Майк Джерард
Енциклопедия на пътешественика: Европа (19)

Пиренеите: естествена граница

Пиренеите — планинската верига, която служи за естествена граница между Франция и Испания и където е сгушена малката Андора — може и да не са високи колкото Алпите, но са прочути с драматичната си красота.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: климатът в Пиренеите варира в широки граници,

и то не само заради надморската височина, Най-общо казано,

той е умерен, но испанската част на юг е по-топла от френската.

Освен това в западните части, които са по-близо до Атлантическия

океан, падат повече дъждове и снегове от източната. Температурите

също варират в зависимост от височината, но в разгара на лятото

средните температури са около 25-26°С, а през най-студения месец —

януари, са средно около 5°С.

КАКВО ДА НОСИТЕ: дрехи за всякакво време, топло облекло

за вечерите (дори през лятото).

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: пролетта и есента

са най-предпочитаният период, тъй като лятото може да е много горещо,

с гръмотевични бури вечер. През пролетта растителността е най-красива,

а есента често е топла и суха.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: от френската страна летище По Пирене се

намира на около 64 км северно от границата, както и летище

Тарб-Лурд Пирене; летищата в Биариц, Тулуза и Каркасон също може

да се използват. В испанската част те са по-малко, като летище

Барселона е на около 128 км от Андора, а Хирона — на около 122 км

от Андора.

НАСТАНЯВАНЕ: най-различни възможности на разнообразни цени.

Най-високата точка на Пиренеите е връх Ането, който е третият по височина в Испания, Със своите 3404 м той е с над хиляда метра по-нисък от най-високия връх в Алпите, но големината невинаги е най-важното. За много туристи Пиренеите притежават особена индивидуалност, тъй като формират естествена граница между Франция и Испания и се простират на повече от 451 км от Атлантическия океан до Средиземно море. Ако Алпите са хладни и швейцарски, то Пиренеите са огнени и баски.

Отличителна черта на Пиренеите е наличието на много водопади и характерни бързеи, които местните наричат гаве. Това са малки — а понякога не толкова малки, но буйни реки, които текат високо от върховете и спускайки се над скалите, образуват зрелищни водопади. Един от тях — водопадът Гаварни — има най-дългия пад във Франция, спускайки се от внушителните 422 м височина по стръмните скали надолу към циркуса Гаварни. Тези циркуси представляват кръгли долини и са поредната уникална забележителност на Пиренеите, която ги отличава от много други планински вериги.

Андора

Заради необичайното и местоположение — високо в планината и заобиколена от Франция и Испания — повечето хора свързват Андора с Пиренеите. Това, макар и малко княжество, по-малко дори от остров Ман или Гуам и с население под 75 000 души, е една от най-богатите и най-добри за живеене страни на земята. Благоденствието й се дължи на любопитните туристи и на онези, които се възползват от безмитния й статут, а доброто качество на живот вероятно произтича от разположението й високо в планината, където хората се движат много, дишат чист въздух и консумират здравословна храна, макар че несъмнено и материалното благополучие помага.

Донякъде Андора прилича на малка Шангри Ла. Столицата Андора ла Веля е уютно разположена върху плато, заобиколено от високи върхове. Това закътано местенце днес се свързва с туризъм и безмитно пазаруване, но то има своята древна история. Въпреки отдалеченото си местоположение високо в планините между две силни държави, страната е била обитавана от времето на късната новокаменна епоха (около 3000–2000 г. пр.Хр.). Някои от улиците и сградите датират от 1278 г., когато Андора получава статута си на княжество след сключен договор между Франция и Испания.

В Пиренеите има още много какво да се види, освен Андора. На изток те достигат до испанската автономна област Каталуня, а западните им подножия са в нестабилния баски район. Те се простират и до живописната област Арагон в Испания, която някога е представлявала гордото кралство Арагон, и до френския департамент Од — средище на катарите.

Кафяви мечки и други животни

В Пиренеите има представители на дивата фауна, които обитават само тази област. Сред тях най-известна е пиренейската кафява мечка, макар че е много малко вероятно да видите такава. Те са най-дребните сред всички видове кафяви мечки, а и на брои са много малко. Били са широко разпространени по горните склонове на Пиренеите go XX в. когато числеността им драстично намалява, и до началото на 90-те години остават само неколцина екземпляра. Тогава са докарани няколко словенски кафяви мечки (много подобни на пиренейския вид), които започнали бавно да се размножават с местните мечки, но те все още са на ръба на изчезването и не са обичани от местните фермери, които виждат в тях заплаха за стадата овце.

Представителите на пиренейския козирог вече са измрели, и то съвсем наскоро, когато през януари 2000 г. последният известен див козирог е бил убит от паднало дърво. Донякъде е чудо, че този вид е оцелял толкова дълго, защото, въпреки че тези удивителни животни са били широко разпространени преди няколкостотин години, до началото на XX в. броят им е намалял до по-малко от сто в дивата природа. В началото на XXI в., тях вече ги няма.

Пиренейският мускусен плъх има чудат външен вид и се среща в Пиренеите и Северозападна Испания. Представлява нещо като кръстоска между къртица и плъх, но плува във водата, за да лови ракообразни и насекоми, има дълга муцуна и ципа между пръстите на крайниците. На дължина стига до 32 см, от които половината са дължината на опашката му. Това странно и симпатично същество, което се среща само тук, в Северна Испания и Южна Франция, се класифицира като застрашен от изчезване вид, ако не бъдат подобрени условията му на живот.

Би било трагедия, ако пиренейският мускусен плъх и кафявата мечка последват съдбата на пиренейския козирог, тъй като те са част от природните особености на Пиренеите, които ги отличават от другите планински вериги. Планините ще оцелеят, но част от обитателите им изчезват.

Пешеходни маршрути

Ако искате да видите най-хубавото от Пиренеите и сте в достатъчно добра форма, тогава може да тръгнете по маркираната туристическа пътека GR10, която е дълга 800 км и се простира от Андай на атлантическия бряг до Банюл сюр Мер на средиземноморския. Маршрутът е предвиден да се измине за около петдесет дни, по 16 км на ден. Това разстояние може и да не изглежда голямо, но включва много стръмни изкачвания и спускания, макар и да се върви през по-ниските склонове. Има подобна пътека — GR11, също по по-долните склонове, както и още по-труден маршрут, който превежда по-опитните планинари през върховете на планинската Верига.

Катарите

Катарите, наричани още албигойци, били християнска религиозна секта, която се разпространява в Лангедок и Южна Франция през XI в. и достига разцвета си през XII в. Заради някои свои вярвания те са обвинени в ерес от Римокатолическата църква и една от причините за възникването на Инквизицията през 1229 г. е била да се изкорени катарството.