Майк Джерард
Енциклопедия на пътешественика: Европа (20)

Лозята на Бордо

Бордо се намира в един от най-големите лозарски области в света, която се отличава и с хилядите внушителни замъци.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 230 000 души в града,

650 000 души в областта.

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: Бордо се отличава с умерен климат с къси меки

зими и дълги топли лета. От ноември до януари са най-влажните

месеци, но може да вали по всяко време на годината. През юли

и август средната температура е 20°С, но разбира се, има дни,

в които е много по-топло, с максимални температури около 25°С.

КАКВО ДА НОСИТЕ: удобни обувки, ако посещавате лозята,

където често има обиколки и на открито, и на закрито, придружени

с дегустация на вино.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

в края на лятото или началото на есента, когато гроздето е

напълно узряло. По време на гроздобер посещението невинаги е

подходящо, защото няма много време за развеждане на туристи.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летище Бордо-Мериняк се намира на

около 10 км западно от центъра на града.

КАКВО ДА КУПИТЕ: виното, което се продава в избите,

често е на добра цена, а при обиколката на лозята може да попаднете

на някоя по-рядка реколта, която не е била пусната в търговската мрежа.

НАСТАНЯВАНЕ: в Бордо има богат избор на хотели — от евтини до

бутикови, но се провеждат много търговски изложения и събития,

затова си струва да имате предварителна резервация.

В Бордо се отглежда популярният сорт грозде мерло.

Бордо се счита за най-големия лозарски район в света за производство на първокласни вина. Напълно е възможно да се отправите от центъра на града в някоя случайна посока и скоро да се озовете покрай сякаш безброй редове от лози, които са прекрасна гледка, когато гроздето е узряло и изглежда сочно под късното лятно слънце. С изчислена годишна продукция от 800 милиона бутилки вино, между които известни марки като „Шато Марго“, „Помрол“, „Сент Емилион“ и „Шато Петрюс“, Бордо с пълно право може да се счита за център на световното винопроизводство.

Изгледът на площад „Плас де ла Буре“ показва защо той е известен като най-красивия площад от XVIII в. в Бордо.

Много са причините, поради които Бордо се е разраснал като един от големите винарски райони в света. Юлий Цезар нарекъл областта Аквитания, или Страната на водите, тъй като тук се събират две важни френски реки: Гарона и Дордона. Те образуват естуара Жиронда — най-големия естуар в Европа, започващ от Бордо и вливащ се в Атлантическия океан при Бискайския залив. Широкият и дълъг естуар способствал Бордо да стане популярно търговско пристанище за износ на вината си. През зимата няма снегове и слани, а течението Гълфстрийм носи топлина и влажност, които са много подходящи за отглеждането на грозде.

Обект от световното културно наследство

Значимостта на търговията с вино става очевидна, докато се разхождате из Бордо — град с красиви сгради, излъчващ просперитет. През 2007 г. той бе включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, което го прави едно от най-важните исторически места във Франция заедно със средновековния укрепен град Каркасон и катедралата в Шартър.

Най-красивият площад — „Плас де ла Бурс“, представлява полукръг, отворен към река Гарона. Той е обграден от няколко сгради от началото на XVIII в., които напомнят за Париж. В средата на обширното открито пространство се издига фонтан, увенчан със скулптура на Трите грации. Поради ограничения достъп на автомобили площадът е идеално място за разходка, особено когато е окъпан от светлината на ранното утро. Той е също толкова впечатляващ през нощта, когато се гледа от другия бряг на реката.

Бордо.

Шато Ла Лагун (4), област Медок, е една от над 10 000 винарски изби в района на Бордо.

Прочутите лозя на Шато Смит О Лафит (5).

Една от най-големите изби на Шато Смит О Лафит.

Някои от най-хубавите вина в света се произвеждат в Бордо.

Небосклонът на Бордо с катедралата „Сент Андре“ (3) на преден план.

Квартал Шартрон

На север оттук се намира предградието Шартрон — историческият център на търговията с вино, на която до голяма степен се дължи прекрасният център на стария град на Бордо, включващ района, известен като Златния триъгълник. Именно в предградието Шартрон търговците на вино са строели именията си, често придружени с изби, в които да съхраняват виното, преди да го изпратят от близките докове за износ. Днес винопроизводителите предпочитат да живеят сред лозята си в не по-малко внушителни къщи, а някои от бившите им домове са превърнати в бутикови хотели, антикварни магазини или в жилища на заможни граждани, като адвокати и банкери, несъмнено притежаващи свои собствени превъзходни изби.

