Майк Джерард
Енциклопедия на пътешественика: Европа (28)

Архитектурата на Санкт Петербург

Макар че го наричат Париж на Изтока и Венеция на Севера, Санкт Петербург в Русия притежава собствен чар и красота, както и един от най-големите художествени музеи в света.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 4 700 000 души

ВАЛУТА: руска рубла

КЛИМАТ: средната годишна температура в Санкт Петербург е

едва 4°С и е толкова ниска заради големите студове в средата на

зимата и факта, че летата са хладни заради ветровете от

Балтийско море. Средната температура през януари-февруари

е -10°С, а през юли, най-горещия месец, тя е 22° С. Валежите са

слаби, но мести през цялата година, като юли и август са най-влажните

месеци, а от февруари до май — най-сухите. През зимата очаквайте

дълги периоди със сняг, а влажността целогодишно е по-висока от средната.

КАКВО ДА НОСИТЕ: дъждобран по всяко време на годината и топло

облекло през зимата. Обличайте се на пластове, защото в сградите

може да е задушно.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

през зимата е много красиво, ако сте подготвени за времето,

но обикновено най-сигурно е да заложите на лятото.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летището на Санкт Петербург — Пулково,

е на 16 км южно от центъра на града.

НАСТАНЯВАНЕ: преди традиционно най-добрият вариант са

били 5-звездните хотели, които невинаги са отговаряли на

западните стандарти. Вече има значително подобрение, а се

наблюдава нарастващ брой хотели с по-поносими цени,

макар че най-евтините е добре да се проверят предварително.

Ако отивате през лятото, най-разумно е да имате предварителна резервация.

Основан през 1703 г. и наричащ се в миналото Петроград и Ленинград, вторият по големина град в Русия разцъфтява, след като промени отново името си на Санкт Петербург след референдум през 1991 г. Той все още не може да стигне икономическия растеж на съперника си — столицата Москва, която се намира на около 644 км на югоизток, но по отношение на стила никога не е оставал назад.

През 1990 г. ЮНЕСКО включва историческия център на Санкт Петербург и свързаните с него групи монументи в Списъка на световното културно наследство. Това признание потвърждава значимостта — и изключителната красота — на неговата барокова и неокласическа архитектура, пример, за която са най-вече сгради като Зимния дворец, Мраморния дворец, Адмиралтейството и Ермитажа.

Основите на града и стила му били положени през 1703 г., когато била построена първата сграда в новия вълнуващ град на Петър Велики — Петропавловската крепост. Първото име на града — Питер, произхождало от името на светеца покровител на владетеля — свети Петър, и от името на самия цар. По-късно град Сейнт Питърсбърг във Флорида бил кръстен на руския оригинал. По нареждане на Петър I започнало изграждането на мрежа от канали, над които днес има повече от четиристотин моста, които са част от красотата на Санкт Петербург.

Дворците

Парадното стълбище в Зимния дворец е изградено от бял мрамор през XVIII в. и се издига на височината на сградата.

Зимният дворец — един от най-бележитите символи на града — бил построен между 1754 и 1762 г. за дъщерята на Петър Велики, императрица Елисавета. За съжаление, тя не доживяла завършването му и първият му обитател станала Екатерина Велика. Той се превърнал, както подсказва името му, в зимната резиденция на руските царе и е уникална и удивителна сграда. Погледнат от Дворцовия площад, Зимният дворец представлява изумителна гледка. Той е огромен, притежава цялото великолепие на царска резиденция и наистина се гордее със своите 1945 прозореца и 1057 стаи, много от които сега са отворени за публични посещения. Основните му цветове — пастелнозелено и бяло, го отличават от всяка друга сграда в света, независимо дали ще го видите в ослепителната слънчева светлина в разгара на лятото или в студен снежен зимен ден.

Зимните студове в Санкт Петербург са свирепи, но снегът, който ги придружава, само добавя към очарованието на Зимния дворец.

Зимният дворец сега е част от един от най-големите музеи в света, Ермитажа. Твърди се, че в колекцията му има почти три милиона експоната, от които само малка част може да бъде изложена в даден момент. Пресметнато е, че ако отделите само една минута за разглеждане на всеки експонат, ще са ви нужни 11 години за една пълна обиколка.

Според мнозина колекцията на Ермитажа трябва задължително да се види заради безценните произведения на прочути художници и скулптори. Там се съхраняват произведения на Реноар, Роден, Ван Гог, Гоген, Сезан, Мане, Моне и Матис. Има зали, посветени на творчеството на Рубенс и Рембранд — над 20 от знаковите произведения на Рембранд и 22 картини и 19 скици на Рубенс. Изложени са творби на Каналето, Ван Дайк и Микеланджело и две на Леонардо да Винчи. Тридесет стаи са посветени само на италианското изкуство, а можете да видите и творби на Веласкес, Ел Греко, Мурильо и Гоя.

