Едно от очарованията на пътешествията е да наблюдавате как културата постепенно се променя, докато минавате през различни страни. В покрайнините на Европа няма по-удивителен град от Истанбул.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 11 400 000 души

ВАЛУТА: нова турска лира

КЛИМАТ: средиземноморски климат с горещи лета,

а зимите може да са студени и влажни, дори снежни.

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, прилично

облекло за посещението на джамиите, разговорник.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: тъй като лятото

понякога е твърде горещо, а не е препоръчително да отивате през

зимата, най-подходящият период за посещение на Истанбул е през

късна пролет или ранна есен

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международното летище „Ататюрк“

обслужва европейската част на Истанбул, но международното летище

„Сабиха Гьокчен“, което се намира от азиатската страна на Босфора,

се разраства непрекъснато, за да поеме увеличаващия се въздушен

трафик към града. „Ататюрк“ се намира на 14 км югозападно от града

и е свързано с Истанбул посредством автобуси и метро.

НАСТАНЯВАНЕ: Истанбул е не само водеща туристическа дестинация,

но и желано място за провеждане на конференции, затова съществуват

многобройни варианти за настаняване. Обикновено не представлява проблем

да намерите стая според предпочитанията си.

Докато се разхождате по улиците на този огромен исторически град, несъмнено ще ви обземе чувството, че се намирате в Азия или Близкия изток.

На пръв поглед Истанбул не прилича на европейски град. Уличният шум, суматохата, уханията, жегата, трафикът, пазарите, хората, цветовете и въобще общата атмосфера на хаос — всичко това категорично напомня за Ориента. Но в същото време Истанбул е устремил поглед към Европа.

Градът всъщност винаги е гледал към Европа, макар и не непременно толкова дружелюбно, колкото в наши дни, когато се стреми към членство в Европейския съюз. Преди да се случи това обаче, един от проблемите за решаване е въпросът с нахлуването на Турция в Северен Кипър. Гръцкият народ не може да забрави, че няколко века столица на Византийската империя е бил Константинопол — предишното име на Истанбул. Двете съседни страни винаги са имали обтегнати отношения и приличат на постоянно враждуващи роднини, които са много различни по характер.

Този проблем е само част от многобройните пластове на Истанбул. Той е най-големият град в Турция, но не е столица от 1923 г., когато тя е преместена в Анкара при създаването на съвременната Република Турция. Градът носи това име по-малко от сто години, но е основан още през VII в. пр.Хр. Бил е в границите на Римската империя и е считан за източната й столица, а след това става център на могъщата Османска империя, която се е простирала на три континента. Може ли някой да остане равнодушен към очарованието на такъв град?

Истанбул.

Мостът над Босфора (4), един от най-дългите висящи мостове в света, е открит през 1973 г. и свързва Европа с Азия.

Кулата Галата (5) е била най-високата постройка в Истанбул — 66.9 м, когато е построена през 1348 г.

Капалъ Чаршъ (Покритият пазар)

Разходката из Истанбул до голяма степен наподобява посещение на огромен пазар. Прочутият Покрит пазар е една от най-колоритните атракции. В този град в града е по-добре да влезете, придружени от водач или с подробна карта в ръка, защото в противен случай е възможно, щом излезете, да се озовете в някоя част на Истанбул, която виждате за пръв път. Има няколко входа и изхода от този покрит лабиринт, по чиито улички са разположени хиляди дюкянчета и където понякога ви се струва, че няма стока на света, която да не се продава там — стига да е на подходяща цена. Тук могат да се намерят подправки и сандали, килими и канички за кафе; има също и лихвари, джамия, дори полицейски участък и поща, обслужващи нуждите както на посетителите, така и на продавачите, които прекарват повече време зад сергиите си, отколкото в домовете си.

За Капалъ Чаршъ (2), Покрития пазар на Истанбул, се твърди, че побира почти половин милион души през най-оживеното време на деня.

Покритият пазар се слави с древната си история — бил е основан от султан Мехмед II през 50-те години на XV в. Възниква като част от инициатива за възраждане на града, която показва, че в тази идея няма нищо ново! През следващите двеста години са издигнати още две от най-внушителните сгради, красящи небосклона на Истанбул: джамията „Сюлеймание“ и Синята джамия (джамията „Султан Ахмед“).

Джамиите

Извисяващата се над Босфора джамия „Сюлеймание“ е една от най-забележителните сгради в Истанбул.