Най-лесният начин да посетите лозята е да се включите в организирана обиколка чрез туристическото бюро в града, което се намира в центъра, на ул. „Трант Жуйе“ №12. Изборът е голям, а между предимствата е и фактът, че на никого от групата ви няма да се налага да шофира. Освен това, така бихте могли да видите някои лозя, които са отворени само за големи групи, а не за индивидуални посещения. Обикновено се предлага щедър и впечатляващ обяд с дегустация на специални вина, които се пазят в резерва, както и шансът да ги купите.

В първокласните лозя на Шато Пишон Лонгвил, област Медок, се отглеждат разнообразни сортове грозде, между които каберне совиньон, мерло и пти вердо.

Би било добре да проучите някоя карта с различните винарски райони около Бордо, за да решите дали искате да посетите областта Медок, Антр дьо Мер, Грав или винарския район най-близо до Бордо — по-малко известния Песак Леонян. При тези обиколки често се подбират няколко различни лозя — от древни до съвременни, и от големи търговски обекти до малки, приветливи семейни винарни.

Антр дьо Мер

Един от винарските райони на Бордо, който си заслужава да се види, е Антр дьо Мер, което означава „между две морета“. Той всъщност е между две реки: Гарона и Дордона, и в голяма степен представлява огромен лозов масив от едната река до другата. Водите на Гарона са с кафеникав цвят заради голямото количество глина в подпочвения слой, което е добре за лозите: глината задържа водата. Реките осигуряват и високо ниво на влажност, което също е добре за отглежданото грозде.

В областта Бордо има над 10 000 винарски имения със собствени изби. Изборът е голям, а част от очарованието при посещение на лозята е да научим и за виното, и историята на района, в който се прави то.

Прочутото лозарско имение Шато Смит О Лафит в община Мартияк е основано още през 1365 г. и сега там се произвеждат едни от най-класните вина на Бордо. В момента техен собственик е бившият олимпийски шампион по ски Даниел Катиар и съпругата му Флоранс. Замъкът в имението е импозантен, изграден от камък и притежаващ тъмни изби, като Червената изба — една от най-големите подземни изби в Бордо, където бъчвите се простират, докъдето поглед стига.

В пълен контраст е малката семейна фирма на Шато Монло в Мулон, макар че това имение също не е лишено от солидна история. Името Монло означава „лавров хълм“ и се отнася до времето, когато върху малкия хълм с изглед към р. Дордона е имало римска вила. През 830 г. там била построена дървена кула, за да се контролира областта, а през 1150 г. тя била заменена с каменна кула. Производството на вино датира от 1472 г. и настоящият собственик — Арман Шустер дьо Балвил, казва, че вместо да модернизира винарната, се опитва да върне оригиналния й облик от XIX в. „Виното не се прави с неръждаема стомана — твърди той. — То се прави от грозде.“

Етикет при дегустация на вино

Етикет при дегустация на вино.

Обиколките на винарните обикновено се водят от добре подготвени гидове, така че дори тези, които не разбират от вино, със сигурност ще научат нещо от тях. Дегустациите са неизбежна част от всяко посещение и ако не сте уверени какво трябва да правите, гидовете ще ви предадат бърз урок.

Професионалните дегустатори винаги изплюват виното, което са опитали, понеже оценката се извършва по няколко начина и гълтането не е необходимо, а когато изпробваш стотици вина на ден, то просто не е и възможно. Дори обиколката да се състои от посещение само на три-четири винарни, пак е добре да внимавате, макар че никой няма да забележи, ако пресушите чашата си до дъно. Гледайте да пиете вода и/или да хапвате хляб между глътките — както за да прочистите небцето, така и да помогнете на алкохола да се абсорбира. Освен това ще се научите как да разпознавате хубавото вино по цвета и аромата му, както и по вкуса му.

Замъците по река Лоара

Долината на Лоара във Франция е земя на лозя и замъци, на буйна река, изискана храна и средновековни градове с богата история.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: климатът в градовете по поречието на р. Лоара е

приятен, макар и малко влажен. Средните летни температури са

около 19-20°С, а зимите рядко са мразовити, като почти не вали

сняг. Дъждове падат целогодишно, като дъждовните дни са средно

седем в месеца, дори през лятото.