Това са само някои от имената на знаменитите художници, на чиито творби може да се насладите, преди да стигнете до експонатите на праисторическото изкуство, изящните колекции от Древен Египет, Гърция и Рим и изкуството на Ориента, колекциите от стъклописи, бижутата на Фаберже и разбира се, руските произведения на изкуството. Докато разглеждате Ермитажа, осъзнавате, че изумителният външен изглед е само върхът на айсберга.

Сравнително скромният Летен дворец показва, че не всичко се е строяло в огромни мащаби. Намираща се в Лятната градина, семплата сграда се състои само от четиринадесет стаи, чиито интериор е съхранен почти напълно и така посетителите могат да добият представа за вида им по времето, когато там е живял Петър Велики след построяването на двореца от 1710 до 1712 г. Преди това той е живял в една още по-скромна дървена хижа, която била първата жилищна сграда, издигната в Санкт Петербург през 1703 г., и която днес е превърната в музей.

Адмиралтейството

Руската адмиралтейска колегия била създадена от Петър Велики през 1718 г., за да управлява руската морска флота, която спомагала да се контролира могъщата Руска империя по онова време, и същевременно да надзирава строежа на нови плавателни съдове в корабостроителниците. През 1806 г. започнала работата по сградата на Адмиралтейството. Изящната и величествена сграда е чудесен пример за руския имперски стил и днес там се помещава Военноморската академия. Тя се намира в края на една от главните градски улици — Невски проспект. Тази улица също била построена от Петър Велики, замислена като път от Санкт Петербург чак до Москва, но с развиването на пътната мрежа тя останала в сърцето на града.

Санкт Петербург все още не е изживял възраждането, което се вижда в други източноевропейски градове, например Москва и Прага. Когато това се случи, а то ще стане, Санкт Петербург ще бъде още по-вълнуващ град за посещение.

Санкт Петербург.

Храмът „Възкресение Христово“ (5), наричан още „Катедралата на пролятата кръв“ и храм „Спасител на кръвта“.

Построяването на Исакиевския събор (3) отнело 40 години и в началото на XIX в. това била най-голямата църква в Русия.

В историческия Мариински театър (4), построен през 1860 г., се провеждат първокласни балетни представления.

Готическият параклис „Свети Александър Невски“ се намира в парка Александрия, Петерхоф (2).

В градините на двореца Петерхоф (Петродворец) (2) има много фонтани, сред които и фонтанът „Голямата каскада“ с позлатените статуи.

Дворецът в Петерхоф, който се намира до Санкт Петербург, е бил поръчан от Петър Велики, който е планувал това да бъде най-големият летен дворец, строен някога.

Москва: Червеният площад и още нещо

Москва е сърцето и душата на Майка Русия. В страната все още протичат големи промени, но градът остава един от най-забележителните в света.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 10 400 000 души

ВАЛУТА: руска рубла

КЛИМАТ: Москва се отличава с континентален климат

с топли лета и сурови зими. Юли е най-горещият месец

с максимална средна температура 24°С, но през зимата — която

може да започне още през октомври и да продължи шест месеца —

има дълги периоди на минусови температури и свирепи снежни бури.

Падат сравнително малко валежи от дъжд,

КАКВО ДА НОСИТЕ: повече топли дрехи през зимата,

разговорник, добър актуален пътеводител.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: юли и август заради

топлото и ясно време.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международното летище Шереметево

се намира на около 32 км северозападно от центъра на града.

Предвидете достатъчно време за придвижване до и от летището,

тъй като градът се слави с ужасния си трафик.

НАСТАНЯВАНЕ: има няколко добри, надеждни хотела: „Шератон“,

„Радисън“ и „Холидей Ин“, но те са скъпи. По-евтините обикновено

осигуряват минимален комфорт, така че ги проучете внимателно,

преди да резервирате.

Желязната завеса може и да се е вдигнала, но в Москва все още витае усещането, че това минало не си е отишло напълно. Някои от хората са прегърнали ентусиазирано новите свободи и възможности, но други, прекарали голяма част от живота си в подчинение на строгия режим, не са се променили за една вечер. Тъкмо по тази причина Москва предизвиква едновременно удивление и разочарование. Наред с тази Москва на преуспяващите милионери и мафиоти (които често са едни и същи) съществува и Москва на бедните обикновени хора, за които потайността и недоверието към непознатото са начин на живот.

Кремъл

Големият Кремълски дворец — използван от президента за официалните церемонии — е внушаваща респект постройка, чиято фасада гледа към река Москва.

Интересен факт е, че името на седалището на руското правителство — Кремъл, на руски означава „крепост“. През по-голямата част от XX в. „крепостта“ е била недостъпно за повечето хора място, зад чиито стени се е контролирала съдбата на милиони. По онова време неколцина западняци са посещавали Кремъл — и не само заради залостените врати, но и защото в Москва са идвали малко туристи. По-голямата част от Кремъл е открита, тъй като той представлява огромен комплекс от сгради на площ 28 хектара, който днес привлича туристите като магнит.

