Съчетанието от драматичната красота на знойна Южна Испания и арабското наследство е характерно за тази уникална област в Европа, където се намират едни от най-изящните сгради.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ:

Севиля — 700 000 души, Кордоба — 325 000 души,

Гранада — 240 000 души.

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: Севиля е един от най-топлите градове в Европа;

дори през зимата температурата рядко пада под 4°С, макар

че може да има няколко мразовити дни. През юли и август живакът в

термометрите често достига 32°С и дори повече. През този период

вали много рядко, като средно дъждовните дни са само петдесет

в годината, а декември е най-влажният месец.

КАКВО ДА НОСИТЕ: през лятото носете шапка; ще ви е нужен

слънцезащитен крем през всяко време от годината.

Книгата „Андалусия: Разкрийте тайните на Мавританска Испания“

от Джейсън Уебстър е интересен пътепис за областта, както и

„Приказките на Алхамбра“ на Уошингтън Ървинг.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: май-юни и

септември-октомври.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: има летища в Кордоба, Гранада и Севиля,

НАСТАНЯВАНЕ: всякакви варианти на разнообразни цени.

Най-значимото събитие през 1492 г. не е откриването на Америка от Христофор Колумб, а събитие, което се е случило в Испания — мястото, от което започнало пътешествието на великия мореплавател. Това била годината, в която маврите напуснали страната след 781 години присъствие, за да не се установят никога повече за постоянно на европейска земя. Но арабите оставили след себе си славно наследство, особено в големите градове — като Севиля, Кордоба и Гранада. И наистина — дворецът Алхамбра в Гранада се смята за най-прекрасния образец на арабска архитектура извън арабските страни.

Дворецът Алхамбра

Дворът на лъвовете (Patio de los Leones) в двореца Алхамбра е кръстен на дванадесетте каменни лъва, които охраняват фонтана и пръскат струйки вода.

Дворецът Алхамбра бил построен през XIV в. и от великолепието и красотата му става ясно, че строителите му не са подозирали, че след малко повече от век господството им в Южна Испания ще приключи.

И защо да предполагат такова нещо? Те пристигнали в Испания през 711 г. и в рамките на кратък период от седем години завзели по-голямата част от Иберийския полуостров, стигайки чак до Пиренеите.

Думата алхамбра означава „червена крепост“. Името произлиза от характерната местна червена глина, използвана при строежа. На тази хълмиста тераса над града е имало сгради много преди да пристигнат маврите, но тъкмо те построили там отбранителна крепост, а след това и този изящен дворец. Скоро след пристигането на маврите — през IX в., се появил замъкът. Те избрали мястото заради стратегическото положение, откъдето можел да се наблюдава целият град, но замъкът, който построили, не бил много здрав и започнал да се руши. През XI в. той бил възстановен, а после започнало и преобразяването му през 1238 г., когато били съставени планове за строеж на не по-малко от шест двореца в крепостта заедно с кули, бани и сложна напоителна система за градините, които и до днес са сред основните атракции на Алхамбра.

Слънцето огрява Великолепния дворец Алхамбра на фона на планината Сиера Невада.

Целият комплекс Алхамбра е толкова голям, че ще трябва да планирате посещението си предварително. Това е много популярна туристическа дестинация и е необходима резервация, тъй като броят на билетите е ограничен — в момента 8100 на ден. Но посещението си заслужава. Изящните арки, ръждивочервеният камък, прохладните басейни и зеленината в места като Двора на миртите внушават чувство на спокойствие, което излъчва всеки шедьовър на ислямската архитектура.

Севиля: Алкасар

Камбанарията на катедралата в Севиля е известна с името Хиралда. Долната й част представлява някогашно минаре и е била най-високата кула в света при построяването й през 1184 г.