Джамията „Сюлеймание“ носи името на владетеля, по чиято заповед е построена — Сюлейман Великолепни. Строежът й отнема седем години и е завършена напълно през 1557 г. Джамията впечатлява с красотата и величествеността си, като в същото време изчистените линии внушават смирение. Сградата е част от голям комплекс, който е включвал кухня, болница, училища и кервансарай, или хан за преминаващи пътници и поклонници. На това място бедните граждани са можели да получат медицинска помощ или храна.

В Синята джамия светлината струи през повече от 200 прозореца със стъклописи.

Петдесет години след това е издигната Синята джамия, която носи името на султан Ахмед, поръчал построяването й. Наричат я Синята джамия заради сините плочки на куполите и минаретата от външната страна, както и заради сините фаянсови плочки от Изник в интериора. Също като „Сюлеймание“, тази джамия има величествени мащаби и удивителна красота и излъчва спокойствие и омиротвореност.

Топкапъ Сарай

Ако има друга сграда в Истанбул, която трябва да се види, за да се оценят напълно прелестите на града, това е Топкапъ Сарай. Издигнат също по поръчка на султан Мехмед II малко след построяването на Капалъ Чаршъ, дворецът става резиденция на султаните на Османската империя за период от почти четиристотин години. През 1924 г. грандиозната сграда е превърната в отворен за посетители музей. Топкапъ Сарай се извисява над Босфора — водната ивица, разделяща европейската и азиатската част на Истанбул. Градът наистина се намира буквално в самия край на Европа.

Около 4000 души са живели някога в Топкапъ Сарай (3), чиито градини днес предлагат приятно убежище от шумните градски улици.

Царството на мухалебито

Царството на мухалебито.

Турция е известна с млечните си кремове, които се наричат мухалеби. Въпреки че са десерти, те се ядат по всяко време на деня и се предлагат в различни вкусове. Можете да ги опитате в специалните сладкарници за мухалеби.

Римският Ефес

Ефес — най-добре запазеният римски град в Средиземноморието, подобно на машина на времето връща посетителите две хиляди години назад.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: нова турска лира

КЛИМАТ: средиземноморски климат със сухи лета и меки зими

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, удобни обувки, добър

пътеводител.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: през пролетта и есента,

за да се избегнат летните жеги.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международно летище „Аднан Мендерес“ в

Измир, на около 32 км северно от Селчук.

НАСТАНЯВАНЕ: множество малки хотели и семпли, но удобни къщи

за гости в най-близкия град Селчук, който се намира на 3 км.

Крепостта Свети Йоан е най-високата точка до Ефес.

Турция не е толкова известна с римските си останки, както Гърция, Тунис, Сицилия и разбира се, Рим, но тъкмо Ефес засенчва всички тях. Той заема обширна площ и е толкова добре запазен и на места толкова точно възстановен, че се чувствате така, сякаш бродите из град, чиито жители са го напуснали преди малко. Мащабите и красотата на главните сгради наистина може да ви оставят без дъх, а още по-удивителното е, че досега са разкопани едва около 15% от района. Този античен град се нарежда сред най-големите открити музеи в света.

Историята на Ефес е дълга и сложна, тъй като е бил окупиран от различни завоеватели, които са се установявали на различни места в района. Открити са останки от селища от времето на бронзовата епоха, датирани от около 6000 г. пр.Хр., но името Ефес произлиза от град Апаса, който е съществувал тук през XIII-XII в. пр.Хр. Той се разраснал и се превърнал в притегателна цел за различни завоеватели, сред които и персите. През 334 г. пр.Хр., за радост на местното население, Александър Велики освобождава Ефес от персите.

В онези времена Ефес се нареждал сред водещите средиземноморски сили наравно с полиси като Атина и Спарта и вече бил важен център преди идването на римляните. Всъщност той е съществувал в продължение на около хиляда години, когато свети Павел пристига там през 52 г. Но най-благодатният период в историята на Ефес настъпва, когато император Август обявява града за столица на Азиатската провинция на Римската империя. Парите щедро се влагали в строителството на този, както се оказва, трети по значимост град след Александрия и Рим. Но просперитетът продължил сравнително кратко, тъй като Ефес бил разграбен от готите през 262 г. Макар да продължил да съществува като турски град, той така и не възвръща предишния си блясък и през XV 6. 8 крайна сметка е напълно изоставен.

