Майк Джерард
Енциклопедия на пътешественика: Европа (21)

Напоителните канали на Мадейра

Най-голямата лаврова гора в света се намира на португалския остров Мадейра, посещаван всяка година от хиляди туристи, които се разхождат в гората и покрай уникалните напоителни канали, наречени левади.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 245 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: Мадейра ще ви зарадва с горещи сухи лета и меки,

но влажни зими. Повечето валежи падат от октомври до март, а

от юни до август почти не вали. Средните летни температури са

около 25°С, а през януари — около 15°С. Островът е планински и

във високите части е много по-хладно и по-влажно.

КАКВО ДА НОСИТЕ: топли и непромокаеми екипи за походите

и слънцезащитен крем за горещите дни. Понякога са ви нужни и

двете в един и същ ден.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: юли и август са

почти идеални, но дестинацията е добра целогодишно, а през

януари се провежда годишният фестивал за туристическо ходене.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летище Мадейра се нарича още Фуншал

и се намира на около 16 км източно от столицата Фуншал.

НАСТАНЯВАНЕ: съществуват много варианти — от петзвезден лукс

до очарователни малки къщи за гости, както и някои чудесни стари

винарски къщи или реставрирани имения.

Извисяващият се над облаците Пико до Ариейро (1) е третият по височина връх на Мадейра.

Казват, че има само два равни участъка на Мадейра — крайбрежието в столицата Фуншал и самолетната писта на летището. Даже пистата е укрепена със 180 огромни колони, за да се преодолее хълмистият релеф. Този остров с тучна зеленина е разположен насред Атлантическия океан на 933 км от Португалия.

Около 80% от дъждовете, на които се дължи буйната растителност и богатата реколта от плодове и зеленчуци, падат в северната част на острова, но около 80% от хората живеят в по-гостоприемната и малко по-равна южна част. Разрешението на този проблем е било намерено от португалските заселници, след като през 1419 г. Португалия открива първо съседния остров Порто Санто. През XVI в. инженери започват да изграждат левадите — напоителни канали, които отвеждат дъждовната вода от високите планински места по плавно спускащи се пътеки до най-отдалечените ниски участъци с насаждения. Думата левада произлиза от португалския глагол levar, който означава „нося“.

Преминаването по левадите е сравнително безопасно, когато има предпазно въже, за което да се държите, но е доста изнервящо, когато такова липсва.

Левадите са били — и все още са — поддържани от левадейруш. Те са обикаляли тесните пътеки, изградени встрани от каналите, за да ги почистват. Днес там все още работят неколцина левадейруш, но повече са туристите, които се наслаждават на планинския пейзаж и на криволичещите пътеки покрай левадите.

Земеделските тераси се напояват от водата, която тече по каналите.

Влажният климат на Мадейра е причина за изобилието от цветя, особено през пролетта.

Изграждането на левадите

Твърди се, че 2173 км е дължината на пътеките покрай напоителните канали, които се вият из планината и преминават от време на време през тунели, което може да се превърне в проблем, ако сте забравили да вземете фенерче. На места пътеките са по-тесни от половин метър, а до тях зее няколкостотинметрова пропаст. Покрай много левади вече има опънати обезопасителни метални въжета, но не навсякъде, което прави преживяването доста напрегнато.

Инженерите и строителите на каналите не са имали нужда от такива предпазни мерки. Те използвали много проста теодолитна система, за да определят наклона на левадите, че водата да се спуска плавно надолу, без да тече прекалено бързо. В последните години са проведени няколко инженерни експеримента, за да се разбере дали общата схема може да бъде променена чрез използването на съвременни методи, но било установено, че устройството й е почти перфектно.

След това започнал самият строеж на каналите. Работниците често висели, окачени на въжета, от дървета и от скали, докато прокарвали маршрута, след което изграждали левадите (първо от дърво, а по-късно от бетон) и пътеките покрай тях. Мнозина изгубили живота си тук, но накрая била построена уникална напоителна система, която и до днес продължава да работи идеално — а сега се е превърнала и в туристическа атракция.

Лавровата гора

Един от най-популярните туристически маршрути е участъкът Левада до Фурадо, който е започнат през 1911 г., но завършването му отнема шестдесет години. Дълъг е 55 км и е изграден изцяло на ръка.

Той преминава през части от уникалната лаурисилва (лаврова гора), която през 1999 г. е включена в Списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО. Някога тези гори са били разпространени в Европа, но сега могат да бъдат видени само на някои острови в Атлантическия океан — Азорските, Канарските и на Мадейра, където се намира най-голямата и най-красивата.

Лавровата гора е убежище на редки растения и някои характерни само за този район животински видове — като лавровия гълъб от Мадейра. Тази птица намира всичко нужно в лавровата гора и зависи от нея, за да оцелее. Някога лавровите гълъби са били застрашени и броят им е намалял до около двадесет двойки, но когато гората става защитена област, популацията на гълъба се разраснала и съществуващите днес около пет хиляди екземпляра могат често да бъдат видени и чути, докато се разхождате наоколо.

Мадейра.

Тези стръмни скали се намират на северния бряг на Мадейра, който е по-скалист и по-рядко населен от южната част на острова.

Летището (2) е трябвало да бъде построено върху неравния крайбрежен терен.

На пазара Фармен във Фуншал (2) е изложена изобилната реколта на острова и плетени кошници — местен традиционен занаят.

Селата на Мадейра понякога са опасно разположени на ръба на крайбрежните скали и тесните протоци.

Знахарките курандейраш

В някои планински села, от които започват или през които минават левадите, все още могат да се срещнат мъдрите старици, известни като курандейраш. Те са знахарки, винаги над шейсетгодишни и винаги облечени в черно. Тези жени познават местните растения и лечебните им свойства, например билката гълъбови очички за пречистване на черния дроб или за лечение на бъбреците; билката богородичен косъм, за която те твърдят, че лекува диабет.

Разбира се, едва ли ще ви се наложи да ползвате услугите на знахарките на този зелен райски остров, на който единственият стрес може да бъде причинен от преминаването покрай някой канал, където липсва обезопасително въже. Тези кратки напрегнати моменти са вълнуващи и когато стигнете другия край живи и здрави, с радост ще сте готови да опитате един от специалитетите на острова — понша. Това е огнен коктейл с лимон и захарна тръстика, много подходяща напитка в края на някой маршрут.