Севиля е друг голям испански град, където маврите са имали силно присъствие. Този шумен град кипи от живот по всяко време, особено по християнските великденски празници, но маврите са оставили следа и тук. Той е бил сред първите градове, които са завладели през 712 г., и впоследствие станал важен център в империята им. Най-впечатляващата мавританска сграда всъщност била построена, след като маврите били прокудени от Севиля — кралският дворец Алкасар с красиви мозайки и плочки, арки и дворове, ромоляща вода и просторни помещения. Той е забележителен пример за изтънчеността на мавританските архитекти и строители. Работата по двореца започнала през 1364 г., по време на управлението на крал Педро I Кастилски, след като маврите вече били напуснали града, но мавританската архитектурна традиция била спазена и на строежа работили все още останалите да живеят в града маври.

Срещу Алкасар, на мястото на джамията, била построена голямата катедрала на Севиля, като били използвани някои от колоните й, а минарето било превърнато в камбанария. Въпреки това, импозантният готически стил бил в пълно несъответствие с деликатната архитектура на маврите, което показва културното и естетичното разделение между двете култури по онова време.

Торе дел Оро — Златната кула на Севиля, може и да е била облицована със злато или златни плочки, но е възможно да е получила името си, защото в нея се е съхранявало златото, добито от реката.

В Севиля се намира и Торе дел Оро, Златната кула, построена в началото на XIII в. като наблюдателна кула от могъщата и всяваща страх династия Алмохади. Освен място, откъдето да се следи за приближаващи се врагове, тя била използвана и с отбранителни цели, като оттам спускали верига и я опъвали под водата до другата страна, за да спрат корабите. Фактът, че кулата все още стои — около осемстотин години след построяването й, е доказателство не само за удачния замисъл, но и за здравата й конструкция.

Испания.

Изящните арки са типичен елемент от архитектурата на Алхамбра (2).

Голямата джамия в Кордоба е построена, когато Кордоба (3) е бил най-богатият град в Европа.

В градините с фонтани и беседки на Алкасар ще намерите убежище от градския шум на Севиля (1).

Бикоборството се е практикувало в Испания, преди да пристигнат маврите, но те допринесли много за ритуалите, които все още се изпълняват.

Ал Андалус

Името Андалусия произлиза от арабското название на завладените области от Пиренейския полуостров: Ал Андалус. То се отнасяло до много по-обширен регион, достигащ почти до границата с Франция, и не съвпада с днешната територия на Андалусия в Южна Испания. Не е известно откъде е произлязло наименованието, но има няколко различни теории за етимологията му, между които тези, че идва от германското племе вандали и че е било арабската версия на Изгубения град на Атлантида, острова Ал Андалус.

Кордоба

Кулите на катедралата на Кордоба над римския мост — Пуенте Романо, който напомня за римския период в историята на града.

Другият голям испански град, който трябва да посетите, за да си изградите пълна представа за Мавританска Испания, е Кордоба. Маврите пристигнали тук през 716 г. и го избрали за своя столица. Измислено е, че go X в. населението му е било 500 000, което го правело един от най-големите градове в света. Според историците там е имало 27 училища и 50 болници. Най-ярко открояващата се оцеляла сграда е Голямата джамия, Мескита де Кордоба. Първоначално църква, построена около 600 г., през 784 г. тя била превърната в най-голямата от всички хиляда джамии на града и втора по големина джамия в целия Арабски свят. И днес колоните й (повече от хиляда), арките и просторният интериор продължават да будят възхищение у посетителите.

Трябва да посетите Ал Андалус, дворците и басейните, градините и изящните джамии, защото така ще опознаете една абсолютно уникална и красива част от Европа.

Барселона на Гауди

Стилните и сюрреалистични сгради на каталунския архитект Гауди подхождат идеално на този елегантен крайморски испански град.

Гауди.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 1 600 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: Барселона има средиземноморски климат с меки зими

и горещи лета, смекчени от разположението й до морския бряг.

Валежите от дъжд не са чести, а снегът през зимата е необичайно явление.