Фидий

Фидий е живял през V в. пр.Хр., Златния век на Древна Гърция, и е смятан за един от най-великите скулптори на епохата. Той е сътворил огромна бронзова статуя на богинята Атина, която се издигала на Акропола и се виждала отдалеч от морето. Също така изработил статуята на Атина, която се намирала в Партенона. Негово дело са и статуите в Делфи и Олимпия, като последната очевидно е била една от най-големите и високо ценени за онова време. За съжаление, тя не е стигнала до нас, както и повечето творби на този забележителен скулптор.

Библиотеки и публични домове

Впечатляващата фасада на Библиотеката на Целз е била реконструирана от материалите на оригиналната сграда.

Част от привлекателността на Ефес се състои във възможността да видим истински, обитаван в миналото град, а не просто куп руини. Някогашните му жители и обичайното им ежедневие сякаш оживяват пред очите ни. Една от най-величествените сгради е Библиотеката на Целз, която е била завършена през 135 г. и съдържала около 14 000 ръкописа. Броят им не е бил голям според римските стандарти, но мащабната фасада имала за цел да подчертае важността на сградата. Тя е имала двойни стени, които предпазвали от влагата и високите температури, характерни за тази част на Средиземноморието. Библиотеката представлявала много оживено място и е била с източно изложение, за да се възползват максимално учените, работещи там, от сутрешната слънчева светлина.

За заниманията на учените след приключване на работата в библиотеката може да се съди по близостта на публичния дом. Върху един паважен камък близо до библиотеката е открита издълбана реклама на дома за плътска наслада, която ясно е указвала на минувачите какво се предлага. От библиотеката е останала само фасадата — вътрешността е унищожена от готите. Публичният дом също е в руини, както и близката мъжка тоалетна, но все пак е лесно да се предположи точно как е изглеждала сградата.

Големият театър

Смята се, че Големият театър в Ефес е бил най-големият открит театър в Античността и е побирал около 24 000 зрители. Днес той все още представлява удивителна гледка с огромната си сцена, която е била отчасти театрална, отчасти спортна арена. Ако поседнете за малко, ще си представите лесно как гледате някое представление или пък кръвожадните битки между мъже и животни, или само между мъже, които често са се биели до смърт за забавление на шумната тълпа.

От Големия театър в Ефес (1) започва дългата 600 м. улица с колони, която води надолу до пристанището.

Изгубеното чудо

Посещението на Ефес представлява и емоционално преживяване. Античният град е интересен колкото с древните си жители, толкова и с историята си, както с публичните домове, така и с храмовете и театрите. Руините навяват също и тъга, като се има предвид, че е останала само една от колоните от Храма на Артемида, който е бил едно от Седемте чудеса на древния свят. Един историк го описва като засенчващ всички останали храмове с великолепието си. Би било чудесно, ако Храмът на Артемида бе оцелял до наши дни и можехме да го видим в пълния му блясък или поне да доловим частица от това великолепие. Били са необходими 120 години, за да бъде построен в покрайнините на днешния град Селчук — поредното доказателство за големите мащаби на Ефес. Според Плиний, храмът бил три пъти по-голям от Партенона в Атина, изграден почти изцяло от мрамор. Вътре имало скулптури на някои от най-изтъкнатите майстори по онова време, между които Фидий, признатият гений на епохата.

Толкова много е било изгубено и все пак е останало достатъчно, което да направи Ефес един от най-големите археологически обекти в света. Докато разглеждате този дребен град, с помощта на въображението си можете да си представите неговата грандиозност.

Турция.

Храмът на Адриан от II в. е бил реставриран, за да добием представа как е изглеждал.

В Ефес (1) са били намерени надписи, които хвърлят светлина върху начина на живот в града.

Храмът на Артемида е копие на сградата, която е била едно от Седемте чудеса на света.

Ефес (1) заема обширна площ от почти 18 кв. км.

Един добър съвет

Въпреки че се организират екскурзии до Ефес от Истанбул и от ваканционните курорти в региона, най-добрият вариант е да отседнете в близкия град Селчук. Станете рано сутринта и извървете 3 км дотам, за да пристигнете, когато отварят обекта. Все още няма да се е разразила жегата и да са пристигнали автобусите с туристи. Едва ли ще сте единствените посетители, но може да избегнете най-голямата навалица и да се разходите в относителна тишина и спокойствие. Отделете поне два или три часа да разгледате Ефес.

Към следващата част или към съдържанието

Майк Джерард Енциклопедия на пътешественика: Европа (18)

Метаданни

Данни

Енциклопедия на пътешественика: Европа

Информация

История

Сваляне / Връзки

Турция

Истанбул: края на Европа