Майк Джерард
Енциклопедия на пътешественика: Европа (10)

Шотландските острови

Шотландия притежава почти осемстотин острова — от обширните Люис и Харис до малкия като петънце Айлин Донан в Лох Дуич.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 100 000 души

ВАЛУТА: британска лира

КЛИМАТ: Варира значително на различните островни групи,

но очаквайте дъжд по всяко време на годината. Лятото може да

бъде прекрасно, но не непременно топло — дори на южните острови,

като Айлей, средната августовска температура е 16°С. През зимата

температурите на Шетландските острови са минусови, но студът и

снегът рядко се задържат дълго.

КАКВО ДА НОСИТЕ: екипировка за всички сезони, тъй като

времето може да се промени по няколко пъти на ден.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: през лятото има

най-голям шанс за топло и сухо време, но няма гаранция дори и тогава.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: от повечето шотландски градове и от

Лондон има директни полети до Шетландските, Оркнейските и

Хебридските острови.

НАСТАНЯВАНЕ: на островите се стремят да осигурят домашен

уют в частните пансиони и малките хотели в по-големите градове.

Предварителното планиране е важно, особено в активния сезон,

тъй като местата са ограничени.

Самото разнообразие на шотландските острови ги прави толкова пленителни за туристите. Около 130 от тях са обитаеми, като се започне от най-южния остров Аран, които е по на юг от Берик ъпон Туийд в Англия, и се стигне до Ънст от Шетландските острови — най-северния от всички обитаеми острови. Делят ги около 483 км, а между тях е цяла Шотландия.

Шетландските острови

Шетландските острови са най-известните сред островните групи, разположени североизточно от Шотландия между Северно море и Атлантическия океан. Всъщност те са по-близо до Норвегия, отколкото до столицата на Шотландия — Единбург, и хората тук определено се считат първо за шетландци, а после за шотландци. Най-големият остров от архипелага е Мейнланд, с площ от 969 кв. км. Той е третият по големина шотландски остров и петият сред Британските острови — след Великобритания, Ирландия, Люис и Харис.

Шетландските острови са за любителите на туристическите преходи и на дивата природа, тъй като тя процъфтява в това отдалечено място. На архипелага живеят тюлени, видри, кайри, китове, делфини, морски свине, буревестници, черни порове, планински зайци и много други животни, които не могат да се видят другаде.

На Шетландските острови има и останки от древни селища, тъй като те са обитавани поне от 1500 г. пр.Хр. Например по руините на Ярлсхоф може да се проследи почти цялата история на обитателите на тези земи. Там ще откриете останки от бронзовата и желязната епоха, от времето на пиктите, викингите, от средновековна къща и имение от XVII век.

Оркнейските острови

Оркнейските острови са разположени между Шетландските острови и Шотландия. На тях също има древни останки, включително Скара Бре — най-добре запазеното неолитно селище в Европа. Този обект на световното културно наследство, състоящ се от десет жилища, ни показва какво е представлявало селото на фермерите и рибарите около 3000 г. пр.Хр. Пет хиляди години по-късно много оркнейци все още са фермери и рибари. Там, както и на всички острови, има силни музикални традиции, защото хората са предавали от поколение на поколение песните и легендите, с които са се развличали.

Скалата Стор, заедно с базалтовата колона, известна като Стареца от Стор, се извисява на 719 м над езерото Лох Фада.

Туристите могат да стигнат по-бързо до остров Скай по моста „Скай Бридж“ (на снимката вляво), открит през 1995 г.

Остров Скай

Край западното крайбрежие на Шотландия се простира друга верига от красиви острови — архипелагът Вътрешни Хебриди, — всеки от които има различни традиции и ландшафт. Към тях спада и остров Скай. Близостта му до територията на Шотландия е допринесла за по-голямата му посещаемост, особено след 1897 г., когато железопътната линия стигнала до Кайл ъф Лохалш и улеснила достъпа до него. Днес той е свързан със сушата и чрез моста „Скай Бридж“, дълъг 570 м. Островът има невероятно красива природа и е едно от местата в Шотландия, които си заслужава да се посетят. От него с ферибот се стига до четири по-малки острова: Кана, Рам, Ег и Мък, всеки от които е с по-малко от 100 жители.

Шотландия.

На шотландските острови има много древни останки — като кромлеха Пръстенът на Бродгар (3) на Оркнейските острови.

Водопадът Мийлт (4) на о. Скай се спуска цели 91 м от езерото Лох Мийлт право в океана.

Замъкът Кизимул на о. Бара (5) е един от най-старите замъци в Европа. Той датира от началото на XI в. и никога не е бил превземан.