КАКВО ДА НОСИТЕ: освен бански, вземете и няколко елегантни тоалета,

понеже Барселона е стилен град.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: късно лято, ако ви се плува в

морето, но всяко време е подходящо за разглеждане на забележителностите.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международно летище Барселона се намира на

около 10 км югозападно от центъра на града, на кратко разстояние с автобус,

влак или такси.

НАСТАНЯВАНЕ: в този стилен и разрастващ се град се откриват

нови хотели всяка година.

Антони Пласид Гилем Гауди и Корнет — по-известен просто като Гауди — е бил гениален каталунски архитект, който за строителството е бил като Дали за рисуването и чието творчество е най-добре да се види в каталунската столица Барселона. Гауди е роден в Каталуня през 1852 г. и повечето от най-прочутите му проекти са реализирани в Барселона, където умира през 1926 г.

В Барселона се намира една от най-големите улици в света — „Лас Рамблас“. Някога оттук е минавала река, която се е вливала в морето, но е пресъхнала (и името на улицата произлиза от арабската дума за речно корито — rami). Днес по улицата има непрестанен поток от хора, които се разхождат под сянката на чинарите, покрай продавачи на цветя, улични актьори, кафенета, вестникарски будки и църкви.

Пазарът на месарите

Някъде към средата на „Лас Рамблас“ се намира главният пазар на Барселона — Меркат де ла Бокерия, или Пазарът на месарите, макар че официалното му име е Меркат де Сант Жозеп. Той се помещава в постройка от стъкло и желязо, напомняща за парижка архитектура, с някои модернистични елементи на входа. Но вътре обстановката стриктно следва традициите — продавачи на риба, сергии за сирене и зеленчуци, продавачи на вино, както и месари, на които е кръстен пазарът.

Дворецът Гуел

Гауди проектира тези характерни мозаечни творби за парка Гуел.

По-надолу по „Лае Рамблас“ се намира една от най-популярните сгради на Гауди — дворецът Гуел (Гюел). Гауди е създал това имение за заможния каталунски индустриалец Еузеби Гуел в края на 80-те години на XIX в. От външната страна може да се види характерният стил на Гауди — уникален, но труден да се опише, подобно на картина на Дали. Той е повлиян от величествения готически стил, но е смекчен от предпочитанията на твореца към извивките и завъртулките и заимстваните от природата съчетания на форми и цветове.

Само по външния изглед на сградата може да се разбере колко подходящ е бил Гауди за проекта.

Двете огромни входни врати са достатъчно големи, за да преминават през тях коне и карети, които влизали през едната и излизали през другата врата. Ако гостите оставали да пренощуват, конете били откарвани по специална рампа до конюшните, на нивото, където живеели слугите, докато видните гости били въвеждани нагоре по стълбите в имението. В приемната стая посетителите били оглеждани през тайни прозорци от собствениците, които, след като виждали облеклото им, коригирали външния си вид, ако се наложело. Дори покривът е зрелищен — с кулички и комини, украсени с пъстроцветни керамични плочки, а от него се откриват изумителни гледки.

Къщата на костите

Няма нужда от обяснение защо Къщата на костите се нарича по този начин.

Недалеч от горния край на „Лас Рамблас“, на Пасеч де Грасия, се намират още две от знаковите сгради на Гауди. Къщата „Батьо“ не прилича на никоя друга сграда, която сте виждали. Наричат я Каса делс Осос, или Къщата на костите, защото наистина изглежда като направена от кости, взети от някоя гробница. Балконите под някои от прозорците приличат на маски. По цялата фасада сякаш няма и една права линия, но извивките са толкова екстравагантни, че ви се завива свят само като ги гледате.

Другата къща на гениалния архитект на същата улица е „Ла Педрера“, която не е чак толкова екстравагантна, макар че, когато става въпрос за Гауди, всичко е относително. Днес тя е частна жилищна сграда с апартаменти и е възможно да бъде посетена също като къща „Батьо“.

