Майк Джерард
Енциклопедия на пътешественика: Европа (17)

Чинкуе тере

Селищата Чинкуе Тере на Лигурското крайбрежие на Италия са включени в списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО като „изключително живописен пейзаж“.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 6000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: средиземноморски, с горещо лято, макар и невинаги

напълно сухо, и мека зима. Дъжд вали по всяко време, с бури и

порои през пролетта и есента. Те могат дори да заличат пътеките,

така че винаги се интересувайте предварително за времето.

КАКВО ДА НОСИТЕ: добра туристическа карта или пътеводител,

в случай че се отдалечите от главния път, италиански разговорник

или речник.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: през септември е

гроздоберът, а през ноември се берат маслините — подходящо време

за по-пряк контакт със земята и хората.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летището в Генуа е на 80 км северозападно

от Монтеросо.

НАСТАНЯВАНЕ: във всяко от селата има места за отсядане, но трябва

да направите предварителна резервация. Ако отидете извън туристическия

сезон, може да намерите място, като просто попитате. Двете най-големи

селища са в двата края на Чинкуе Тере — Риомаджоре и Монтеросо, и

повечето хора отсядат там.

Каменистият плаж В Монтеросо е популярно място, където можеш да се насладиш на слънцето и водата на Средиземно море.

Петте Лигурски селца, които образуват резервата Чинкуе Тере, или Петте земи, са много специална част от Италия. Те са разположени по протежение на стръмното крайбрежие южно от Генуа, където тесни заливи в скалистия бряг са позволили на хората да се заселят там и да изградят къщите си на ограниченото пространство. Те са построили малки пристанища, които приютяват рибарските им лодки, и са терасирали суровия терен, за да отглеждат двете жизненоважни култури: маслини и грозде.

Девствена Италия

Неустоимият чар на Чинкуе Тере е в това, че там животът до голяма степен е естествен въпреки наплива на туристи, които всяко красиво кътче на света привлича. Макар че сега селата са свързани с влак, както и с кораб, и с най-основната транспортна връзка — обикновена пътека, приходите от туризма все още са незначителни в сравнение с тези от виното, маслините и риболова. Все пак туристите идват и си отиват, но земята и морето осигуряват прехраната векове наред.

Самият характер на терена пречи на селищата, които са нещо средно между градчета и големи села, да се разраснат прекалено, въпреки че очевидно туризмът е оказал влияние. Обаче пространството е малко, селищата са притиснати между стръмните скали, което затруднява тяхното разрастване. Тъй като местата за нощувка са ограничени, повечето хора идват за няколко часа през деня с редовните влакове от Генуа, която се намира на запад, и от Ла Специя — на изток. Вечерта е най-подходящото време да бъдете в Чинкуе Тере.

Чинкуе тере.

Наградата за едночасовото ви енергично изкачване е Корнилия (3) — най-малкото и най-изолираното от селата.

Повечето семейства от селата в Чинкуе Тере притежават рибарски лодки, за да осигуряват храна за трапезата си, а сега и за ресторантите.

С множество скрити проходи, собствен диалект и без пътища, Вернаца (4) е възможност наистина да избягате от всичко в италиански стил.

Петте села

От запад на изток, селата на територията на Чинкуе Тере са: Монтеросо ал Маре, Вернаца, Корнилия, Манарола и Риомаджоре. Всяко от тях е уникално посвоему, а всички те образуват Национален парк Чинкуе Тере, включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Най-добрият начин да видите всичко е пеша. Селата са свързани с живописни стръмни пътеки, които ви водят по скалисти върхове, през лозя и лимонови горички, заобикалят естествени бариери и после се спускат към следващото селище.

Вкопчени в стръмните склонове, къщите в Риомаджоре са скупчени една до друга сред скалистия пейзаж на Лигурия.

Най-удивителното от тях е Риомаджоре, чиито къщи в пастелни цветове се спускат по стръмните склонове съвсем до водата и изглеждат като купчина детски кубчета, изпуснати случайно в тясна кутия. Селото е основано през VIII в. от гръцки бежанци, а някои от другите селища са дори по-стари. Корнилия например датира от римско време, а името му идва от семейство Корнелия, които тогава притежавали земята.