Малък и голям

Северно от Скай се намира най-големият остров от Външните Хебриди. Той е толкова голям, че се нуждае от две имена: Люис и Харис. Северната част на острова е Люис, а южната — Харис, което може да доведе до известно объркване. Харис е по-хълмистата половина на острова, с повече от 30 върха, високи над 305 м, а на Люис се намира най-големият град: Сторноуей, където живеят около 9000 души — почти една трета от населението на всички Западни острови (както още се наричат Външните Хебриди).

За разлика от него, остров Бара има само 1300 жители и е дълъг едва 13 км. Но дори и в рамките на тази малка територия, той съчетава много от отличителните черти, които правят толкова атрактивна тази група острови — високи и драматични планински върхове, пясъчни плажове, древни останки, традиционна музика и сърдечни хора.

Кралицата на Хебридите

По на юг и само на 40 км от ирландското крайбрежие е остров Айлей, наричан Кралицата на Хебридите. Освен всичко друго, той е известен като Меката на уискито. На острова има осем спиртоварни, сред които световноизвестни имена като „Боумор“, „Ардбег“, „Брухладих“, „Лагавулин“ и „Лафройг“, за което се твърди, че е любимата напитка на принц Чарлс. На Айлей има и други забележителности, освен уискито: древни келтски кръстове в усамотени църковни гробища, пясъчни плажове, скални орли и други диви животни. Разходете се по брега и може да видите тюлени или морски видри, които се излежават или търсят храна.

В съседство с Айлей се намира остров Джура. Той е по-малък и макар да е един от най-красивите, си остава един от най-загадъчните и най-малко известни Хебридски острови. Населението му е само около 180 души, които делят територията с 6000 елена. Това магическо кътче за любителите на туристическите преходи и на дивата природа е доминирано от три заоблени планински върха, известни като Гърдите на Джура, най-високият, от които е 785 м. Те се виждат от остров Мъл, а в ясно време дори и от остров Скай. На Джура се намира единственото летище в света, където самолетите се приземяват на плажа. Освен с древната си история — островът е обитаван от около 5000 години, — Джура е известен и с факта, че по време на престоя си на него през 1948 г. Джордж Оруел е написал своя роман „1984“.

Археологическият обект от неолита Скара Бре на Оркнейските острови показва на посетителите живота на хората, обитавали това селище преди повече от 5000 години, включително и автентично възстановена къща.

Единбург по време на фестивала

Всяко лято историческата столица на Шотландия се преобразява от най-големия фестивал на изкуствата в света — идеално време да се насладите на този древен и съвременен град.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 450 000 души

ВАЛУТА: британска лира

КЛИМАТ: независимо от северната си ширина, Единбург

се радва на мек климат. През зимата температурите падат под

нулата за няколко дни, но студът и снегът са рядкост. Дори в

разгара на лятото температурите само от време на време

превишават 18°С. Дъжд вали по всяко време на годината,

въпреки че валежите в града са по-ниски от средните за Шотландия.

КАКВО ДА НОСИТЕ: чадър, дори през лятото, и нещо за

студените вечери.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: ако отивате

за фестивала, трябва да резервирате много по-рано,

тъй като всички места ще бъдат заети.

Иначе всяко друго време е подходящо.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Единбург разполага със собствено

международно летище, отстоящо на 14 км западно от центъра

на града.

НАСТАНЯВАНЕ: всички видове — от луксозни хотели до

уютни частни пансиони, които често предлагат най-изгодната

цена и сърдечен прием.

От историческия квартал около Единбургския замък до елегантния Нов град, столицата на Шотландия кипи от енергия. Наричат я „аристократична“, когато я сравняват с другия голям град на Шотландия — Глазгоу. За посетителите Единбург е сполучливо място за среща на традиционното и авангардното, както е видно от великолепието на Парада на военните оркестри и от прочутия фестивал на сценичните изкуства, които са през месец август.

Някога наричали Единбург Атина на Севера заради прогресивния и културния му характер, подобно на Атина през Златния й век. Любимият шотландски автор Уолтър Скот, чийто паметник се издига на Принсес Стрийт, нарича града „императрицата на Севера“. Единбург става столица на Шотландия през 1437 г., а новата сграда на Шотландския парламент е удивителна модерна забележителност на града.

Парадът на военните оркестри, стартирал през 1950 г., е популярна част от Единбургския фестивал.

Сградата на Парламента се намира точно срещу двореца „Холирудхаус“ — официалната резиденция на кралицата в Шотландия. Двете здания се издигат едно срещу друго като постоянно напомняне за трудните взаимоотношения между британската монархия и желанието на много шотландци за независимост.