През 1900 г. Гауди успял да покаже таланта си и на открито, сътворявайки парка Гуел (Гюел), които сега представлява общинска градина на хълма Ел Кармел. Били му нужни четиринадесет години да го завърши и освен впечатляващия вход, в градините се намира и къщата на самия Гауди — „Ла Торе Роса“, която е отворена за посетители.

Саграда фамилия

"Саграда фамилия" в Барселона е най-значимото постижение на Гауди и все още не е завършена.

Има още няколко други творения на Гауди в Барселона и част от удоволствието да се разхождаш в града е да забележиш някоя жилищна сграда, различавайки характерния стил на архитекта отдалеч. Но има една постройка, която се извисява над всички други като коронното постижение на Гауди — макар още да не е завършена — „Саграда фамилия“, римокатолическата църква на Светото Семейство.

През 1883 г. Гауди се заел с този изключително грандиозен и амбициозен проект, който погълнал цялото му време и енергия — катедрала в готически и Гауди стил. Всъщност той работил по нея общо 43 години, като последните 15 години от живота си посветил изцяло на този проект. Сега надеждите са катедралата да бъде завършена през 2026 г., сто години след смъртта на Гауди и 143 години след започването на работата му по проекта.

Думите не стигат да се опише тази чудата и уникална постройка, макар че много хора имат какво да кажат за нея. Писателят Жан Кокто я нарекъл „идеястъргач“ — от думата „небостъргач“, а Джордж Оруел твърдял, че това е най-грозната сграда, която е виждал някога. Салвадор Дали я харесвал много и я намирал за чувствена, а самият Гауди, когато го попитали защо строежът напредва толкова бавно, просто отвърнал: „Клиентът ми не бърза“.

Барселона.

Тези комини стражи се намират на върха на „Ла Педрера“ (3).

Пресни морски деликатеси от Средиземно море се предлагат на пазара (6) на „Лас Рамблас“.

Прочутите плажове на Барселона са част от красивата природа в района (5).

Семейството, за което била построена „Ла Педрера“ (3) (Каменоломната), както и по-голямата част от обществото, не харесало сградата.

Херес и винарските изби

Херес е известен като град на циганите, фламенкото и обяздването на коне, но историческите му изби с местно вино не са за пропускане.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 200 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: гроздето зрее най-добре при умерен климат и

не обича много дъждовете. Херес се отличава с топли, предимно

сухи лета и меки зими, което прави климата почти идеален.

КАКВО ДА НОСИТЕ: тирбушон и разговорник, защото местните

менюта са написани предимно само на испански.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

ако ще посещавате и лозята, те са най-красиви през

късното лято, но Херес е привлекателна дестинация

по всяко време на годината.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летище Херес е на около 10 км

северно от града, като има автобуси и таксита до центъра.

НАСТАНЯВАНЕ: има множество хотели както в центъра,

така и по-отдалечени, много от тях са разположени в характерни

стари сгради и не са скъпи според европейските стандарти.

КАКВО ДА ЯДЕТЕ: непременно опитайте тапас;

местните морски дарове са превъзходни.

КАКВО ДА ПИЕТЕ: правете като местните и пийте херес преди,

по време и след ядене, използвайки новооткритите си знания,

за да направите избора си.

Пътешествието не означава само да се излежавате по плажовете или да посещавате катедрали и музеи. Освен това то предполага да опознавате местната култура и начина на живот, които се различават от вашите. То включва и да се срещате с хора, да опитвате местната храна и напитки, да научите нещо от езика и историята на района.

Всички тези аспекти на дадена дестинация обикновено са взаимносвързани и си взаимодействат. Когато узнаете повече за най-известния местен продукт от Херес де ла фронтера — виното херес (шери), — вие научавате също така за пейзажа, езика, климата, търговията и историята, човешката изобретателност и удивителните тайни на природата.

