период в годината.
НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международното летище на Берлин се
намира в северното предградие Тегел, на около 8 км северозападно от
центъра на града, с лесен достъп до Берлин.
НАСТАНЯВАНЕ: броят на туристите бързо нараства, но и новите
хотели се множат, така че са възможни разнообразни варианти.
Берлин има много лица, като неведнъж е променял облика си в хода на историята. Берлин на въображението вероятно за повечето хора представлява декадентският Берлин от 30-те години на XX в., най-ярко обрисуван в книгата „Сбогом, Берлин“ и филма „Кабаре“. Политическият Берлин е градът, който визира президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди на 26 юни 1963 г., когато прави едно от онези изявления, запомнящи се още повече заради простотата си: Ich bin ein Berliner („Аз съм берлинчанин“). Това е било обръщение към разделения Берлин, града на Берлинската стена. Въпреки че сега германската столица е обединена отново и е най-големият град в страната, тя все още има много лица.
Докато повечето градове имат център, който е обичайно място за разходка на туристите, в Берлин съществуват няколко района, всеки със своите характерни особености. Сякаш няколко града с различно минало и различни архитектурни стилове са се слели и вие преминавате от единия в другия.
Потсдамският площад
Ако има място, което показва как новият Берлин израства върху останките от стария Берлин, това е Потсдамският площад. Именно там са се намирали много от прочутите предвоенни кабарета на града. По време на Втората световна война (1939–1945 г.) площадът е бил напълно унищожен от бомбардировките. Занемарен и изоставен по време на Студената Война, той пустеел, нежелан и необичан, в ничията земя, разделяща Източен от Западен Берлин. В онзи период наблизо се е издигала Берлинската стена и Потсдамският площад е бил осветяван не от ярките прожектори на кабаретата, а от лампите на Стената, които имали за цел да обезкуражат всеки жител на източната част, решил да избяга към западната.
Въпреки че Стената е разрушена през 1989 г., минават още десет години, преди Потсдамският площад да бъде почистен от последните отломки. В годините след официалното му откриване през 1998 г. там се осъществява забележителна трансформация, в която се инвестират над 5 милиарда долара, и като резултат се създава напълно нов Потсдамски площад. Там, където някога е имало кабарета, сега има кина, площад, петзвездни хотели, огромен модерен търговски център, бизнес сгради — нов живот за новия Берлин и новата Германия.
Даймлер Сити
Архитектите Ренцо Пиано и Ричард Роджърс, които са проектирали забележителния център „Жорж Помпиду“ в Париж, създават новата градска част на Берлин. Те имали задачата да трансформират деветнадесет сгради. Централният офис на „Даймлер-Крайслер“ — „Даймлер Сити“, подражава на „обърнатата отвътре навън“ архитектура на центъра „Помпиду“ — зеленовърхата вентилационна шахта на тунела под парка Тиргартен се издига нагоре и се вижда от всяка част на града.
След дръзкия комплекс „Даймлер Сити“ е построен още по-екстравагантният „Сони Център“. Тази огромна конструкция от стомана и стъкло се отличава с уникалния си куполовиден покрив и шестте етажа апартаменти, разположени между двата основни корпуса офиси. Архитектурата й внушава идеята, че бъдещето се случва сега.
Вътре в „Сони Център“ се намира филмовият музей и от 2000-ата година тук се провежда престижният Берлински филмов фестивал (Берлинале), привличайки вниманието на света към тази прекрасна част от новото лице на града.
Райхстаг
Една от най-известните сгради на Берлин, Райхстагът също е пренесен в XXI в. Райхстагът е построен през 1894 г. и е бил седалище на парламента на Германия по времето, когато изток и запад са били само географски понятия. Парламентът се помещавал в тази сграда до 1933 г., когато пожар унищожил главната зала, и оттогава не секват съмненията за истинските причини за пожара — някои обвиняват самото нацистко правителство с няколко възможни мотива, между които и този, че пожарът е използван като претекст за въвеждане на репресивните закони на правителството.
Чак през 1999 г. германският парламент, наричан Бундестаг, се връща в сградата на Райхстага. Проектът за реконструкцията е дело на високоуважавания британски архитект сър Норман Фостър, сред чиито известни творения се нареждат новото международно летище на Хонконг, летище Станстед до Лондон и новият стадион „Уембли“ в Лондон. Фостър добавя към високата 23 м сграда голям стъклен купол, до който се стига, като се обиколи една кула с 360 огледала, с които едновременно се постига визуален ефект и имат практична страна, тъй като отразяват слънчевата светлина към залата отдолу. От купола се разкрива 360-градусова гледка към Берлин, както и към правителствената зала долу. Конструкцията напълно съвпада със стила на променящия се град.
Замъците по река Рейн
Покрай течението на река Рейн, по-точно в района на Рейнското дефиле, има повече средновековни замъци от всяка друга речна долина в света. Напълно заслужено тази област е включена в Списъка на световното културно наследство.
СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: евро
КЛИМАТ: покрай Рейн климатът е приятен, с меки зими
и топли лета, но не прекалено горещи. Валежите са умерени и
са разпределени доста равномерно през цялата година.
Летните дневни температури са средно около 20°С, а през
най-студените месеци — декември и януари,
температурите са около нулата.
КАКВО ДА НОСИТЕ: чадър за всеки случай.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
от пролетта до есента. Дори през зимата в ясно време пейзажът
не е по-малко живописен.
НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Кьолн
НАСТАНЯВАНЕ: множество варианти покрай реката — от луксозни
хотели до уютни странноприемници и къщи за гости.
Рейн е една от големите реки в света, с дължина около 1230 км от извора си високо в Швейцарските Алпи до Северно море при Ротердам, Нидерландия. Въпреки че по реката има множество красиви участъци, един от тях по-специално е избран от ЮНЕСКО и включен в Списъка на световното наследство. Това е дългият 65 км участък от долината на Горен Среден Рейн, по чиито брегове се редят лозя, исторически градове и средновековни замъци.
Приблизително от Бинген до Кобленц реката е най-тясна, бреговете са най-стръмни и почти през километър пред погледа изниква нов замък. Именно този участък наричат „Романтичния Рейн“ и в топли и слънчеви дни, когато небето е синьо, реката блести, обградена от тучна зеленина, и замъците се извисяват в пълното си величие, никой не може да оспори това название. За този район съществува следното описание: „65-километровият участък от долината на Среден Рейн с всичките замъци, стари градчета и лозя илюстрира нагледно дългата история на връзката между човека и драматичния и разнообразен природен пейзаж. Той е неразривно свързан с историческите събития и легендите, тъй като векове наред е оказвал огромно влияние върху писатели, художници и композитори“.
Скалата Лорелай
Хайнрих Хайне (1797–1856 г.) е от писателите, повлияни от драматичната красота на тази част от реката. Той е типичен представител на движението на романтизма през XIX в., чиито представители открили вдъхновение в Рейн по същия начин, както британските романтични поети били инспирирани от английската Езерна област. Към прочутото стихотворение на Хайне „Лорелай“, в което се възпява скалата Лорелай, е композирана музика, което било обичайна практика по онова време.
Скалата Лорелай се намира близо до градчето Санкт Гоарсхаузен в участъка на Рейнското дефиле. Скалата се извисява 120 м над водата при точката, където Рейн е най-тясна и течението е най-буйно. Ето защо корабите засядали в този участък, но злополуките често се приписвали на съблазнителните песни на речните русалки. Според легендата рейнските русалки, подобно на гръцките сирени, подмамвали моряците към гибел и вдъхновили Вагнер да ги включи в оперния си цикъл „Пръстенът на Нибелунгите“.
Замъците
Тази отсечка от р. Рейн е такова необикновено място по-скоро заради многобройните живописни замъци, отколкото заради скалите и легендите за русалки. Твърди се, че средновековните замъци са разположени през около 1,6 км и че тук те са повече, отколкото покрай всяка друга река в света — включително и Лоара във Франция, която е прочута с многобройните си замъци.
Замъците може да изглеждат романтични и привлекателни днес, но причината за съществуването им е съвсем различна. Те са били построени от местни феодални владетели, които искали да контролират своята част от този оживен търговски път. Те издигнали замъци и наели хора, за да контролират преминаващия през тесния участък трафик. Работниците спирали корабите, които не си плащали таксите, така че плаването по тази водна ивица отнемало немалко време и средства. Днес замъците могат да са също толкова доходоносни, защото са много популярна туристическа атракция, но поне таксите сега не са принудителни.
Игра на котка и мишка
Можем да си представим колко е бил различен животът в дните, когато са били построени замъците, от историята на два от тях, разположени един до друг близо до скалата Лорелай. Сега те са по-известни с прозвищата си: замъците Кац (Котка) и Маус (Мишка). Замъкът Кац бил завършен в края на XIV в. и една от целите му била да следи зорко съседа си — замъка Маус, построен горе-долу по същото време. Оттам идват прякорите им Котка и Мишка.
На юг от това място се намира замъкът Шьонбург, превърнат днес в луксозен хотел. За него се споменава за пръв път още през X в., през 1689 г. бил разрушен от френски войници, а в края на XIX в. е реставриран. Замъкът Щалек също бил разрушен от французите, но е построен отново и днес е превърнат в стилен хостел. Замъкът Брьомзербург в Рюдесхайм бил построен през 1000-ата година и все още е запазен, като днес в него се помещава музей, посветен на виното и местната история. Можем да заключим, че понятието Романтичният Рейн е събирателно за основните забележителности на областта — замъци, лозя и многовековна история.
Река с различни имена
В Германия наричат реката Райн, но когато пресече границата с Нидерландия, името й се произнася Рейн. Когато тече през Франция, я наричат Рин. А в Швейцария произношението на името зависи от това дали се употребява във френско — или немскоговорещата област на страната.