Гроздоберът в Риомаджоре налага някои гениални решения на проблемите, причинени от ландшафта.

Село Манарола също има римски произход. Името му произлиза от латинското наименование manium arula — домашен олтар, посветен на маните, духовете покровители на къщата. Твърди се, че Вернаца датира откъм 1000-ата година и че е основана от освободени роби, а село Монтеросо е основано през 1217 г., въпреки че там вече е имало замък през 1201 г. Съчетанието от история и ландшафт, както и хората, които населяват Чинкуе Тере, обяснява защо ЮНЕСКО го счита за специално място, както и всеки, който го посети.

Обиколка

От единия до другия му край има само около 11 км и те лесно могат да се изминат за около пет часа. Преходът е бавен, защото има няколко стръмни изкачвания и спускания по протежение на пътя, а трябва да вземете предвид и факта, че понякога отделни участъци от крайбрежния маршрут са затворени и ще трябва да заобиколите по други пътеки. Поради тази причина е разумно да си купите пътеводител за резервата, преди да потеглите.

Във всеки случай това е маршрут, който трябва да изминете бавно. Целта не е да стигнете възможно най-бързо от точка А до точка Б, а да спирате тук-там. Направете си пикник, носете си разговорник, тъй като ще ви е нужен малко италиански, за да говорите с хората, които ще срещнете, особено ако пътувате през септември, когато се бере гроздето, или през ноември, когато се берат маслините. Може дори да ви поканят да помогнете.

Краткият участък между Риомаджоре и Манарола е един от най-оживените и се нарича Пътеката на влюбените. Тя се изминава само за петнадесет минути и е предимно равна, а поради това и много посещавана. От пътеката дори не се откриват много живописни гледки, а част от нея е бетонирана, за да се предотвратят скални срутвания, докато друга част минава през тунел, чиито стени са надраскани с графити от влюбените. В това донякъде се крие грубоватият чар на простонародното изкуство, но е в такова противоречие с останалата част от района, че Пътеката на влюбените е онази част от целия маршрут, която не оправдава очакванията.

Има регулярна железопътна връзка между Генуа и Ла Специя, като влакът спира във всяко от петте села на Чинкуе Тере. Обикновено през деня минават по два влака на час и можете да се придвижите с тях, но така ще пропуснете удоволствието от разходката по стръмните планински склонове, тъй като целият релсов път минава през тунели, а на дневна светлина влакът излиза единствено на гарите. Има също и ферибот от Ла Специя, който плава по протежение на брега. От него се разкрива страхотна гледка, но пътуването ви ще трае много по-дълго, пък и той не е редовен като влака.

Манарола е мястото, където трябва да сте щастливи, че живеете близо до съседите си.

Рим: вечният град

Рим не е бил построен за един ден, нито може да се разгледа за един ден. Дори месец не стига да се оцени по достойнство Столицата на света.

Колона.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 2 700 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: средиземноморският климат прави Рим приятен

през голяма част от годината, но през зимата може за кратко да

настъпи студ, а през август е непоносимо горещо. Дъжд може да

вали по всяко време, но най-сухият период е май-август,

КАКВО ДА НОСИТЕ: удобни обувки, тъй като има много неща

за разглеждане.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: април-юни и

септември-октомври обикновено са много приятно време за посещение.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летище „Леонардо да Винчи-Фиумичино“

е на 26 км югозападно от града. Може да стигнете до центъра на Рим с влак,

автобус и такси.

НАСТАНЯВАНЕ: В Рим няма недостиг на всякакъв вид хотели,

но ако искате да отседнете в центъра, бъдете готови да платите

допълнително за тази привилегия, често можете да получите по-добро

качество за по-малко пари, ако отседнете малко по-далече.