Кремъл е част от историята на Москва. Много руски градове имат крепости. Тази се намира в столицата, която е и бивша столица на необятния СССР (Съюз на съветските социалистически републики) — империя с площ над 21 000 000 кв. км — два пъти по-голяма от тази на САЩ днес.

Катедрали и църкви

Кремъл първоначално е бил дървена крепост, построена през XII в., а е изградена от камък през 60-те години на XIV в. През 90-те години на XV в. Кремъл е бил обграден с дебели стени от характерни червени тухли, повечето от които са се запазили и до днес, придавайки му внушителен вид. Стените имат обща дължина около 2,5 км и обграждат няколко катедрали, църкви, музеи, площади, резиденции и правителствени офиси. Навсякъде другаде по света биха нарекли това място „Стар град“, но в Москва е запазено името Кремъл.

Благовещенският събор е построен в края на XV в. на мястото на стария придворен храм на великите князе.

Благовещенският събор е завършен през 1489 г., а когато по-късно облицовали покривите и куполите с позлатена мед, започнали да го наричат „златовърхи“. От същия период датира Успенският събор — светъл и просторен храм, чийто интериор контрастира на мрачния и строг вид на повечето църкви и катедрали наоколо. В продължение на 400 години той е бил главният храм на Русия, където коронясвали владетелите и ръкополагали патриарсите. Построеният през 1505 г. Архангелски събор е бил гробница на руските царе двеста години.

Москва.

Имението Кусково (4) от XVIII в. е било лятна резиденция на болярския род Шереметеви, а сега е любимо място за отдих на московчани.

Тайницката кула (5) на Кремъл, построена през 1485 г. с отбранителна цел, пази две тайни: подземен тунел с излаз към реката и кладенец.

В мавзолея (6) положили балсамираното тяло на Владимир Илич Ленин, „бащата на Руската революция“, който починал през 1924 г.

Историческият музей (3) е най-старият музей в града с над един милион експоната, свързани с историята на Москва.

Оръжейната палата

Една от най-големите атракции на Кремъл е Оръжейната палата, чието име звучи военно, но всъщност представлява един от най-хубавите музеи в цяла Русия, който съдържа не само оръжия. Настоящата сграда датира от XIX в., когато е била отворена като музей, и е построена на мястото, където винаги са били пазени съкровищата на руските царски династии. Сред експонатите са сватбената рокля на Екатерина Велика, трон от злато и тюркоази, подарен през XVI в. на руския регент Борис Годунов от шаха на Персия, както и гравираният трон от слонова кост на Иван Грозни. Тук е изложена и безценната колекция от яйца на Фаберже; които царят и царицата са си подарявали на всеки Великден. Цар Александър III е поръчал на Карл Фаберже първото яйце — символ на абсолютен лукс, като подарък за съпругата си през 1885 г. Кремъл може да изглежда неприветливо място отвън, но вътре се спотайват безброй съкровища.

Червеният площад

Извън стените на Кремъл ситуацията била съвсем различна и това станало причина за избухването на Руската революция. Историята била подобна на тази във Франция — гладуващ народ, чиито управници живеели в нечуван разкош. Първоначално Червеният площад представлявал бедняшки квартал извън стените на Кремъл, където се подвизавали просяци, пияници, престъпници и проститутки. Площадът бил разчистен в края на XV в., но останал сцена на силни брожения и демонстрации, както и място за публични екзекуции.

Характерните куполи на катедралата „Свети Василий Блажени“ (Покровски събор) на Червения площад са най-познатият изглед от Москва, макар че официалното име на храма е „Покров на Пресвета Богородица над рова“, тъй като преди тук е имало ров покрай Кремъл.

Катедралата „Свети Василий Блажени“ е завършена през 1561 г. и за 450 години се е превърнала в най-разпознаваемия символ на Москва, подобно на Биг Бен в Лондон или Айфеловата кула в Париж. Интериорът на катедралата е толкова невероятен, колкото и фасадата — с висок таван, странни проходи и стълбища, свързващи деветте църкви, съставящи сградата.

Ако разполагате само с ден-два в Москва, трябва да видите поне тези две удивителни забележителности на града: Кремъл и Червения площад. Само ще се докоснете до повърхността на този вълнуващ град, но гарантирано ще искате да го посетите отново.

Яйцата на Фаберже

Яйце на Фаберже.

Изработени са само шестдесет и девет яйца Фаберже, от които са оцелели шестдесет и едно. Повечето се пазят в музеи, като Оръжейната палата притежава най-голямата колекция. Първото яйце било изработено от бял емайл и злато и се отваряло като руска матрьошка, разкривайки жълтък от чисто злато. Жълтъкът съдържал във вътрешността си златна кокошка, която на свои ред се отваряла и в нея имало миниатюрна златна корона с рубин.