КАКВО ДА НОСИТЕ: хладилна чанта за храната и напитките,

които може да купите от хранителните магазини, и много карти

с памет за фотоапарата ви.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

лятото е най-подходящо заради хубавото време, но пролетта

и есента също са подходящи сезони.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: летищата в Нант — на запад, или

в Тур — на изток от областта.

НАСТАНЯВАНЕ: голямо разнообразие от варианти — от ферми

и къщи за гости до разкошни замъци.

Пауните и жеравите прибавят екзотична нотка към облика на замъка Валансе, чийто купол от XVI в. (от дясната страна) е една от най-прочутите му отличителни черти.

Намираща се на по-малко от два часа от Париж, което в миналото я правело притегателно място за заможните аристократи, долината на река Лоара и днес привлича желаещи да си намерят собствен замък сред пейзаж, който изглежда твърде прекрасен, за да е истински. Долината се посещава и от хора, които искат да се разходят из разкошните замъци и огромните им градини. Те идват и за да опитат виното и храната, и да изпитат усещането за благоденствие, което сякаш се увеличава десетократно, когато си във Франция.

По бреговете на р. Лоара са разположени над 300 замъка, а цялата област често е наричана Градината на Франция. Замъците са различни: от по-малки сгради, някои от които са семейни домове, а други са хотели и къщи за гости, до огромни и величествени постройки — като замъците Валансе и Виландри. Историята, архитектурата и разкошът на тези замъци ви изпълват с възхищение, че хората са способни да замислят, построят и съхранят и до днес такива великолепни сгради.

Замъкът Виландри

При наличието на толкова много замъци е трудно да се открои само един, но няма съмнение, че обширните градини на Виландри, които сами по себе си са произведения на изкуството, го превръщат в образец на класическите замъци по Лоара. Грандиозната сграда е завършена около 1536 г., а по време на френската революция Наполеон Бонапарт завзема Виландри и там се настанява да живее брат му Жозеф.

Част от градините на замъка Виландри са оформени с декоративни фигури и са известни с общото название Градината на любовта.

Градините на Виландри са дори по-забележителни от великолепния замък и дължат съществуването си на доктор Хоаким Карвальо, който купил замъка през 1906 г. заедно с американската си съпруга Ан. Карвальо дошъл в Париж от родната си Испания, за да учи медицина, и когато със съпругата му видели Виландри, решили да го купят и да възвърнат на занемарената сграда първоначалния й блясък. Реставрацията отнела много години отдаденост и упорит труд, като най-усърдни грижи били положени за градините, които днес се нареждат сред най-изящните градини в света. Те са толкова обширни, че ще ви е нужна карта, за да сте сигурни, че няма да пропуснете някоя, а декоративните фигури от растителност се виждат най-добре от кулата на замъка, както и от някои места край самите градини. Виландри е част от централната област на долината на Лоара, която е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Замъци по Лоара.

В двора на замъка Шенонсо (3) се отглеждат 40 000 цветя, между които са и показаните тук в Градината на Катерина Медичи.

Замъкът Шомон (5) датира от XV в. и някога е бил собственост на Катерина Медичи.

Величественият Шамбор (4) е най-големият замък в долината на Лоара, макар че първоначално е бил скромна ловна хижа.

Шарл Перо

Френският писател Шарл Перо е създател на много от най-популярните приказки днес, включително Червената шапчица и Спящата красавица.

Те са любими на децата по цял свят. Роден в Париж през 1628 г., той се занимава активно с хуманитарни науки и в продължение на 32 години заема кралска служба като секретар на Академията за надписи и художествена проза. Започва да се занимава с писане на по-късна възраст и е почти 70-годишен, когато е публикувана книгата му „Приказките на майка Гъска“. В нея се съдържат много от историите, които го правят известен и които поставят началото на нов литературен жанр — приказката.

Замъкът Валансе

След като през 1536 г. завършила работата по Виландри, през 1540 г. започнало строителството на замъка Валансе на около 97 км нагоре по течението. Подобно на Виландри, Валансе е шедьовър на ренесансовата архитектура и също е присвоен от Наполеон. В този случай той наредил на външния си министър Талейран да го купи, за да посреща посещаващите го сановници във впечатляваща обстановка. Талейран се подчинил и замъкът останал в семейството, като се предавал по наследство по мъжка линия до 1952 г. През този дълъг период той е бил не само поддържан, но и разширяван, и става един от най-величествените замъци по Лоара, какъвто е и до днес.