Наричат Рим „Вечният град“ и наистина изпитвате чувството за вечност, особено когато сте заклещени в трафика, както ви се струва, часове наред. Казват, че в Рим има повече паметници за разглеждане, отколкото, в който и да е друг град на света, и другото му име е Столицата на света. Наричат го още Градът на седемте хълма и съдържащото се в рамките на тези седем хълма е резултат от почти три хиляди години обитаване, цивилизация и факта, че той е бил столица на най-голямата империя в света в онази епоха — могъщата Римска империя.

Според легендата Рим е основан от близнаците Ромул и Рем през 753 г. пр.Хр. Археолозите приемат, че датата е приблизително вярна, ако се вземе предвид датировката на няколкото малки селища по хълмовете, които се обединили в един град. Традиционно се смята, че Ромул е бил първият цар на Рим, след това легендата се превръща в история. Около триста години Рим бил столица на Римското царство, след това за още петстотин години — на Римската република, последвана от Римската империя.

И всичко това е произлязло от един град, защото днешната държава Италия, според римските стандарти, е доста ново творение.

Не само това, Рим става и седалище на една от най-големите световни религии, като резиденцията на главата на Римокатолическата църква се намира във Ватикана — град държава в този град. Рим наистина е един от най-забележителните градове не само в Европа, но и в света.

Колизеумът

Римският Колизеум бил използван за развлечения и екзекуции. В него се провеждали дори сцени на морски битки.

Дори и днес археологическите паметници от Древния Рим се открояват на картата на града. Огромният Колизеум е най-големият амфитеатър, строен в Римската империя, за изграждането му били необходими 10 години и бил окончателно завършен през 80 г. Естествено, имало е по-късни промени и подобрения, както при всеки съвременен стадион, макар да се съмнявам, че което и да е днешно съоръжение ще функционира цели 500 години като римския Колизеум. Почти 2000 години след като е построен, по-голяма част от него още е запазена, а щетите са му нанесени най-вече от земетресения и крадци на камъни. Римляните са строели за вечността.

Колизеумът можел да побере 50 000 зрители и шумът трябва да е бил оглушителен, когато са се сражавали гладиаторите. Обаче арената била използвана не само за боеве между гладиатори и между животни. Там се правели възстановки на различни битки, дори морски, така че римляните да знаят какво се случва в борбата за запазване и разширяване на тяхната империя. Играели се драми с митологични сюжети, извършвали се публични екзекуции. Колизеумът бил използван като църква, замък и седалище на религиозен орден, а в днешно време — като сцена за концерти на певци като Пол Маккартни и Елтън Джон. През 2007 г. той с основание е избран за едно от Новите седем чудеса на света редом с Тадж Махал и град Петра в Йордания. Историята на Колизеума още не е достигнала своя край. Той е една вечна сграда във Вечния град.

Римският форум

Римският форум бил не само център на живота в града, където неговите граждани се срещали, но и център на цялата Римска империя.

Историята на Рим започва в съседния форум, който бил централната част, около която се разраснал градът. Тъй като се намира в непосредствена близост до Колизеума и е мястото, откъдето се е зародил Рим, повечето посетители на града отиват да го видят, въпреки че той определено не е запазен колкото Колизеума. Необходимо е много повече въображение, за да си представите живота, който е кипял там, но мащабите на форума и огромният брой сгради, които са се издигали около него, са ярко доказателство колко значим е бил Рим и че поне в епохата на Римската империя названието Столица на света е било напълно заслужено.

Пантеонът

Днес пантеон е мястото, където са погребани видни личности, но в Древния Рим Пантеонът бил мястото, където почитали боговете.

Северозападно от форума се намира единствената сграда в Рим, която може да съперничи на Колизеума по значимост, величие и със сигурност по степен на запазеност — Пантеонът. Той се е съхранил дори по-добре от Колизеума и датира от приблизително същия период — строежът му е завършен от император Адриан през 125 г. Пантеонът се счита за най-добре запазената сграда от своята епоха в света.