Името Херес

За начало ето някои факти за езика и историята на града. Името му произлиза от арабското име за града — Xerez или Xeres, напомняйки ни, че маврите са били в Андалусия и са управлявали по-голямата част от Испания в продължение на 800 години. Самото име е изопачено произношение на арабската дума шериш, така че оттук получаваме едно от названията на напитката на региона — шери. Иронията е, че тези върли противници на пиенето, арабите, не само са ни дали думата шери, но и самата дума алкохол. Смята се, че тя произхожда от арабското al-ghol, което означавало джин, или дух, който може да ти отнеме разума.

Херес и шери

Виното херес, което англичаните наричат шери, се произвежда само в една малка част от света, в т.нар. Златен триъгълник, чиито три точки са съседните градове Санлукар де Барамеда, Ел Пуерто де Санта Мария и Херес де ла Фронтера. Всъщност името Златен триъгълник е подвеждащо, тъй като то предполага, че има други триъгълници и че това е просто мястото, където се произвежда най-добрият херес. Всъщност единствено в този район на Испания се прави херес, тъй като никъде другаде произвежданото по тази технология вино не може да се нарече с това име. Ако пътувате до други части на Испания, навярно дори въобще няма да успеете да си купите или да пиете херес, понеже всеки регион подкрепя местните вина. В наши дни е по-вероятно да откриете богат асортимент от шери в менюта в Ню Йорк или Лондон, отколкото в Мадрид.

Град Херес е известен също с циганската си култура, по-специално с изкуството на танца фламенко.

Ежегодният Панаир на конете датира още от 1284 г. и привлича в Херес хиляди туристи, които наблюдават демонстрациите на ездитно изкуство и на пищни костюми.

Херес е интересен с още много неща, не само със своите bodegas (изби). Той е център на традицията за обяздване на коне и бикоборството, на фламенкото и циганската култура. Но няма съмнение, че името му е познато по света заради производството на едноименния вид подсилено вино. Макар че става въпрос само за един тип вино, то, както другите вина, може да се срещне в безкрайно разнообразни варианти — от сухото бяло шери до сладкия тъмен вкус на „Педро Ксименес“. Разнообразието се дължи на различния микроклимат в областта, където всеки град произвежда асортимент от вкусове, но град Херес е столицата на виното херес и обиколката из многобройните прочути изби има както развлекателен, така и информативен характер.

Испания.

В Кралското училище за конно изкуство (1) Всяка седмица се провеждат демонстрации по обяздване на коне.

Били са нужни повече от 500 години, за да бъде завършена готическата църква „Санта Мария“ (1).

Катедралата на Херес де ла Фронтера (1) е била започната през 1695 г. и освен че е смесица от архитектурни стилове, тя има пет главни кораба.

Старите изби

Избите на винарната „Домеск“ се намират в една от многото красиви стари сгради в Херес.

„Домеск“ е най-старата изба в Херес, датираща от 1730 г. В съседната изба, „Гонсалес Биас“, се прави най-продаваният херес в света — „Тио Пепе“. На испански името означава „Чичо Пепе“. Пепе бил чичо на един от основателите на избата, който навремето не можел да си позволи да му плаща, и Пепе хитро го помолил за ключа от избата, за да си взема надницата в натура. Чичото често канел и приятелите си и така възникнала популярната фраза „Да наминем да пийнем от виното на чичо Пепе“. Това останало като неофициално име на хереса на тази винарна и когато в Испания започнали да се регистрират търговските марки, наименованието станало официално — „Тио Пепе“.

Едно от винарските помещения в „Гонсалес Биас“ било проектирано от Гюстав Ефел, известния архитект на Айфеловата кула, а вътре има бурета с херес, подписани от известни личности, посетили избата, между които Маргарет Тачър, Орсън Уелс, Пабло Пикасо, Коул Портър и Мартин Лутър Кинг-младши.