Замъкът Юсе

Докато много от замъците по Лоара излъчват внушение за богатство и власт, Юсе ни напомня, че тези замъци притежават приказен и романтичен чар. Той е разположен в края на гората Шинон и е вдъхновил френския писател Шарл Перо. Името на Перо се свързва с класически приказки като Котаракът с чизми, Пепеляшка и Червената шапчица, а замъкът Юсе станал място на действието в една от най-известните му приказки — Спящата красавица. Само един поглед към високите кули е достатъчен да разберете, че Юсе е повлиял и на визията на Уолт Дисни за замъка на Спящата красавица. Естествено, при обиколката на Юсе ще видите восъчна фигура на спящата в кулата красавица, очакваща пристигането на прекрасния принц, и можете да се насладите на прекрасната гледка отгоре към околността.

Други замъци

Замъкът Шенонсо се издига на това място от 500 години, отразявайки се в река Шер.

Всеки замък в долината на Лоара има своята история и си струва да бъде опознат. Замъкът Азе льо Ридо привлича с по-интимната си атмосфера и с красивото си местоположение на остров в реката. Замъкът Блоа датира от XIII в. и някога е бил дом на крал Луи XII. Там Жана д’Арк е била благословена от архиепископа на Реймс, преди да тръгне на битка с англичаните при Орлеан Шамбор и Шенонсо са други два от знаменитите замъци, но разглеждането им един след друг може да бъде главозамайващо. Отделете достатъчно време да обиколите средновековните градове, да се разходите сред природата, да отидете до местните пазари и да опитате чудесното вино — всичко това прави тази част от Франция толкова специална.

Замъкът Юсе е отворен за публични посещения, макар че е частна собственост.

Живописта на Прованс

Природата на Прованс е вдъхновила художниците Реноар, Сезан, Ван Гог и Матис и продължава и днес да очарова посетителите, като пейзажът малко се е променил от времето, когато великите творци са го изобразили.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 4 500 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: средиземноморският климат е горещ през лятото,

с малко дъжд, но зимите може да са мразовити, особено когато

задуха студеният мистрал. Юни и юли са най-сухите месеци, макар

че вали по всяко време на годината, като от септември до декември

падат най-многов валежи.

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, добър апетит,

биографии на художниците, които са живели в Прованс.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

май, юни и септември са подходящи месеци, макар че общо взето

там може да се отиде по всяко време.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: има големи летища в Ница и Марсилия

и по-малки в Кан, Тулон и Екс ан Прованс.

НАСТАНЯВАНЕ: многобройни възможности навсякъде и на

всякакви цени, но градове като Ница и Кан стават много оживени в

определени периоди от годината, така че направете предварителна

резервация.

В много отношения представата ни за Прованс и Лазурния бряг (Кот д’Азюр) се дължи на творбите на художниците, които са живели там — например на импресионистичното изобразяване на Реноар на чворестите маслинови дървета в градината му в Кан сюр Мер или пък на смайващите и понякога смущаващи платна на Ван Гог на слънчогледи и купи сено, кафенето в Арл и омайни звездни нощи.

Вдъхновяващият пейзаж на Прованс възбужда всички сетива: ароматът на лавандула, звукът на цикадите в горещото лято, гледката на поле с огромни слънчогледи, допирът до средновековни каменни стени и най-вече вкусът на храната и виното на тази плодородна част на Южна Франция.

Средновековният град О дьо Кан се намира над къщата, където е живял и работил Реноар, и присъства в някои от картините му.

Ван Гог в Арл

Основна атракция в малкия град Арл са римските останки, които през 1981 г. са включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Римският амфитеатър датира от I в. пр.Хр., а други забележителности — като баните на Константин и некропола Алискан, водят началото си от IV в. Но не римските руини, нито църквата в романски стил или пък Музеят на древния Арл и Прованс са причината, поради която групите туристи се тълпят на малкия площад „форум“ и правят снимки на едно на пръв поглед обикновено френско кафене. Този интерес се дължи на един мъж, доста ексцентричен при това, които вероятно би накарал посетителите да се отдръпнат смутено, ако се приближеше към тях на улицата — Винсент ван Гог.

Ван Гог е нарисувал „Нощно кафене“ и още над триста платна и скици по време на краткия си престой в града. Той пристигнал през февруари 1888 г. и планирал да основе тук колония на художниците с колегата си Пол Гоген. Но поведението му започнало да става все по-стряскащо и първо отблъснало Гоген, а после смутило съседите му толкова много, че те изготвили петиция, за да го изгонят от жилището му. Той често се напивал, обикалял градските бордеи и миришел лошо, понеже никога не се къпел.