Принсес Стрийт е наименувана в чест на синовете на крал Джордж III, които заемал британския престол, когато улицата била прокарана в края на XVIII в.

Столица на изкуствата

Единбург е също и културната столица на страната, с много прекрасни галерии, музеи, театри и силно литературно наследство. Музеят на писателите е посветен на творчеството и живота на Уолтър Скот, Робърт Луис Стивънсън и Робърт Бърнс. Първите двама са родени в Единбург, а Бърнс често е пребивавал в него. Музеят, естествено, взема дейно участие в Единбургския фестивал, който всъщност обединява няколко фестивала, провеждащи се по едно и също време, в това число Международният фестивал на книгата, парадът на военните оркестри „Милитъри Тату“, прочутият фестивал „Фриндж“, чието начало, също като на основния фестивал, е поставено през 1947 г.

Освен това градът е домакин на фестивала за джаз и блус, Международния телевизионен фестивал и Единбургския фестивал на изкуствата, който е различен, но е и част от цялостния Единбургски международен фестивал. Изобилието на културни събития води до повишаване на наемите за зали, а от друга страна, затруднява желаещите да посетят конкретна проява. Ето защо не е никак изненадващо, че често се виждат гости на града да обикалят, стиснали в ръце карти и програми, и да се взират в уличните табели. В края на август и началото на септември в Единбург има толкова много прояви, че трябва предварително да планирате посещението си.

Единбург.

Фонтанът „Рос“ (1) е построен за Голямото изложение в Лондон през 1862 г. и по-късно е пренесен в Единбург на 122 части.​

Традиционните оркестри от гайди и барабани са също част от Единбургския фестивал като авангард.

Сградата на Шотландския парламент (3) е едно от най-успешните модерни допълнения към градския пейзаж на Единбург.

Звезди на сцената

Докато крачите по улиците по време на фестивала, никога не знаете на какво ще се натъкнете и това е част от забавлението. Може да са музиканти или фокусници, поети или актьори, които се опитват да ви примамят на представлението, като обикалят с шапка, или просто играят заради самото удоволствие от играта. Ако отидете без резервация, вероятно ще откриете, че всички билети за хитовите прояви са продадени, макар че често, докато събитията не започнат, никой не знае кои ще бъдат те. Често вниманието привличат изгряващи комедийни звезди, но може да видите и някои наложили се актьори.

Когато е слънчево, както често се случва по време на фестивала, няма по-хубав град от Единбург. Всъщност няма по-хубав град по всяко време на годината. В централния район на Единбург има над 4500 защитени сгради, като и двете му части — Старият и Новият град — са обявени от ЮНЕСКО за обекти на световното културно наследство. Въпреки това, човек няма чувството, че се намира в някакъв консервиран град.

Старият и Новият град

Старият град е концентриран около Кралската миля — дългата улица, която се простира от Единбургския замък, издигащ се високо в единия й край, до двореца „Холирудхаус“ и Шотландския парламент в другия.

Замъкът се извисява на върха на вулканичната скала Касъл Рок, висока почти 122 м, и се вижда ясно от много райони на града. Зад неговите крепостни стени се намира най-старата сграда в града — малкият параклис „Сейнт Маргарет“, построен през XII в.

Другата основна артерия на Единбург е Принсес Стрийт и точно около нея ще откриете Новия град. Той е „нов“ само в сравнение със Стария град, тъй като в по-голямата си част е бил планиран и застроен от средата на XVIII до средата на XIX в. Когато започнало строителството му, населението на Стария град вече било около 80 000 души и се нуждаело от повече пространство. Резултатът бил поредица от елегантни улици и сгради, в това число забележителности като хотел „Балморал“, паметника на Уолтър Скот, Шотландската национална галерия и Кралската шотландска академия (КША). Задачата на КША е да подпомага съвременното шотландско изкуство — работа, която Единбургският международен фестивал също върши много добре всяко лято.

Програмата на фестивала „Фриндж“ се състои най-вече от улични представления в традицията да събереш тълпа и да я забавляваш.

Сър Уолтър Скот

Сър Уолтър Скот е роден в Единбург през 1771 г. и става световноизвестен с романите си „Уейвърли“, посветен на бунтовете на якобитите, „Айвънхоу“, описващ Англия през XII в., и „Куентин Дъруард“ — историята на шотландски наемник, работил за Луи XI. Скот пише и поезия, в това число поемите „Дамата от езерото“ и „Песента на последния менестрел“, и е един от най-известните и най-обичани шотландски писатели.