Други препоръчителни за посещение винарски изби са на прочутите производители Харви, Лустау, Сандман, Уилямс енд Хъмбърт и Озбърн. Много от тях носят английски имена, защото били основани от англичани, в някои случаи — католици, избягали от протестантска Англия през XVI в. По-късно те изградили успешен бизнес тук и положили основите на силното английско присъствие в търговията с шери — присъствие, което се е запазило и до днес.

Производството на херес

Когато посещавате избите, се запознавате не само с историята, но и с интересния производствен процес на хереса. Някои от старите изби са пълни с паяжини, но те имат своя роля в производството на херес. Петната от черна плесен по стените подпомагат процеса на отлежаване. Производството на хубаво вино е трудоемък и сложен процес. Херес от различни години и различни бурета се смесва, за да се получи по-плътен вкус, заради което при хереса не се отбелязва годината на реколтата. Виното е подсилено с бренди, което преди се е правело с цел напитката да издържи дългото пътуване по море.

Ето защо в едно буре херес има не само вино — има и история, език и климат. Всъщност цяла вселена.

Към края на повечето обиколки на известните bodegas на Херес се оказва, че всички бързо са станали експерти по дегустация на херес.

Севиля по Великден: Страстната седмица

Отбелязването на Страстната седмица в Севиля е едно от най-впечатляващите религиозни чествания в християнския свят, много силно преживяване, независимо от вярванията ви.

Севиля.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 700 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: Севиля е един от най-топлите градове в Европа,

като често е доста горещо през август, когато температурите

понякога достигат доста некомфортни висоти. През зимата обаче

рядко градусите падат до нулата. От юни до август е доста сух период,

а декември и март са най-влажните месеци в годината.

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, дори по Великден,

тапи за уши, ако имате намерение да спите през нощта, и много енергия,

ако нямате такива намерения.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: май, юни и септември

са месеците с най-малко дъжд и най-много слънце, без да е непоносимо горещо.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летището на Севиля „Сан Пабло“ е на около

10 км североизточно от града, има автобуси и таксита до центъра.

НАСТАНЯВАНЕ: няма недостиг на места през повечето време от годината,

но трябва да резервирате предварително, ако искате стая в центъра по време на

Страстната седмица.

Точно както не е нужно да сте актьори, за да гледате драматично представление, така не е необходимо да сте религиозни, за да присъствате на честванията на Страстната седмица в Севиля, известни като Semana Santa (Светата седмица). Сравнението с театъра е уместно, защото събитията в дните преди Великден са толкова драматични колкото представление на сцената или на екрана. Всъщност въздействието им е още по-силно, защото вие сте част от действието и емоциите са реални, а не престорени.

Севиля е столицата на Андалусия и четвъртият по големина град в страната след Мадрид, Барселона и Валенсия. Той става важен религиозен център по време на шествията през Страстната седмица — най-значимото събитие в календара на града и едно от най-големите религиозни чествания в Испания. Седемдесет и пет процента от испанците са римокатолици и много от тях ревностно изповядват вярата си.

Следобедна смърт

Разпятието тук е издигнато пред катедралата на Севиля (1), най-голямата готическа катедрала в света.

Испанците са големи любители на драмата и зрелищата — борбите с бикове са показателен пример за това. Искате или не, трябва да признаете, че това е доста разтърсващо зрелище. Нима има нещо по-драматично от — както го е нарекъл Хемингуей — „една следобедна смърт“?

Все пак има едно по-драматично събитие от евентуалната смърт на бик или бикоборец и това е историята за смъртта на Христос след разпъването му на кръста. Дори древногръцките трагици не биха могли да съчинят подобна история. Гърците също отбелязват Великден по грандиозен начин, но никъде по света честванията не се доближават до ежегодното шествие в Севиля. Ако искате да го видите, трябва да резервирате нощувките си много по-рано, тъй като по това време градът се пука по шевовете от посетители.