Гледката на френските слънчогледови поля през лятото се свързва най-вече с Прованс и с творчеството на Винсент Ван Гог.

На 23 декември 1888 г., само десет месеца след пристигането си, Ван Гог заплашил Гоген с бръснач, след което отрязал част от ухото си и я дал на проститутка, която познавал. Гоген напуснал града, а Ван Гог бил настанен в болница и по-късно по собствено желание се преместил в приюта за душевноболни в близкия град Сен Реми дьо Прованс. През май 1890 г. се установил в Овер сюр Оаз, близо до Париж, където за него се грижел лекар, и умира там през юли.

Реноар в Кан сюр Мер

Пиер Огюст Реноар е имал много по-щастливо пребиваване в Прованс и прекарал последните дванадесет години от живота си тук. Той дошъл през 1907 г. и купил фермата „Колет“ — отчасти за да спаси застрашените от изсичане маслинови дръвчета в имението. Дърветата били засадени през 1538 г., а маслиновите горички са типична гледка за този средиземноморски район. Реноар не само успява да ги запази, но и ги увековечава в картините си, на които дърветата са усукани и чворести като ръцете му, поразени от ревматоиден артрит в края на живота му — през 1919 г. Въпреки това, той продължил да рисува, като карал близките си да завързват четките към ръцете му. Домът на Реноар сега е музей, където все още можете да видите ателието му, статива му, някои от творбите му — и маслиновите му дръвчета.

Градове, построени на хълмове

Обширните лавандулови полета са живописна гледка, обикновено асоциирана с Прованс, и изпълват въздуха с аромата си от юни до средата на юли.

Средновековните градове, издигнати на хълмовете, са още един отличителен белег от пейзажа на Прованс. Къщата на Реноар е била точно под хълма на стария град на Кан сюр Мер, а на няколко километра към вътрешността на провинцията се намира един от най-красивите градове с крепостни стени — Сен Пол. Често наричан Сен Пол дьо Ванс, за да се различава от другите градове с това име, той се извисява гордо и величествено зад дебелите си стени на върха на малък хълм.

Сен Пол е привличал мнозина творци, включително актьорите Ив Монтан и Симон Синьоре, както и американския писател Джеймс Болдуин, който починал тук през 1987 г. Художникът Марк Шагал също е живял в Сен Пол и е погребан в малкото градско гробище. Средновековният дух на тесните калдъръмени улички, по които е забранено движението на автомобили, все още привлича хората на изкуството. Неколцина живеят тук и в града има множество художествени галерии — наред с изумителна частна колекция в прочутия ресторант „Коломб д’Ор“, където художници, между които Пикасо, Шагал, Брак, Леже и Матис, плащали сметките си със собствените си картини и рисунки.

В град Сен Пол все още живеят или имат ателиета дузина художници, които се наслаждават на приятните кафенета тук.

Творци на Прованс

Неколцина художници, вдъхновени от природата на Прованс, на свои ред са оставили трайно отпечатъка си чрез някои от най-великите си творби, изложени тук. Няколко от изумителните огромни платна на Шагал са изложени в музея в Ница, който е посветен на творчеството му, а близо до него се намира музеят на Матис. Най-изящното наследство, оставено ни от Матис, обаче е параклисът „Сент Мари дю Розер“ във Ванс. Той често е наричан Параклиса на Матис, тъй като художникът е проектирал всеки отделен аспект от него по молба на една от монахините, която се грижела за него, когато бил болен. Във Вилфранш Жан Кокто е изографисал рибарски параклис. Днес хората от крайбрежието на Ментон продължават да сключват брак в изрисуваната от Кокто зала за бракосъчетания в кметството на града. Това поразително помещение се е превърнало в подобаващ символ на връзката между прочутите творци и тази част от Южна Франция, която ги е докоснала дълбоко.

Прованс.

Катедралата „Сен Совьор“ („Светият Спасител“) е най-забележителният храм в Екс ан Прованс (3).

Навсякъде из Прованс има вдъхновяващи гледки, затова не е чудно защо художниците толкова много харесват тази област.

Известен с ежегодния си бляскав кинофестивал, Кан (5) е очарователен френски град.

Боньо (4) е едно от най-красивите хълмисти села в Прованс.

Дори пътищата са живописни и покрай тях обикновено се извисяват чинари.