Макар че е достатъчно впечатляващ и отвън, вътрешността на Пантеона е направо зашеметяваща. Централният му купол е висок 43 м. и има същия диаметър, както и залата под него. В центъра на купола има кръгъл отвор с диаметър 9 м, наричан „Окото“, през които струи слънчевата светлина и поетапно огрява стените и пода на сградата, която иначе би била доста тъмна. Куполът на Пантеона е истински шедьовър на римското инженерно изкуство — той лежи на стените, без да бъде поддържан от никакви колони — и go XX в. е бил най-големият в света.

Докато се разхождате по улиците на Рим, където почти зад всеки ъгъл изниква архитектурен шедьовър, който ви връща хилядолетия назад в човешката история, осъзнавате колко заслужено е бил наречен Вечният град.

Рим.

Фонтан gu Треви (4) е един от най-известните туристически обекти в Рим.

Монументът на Виктор Емануил II (6) е издигнат в памет на първия крал на Италия, каквато я познаваме днес.

Император Адриан построил замъка „Сант Анджело“ (5) като мавзолей за семейството си, а днес той е музей.

Пиаца дел Пополо (7) бил един от главните входове към Древния Рим.

Нито едно посещение на Вечния град не е пълно, ако не посетите Свещения град: Ватикана (8) — най-малката независима държава в света.

Ренесансова Италия

Европейският Ренесанс — епохата, когато изкуството и архитектурата процъфтяват, се заражда в Тоскана — и по-специално в градовете Сиена и Флоренция.

 

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: Тоскана: 3 600 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: условията са различни в хълмистата и

равнинната й част, но като цяло климатът е мек. Въпреки че има

много валежи. Юли и август са най-горещите месеци, със средна

температура около 30°С, а през зимата тя може да падне под нулата

в планините, но е по-топло в равнината.

КАКВО ДА НОСИТЕ: чадър и слънцезащитен крем.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: април-юни и

септември-октомври са най-подходящите месеци, за да случите

на хубаво време и да избегнете тълпите.

В разгара на лятото има много туристи.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ:

някои авиолинии използват малкото летище „Америго Веспучи“ във

Флоренция, но повечето големи предпочитат „Галилео Галилей“ —

на 80 км западно от Флоренция.

НАСТАНЯВАНЕ: в Сиена и Флоренция има много и всякакъв вид

места за настаняване, но в средата на лятото те може да са заети,

така че резервирайте предварително.

Тоскана е най-известният регион в Италия, и то с основание. Пейзажът на Тоскана е всичко онова, което изниква във въображението ни, когато си помислим за средиземноморски провинциални пейзажи — опасани с крепостни стени градове, които се издигат сред покрити с лозя хълмове, огласяни от жуженето на цикади под палещите лъчи на слънцето. Точно този пейзаж, заедно с ярката светлина и наситените багри, които открили там, вдъхновили художници като Донатело и Микеланджело, както и архитекти, писатели, учени, скулптори, музиканти и мислители, да сътворят велики произведения, които преобразили първо живота в Италия, а след това и в Европа, и оказали огромно въздействие върху целия свят.

Именно през този период тосканският диалект станал език на цяла Италия, толкова голямо било влиянието на региона. Ренесансът продължил само около двеста години, от края на XIV до началото на XVII в., но през тази епоха културата като цяло постигнала огромен напредък и животът я последвал. Освен Микеланджело и Донатело, през този период творили Ботичели и Леонардо да Винчи — най-великата ренесансова личност. В литературния свят това била ерата на Петрарка, Бокачо и — друга велика ренесансова личност — Макиавели.

Флоренция

Флоренция, окъпана в топлата светлина на зората, прилича на картина, която всеки художник би се гордял да е негово дело.

Флоренция се счита за люлка на Ренесанса. Тя често е наричана „най-красивият град в Италия“, а катедралата й „Санта Мария дел Фиоре“ е бисерът в короната й. След построяването на тази катедрала и на базиликата „Свети Петър“ в Рим ренесансовият стил в архитектурата се разпространил из цялата страна, а по-късно и в Европа.