Севиля.

Общата площ на катедралата на Севиля (1) е впечатляващите 11 520 кв. м.

Торе дел Оро, или Златната кула (3), е издържана в стила на мавританската архитектура. Била е построена в началото на XIII в. и се смята, че някога е била покрита със злато.

Площад „Испания“ (2) в Севиля изглежда древен, но е построен през 1929 г. в стил мавритански ренесанс за една изложба в града, а сега там се помещават главно правителствени офиси.

Братствата

Братствата шестват по улиците на Севиля денем и нощем в характерните си цветни костюми.

Честванията започват една седмица преди Великден, в неделя, на Цветница, когато първите братства започват процесиите си. Братствата са групи католици, често принадлежащи към определено паство. Нерядко членството в братството се предава от баща на син, а по традиция в тези организации членуват само мъже. Те извършват религиозни и благотворителни дейности през цялата година, а на Великден организират улични шествия.

Това обаче не са обикновени процесии. Някои може да траят цяло денонощие, докато всяко братство си проправи път от своя параклис или църква през улиците на града до катедралата и се върне обратно. Мъжете са облечени в роби и много от тях носят качулки, които им придават доста зловещ вид. Те също така носят огромни дървени платформи, които може да тежат повече от тон, като са нужни поне шестдесет и четирима мъже под тях, за да ги пренесат през улиците. Платформите са покрити с плат до земята, който закрива носачите и създава илюзията, че носилките плават във въздуха. Под тях обаче тези дузини мъже се напрягат и потят точно както Христос се е мъчил, докато е носел тежкия кръст, на който е бил разпнат.

Музика и тишина

Добрата позиция е особено важна за наблюдение на шествията, тъй като по улиците може да се струпат прекалено много хора.

Музиката придава допълнителен драматизъм на процесиите. Някои братства са съпровождани от шумни духови оркестри, докато други пеят без акомпанимент, а трети по традиция шестват безмълвно, което може да е още по-въздействащо и от музиката. Най-старото от братствата се нарича „Ел Силенсио“ (Тишината) и е било сформирано в средата на XIV в. Много други братства са основани през XV и XVI в., като днес общият им брой е почти шестдесет. Не може да се посочи точна цифра, защото интересът към братствата се възражда и днес продължават да се сформират нови.

Ще трябва да проявите известна издръжливост и да се лишите от сън, ако желаете да преживеете най-силните моменти от Семана Санта. Малко след полунощ, преди утрото на Разпети петък шествието си към катедралата започват около половин дузина от братствата, в това число и „Лос Хитанос“ (Циганите).

Всички процесии следват строго определен ред, като се започва с Крус де Гиа (Водещия кръст), който предвожда последователите. След това са nazarenos, каещите се, които следват кръста мълчаливо, облечени в робите и понякога боси, а в центъра на шествието е платформата, върху която е поставена статуята на братството — Христос или Дева Мария. Ако процесията има музикален съпровод, следват музикантите, а сетне още каещи се, носещи дървени кръстове — като самия Христос.

Трудно можете да си представите дължината на шествията, като се има предвид, че в някои от по-големите братства участват 2500 души. Може да отнеме повече от час на цялото шествие да напусне църквата си, а носачите на платформата трябва да спират често за почивка: товарът им наистина е много тежък. Това действително е въздействащо и незабравимо преживяване, особено през нощта, когато ароматът от свещите допълва шума от песнопенията и музиката и зловещия вид на мъжете с качулки. Честванията през Страстната седмица в Севиля са уникално събитие.

Катедралата на Севиля има най-дългия кораб в Испания и е много подходящо място за Великденските служби, които се извършват тук.

Към следващата част или към съдържанието

Майк Джерард Енциклопедия на пътешественика: Европа (22)

Метаданни

Данни

Енциклопедия на пътешественика: Европа

Информация

История

Сваляне / Връзки

Испания

Мавританска Испания