Завършен през 1436 г., прекрасният осемстенен тухлен купол на „Санта Мария дел Фиоре“ все още величествено се извисява над града. За построяването му — огромно предизвикателство, с което архитектът Филипо Брунелески се справил блестящо, като го изградил без поддържащо скеле — били използвани над четири милиона тухли. Сградите на Брунелески са навсякъде във Флоренция и са част от тъканта на града, но самата катедрала не е била проектирана от него, а от архитекта Арнолфо ди Камбио, в отговор на желанието на флорентинците да бъде издигнат храм, който да надмине по мащаби и красота тези на градовете съперници на Флоренция — Пиза и Сиена.

До „Санта Мария дел Фиоре“ се издига прочутата камбанария, проектирана от Джото, и баптистерият „Сан Джовани Батиста“, чиито украсени с релефи врати са дело на скулпторите Андреа Пизано и Лоренцо Гиберти. В катедралата се намират и гробовете на Джото и Филипо Брунелески.

Сиена

Торе дел Манджа предлага впечатляваща гледка към Пиаца дел Кампо и покривите на Сиена.

Сиена — големият някогашен съперник на Флоренция, е другият тоскански град, който най-добре въплъщава духа на Италианския ренесанс. Сиена е най-добре запазеният италиански средновековен град. В историческия й център, който е обявен от ЮНЕСКО за обект на световното културно наследство, се издигат величествени готически сгради, боядисани в различни нюанси на цвета Сиена, разделени от тесни улички. Всички улички водят до огромния площад „Пиаца дел Кампо“, който има формата на раковина.

Палацо Публико, или Кметството, датира от 1297 г., а изграждането на неговата кула — Торе дел Манджа, започнало през 1325 г.

В горната част на площада се извисява катедралата „Успение на Света Богородица“, която впечатлява с мраморната си фасада — смесица от романски и готически стил, — завършена през 1380 г. По това време Сиена била един от най-важните градове в Европа и голям съперник на Флоренция, намираща се на 54 км северно от нея. Строежът на катедралата бил завършен преди установяването на Ренесанса, но във вътрешността й се долавя полъхът на неговото начало. В някои от параклисите има статуи и фрески, дело на ренесансови художници. Прекрасна ренесансова сграда е и Палацо Спаноки на площад „Салимбери“, където сега е пощата.

Италия.

В Тоскана има няколко църкви, известни с декорацията си от черно-бели ивици.

Забележителната, богато орнаментирана фасада на катедралата в Сиена (2) е по проект на архитекта Джовани Пизано.

Заоблените хълмове, окъпани от слънчева светлина, са типични за тосканския пейзаж.

Във Флоренция (1) има изобилие от статуи, особено на Давид, който е станал символ на Италианския ренесанс.

Леонардо да Винчи

Разположено на час път северно от Сиена и западно от Флоренция, малкото градче Винчи вероятно щяло да си остане напълно неизвестно, ако не било детето, родено на 15.04.1452 г. в една ферма извън града. То било наречено Леонардо син на Пиеро от Винчи, а по-късно просто Леонардо да Винчи.

Леонардо да Винчи бил изключителна личност, въплъщение на Ренесанса. Той бил писател, художник, учен, изобретател, музикант, инженер, скулптор и много други неща. Леонардо ще бъде запомнен завинаги като човека, нарисувал Мона Лиза, но рисуването било само част от таланта му, а този шедьовър — едно от многото постижения през шестдесет и седемте години на неговия живот. Той изучавал анатомия и начина, по който летят птиците. Водел си подробни дневници с бележки и рисунки на своите идеи, някои от които били практически, други — ексцентрични. Леонардо да Винчи бил човек с търсещ, неспокоен дух и продуктивно мислене, а многобройните му изобретения изпреварили времето си със столетия: хеликоптер, парашут, планери, мостове, цистерни, хидравлични помпи, музикални инструменти и дори примитивен автомобил.

Точно такива любознателни личности поставили основите на възрожденското мислене. За да научите какво е представлявал този забележителен период в историята, трябва да посетите не само катедралите и дворците във Флоренция, Сиена и други тоскански градчета, но и да отидете в музея „Леонардо“ в градчето Винчи и дори в скромната ферма, където е роден този велик човек, незаконен син на богат адвокат и бедна местна девойка.