Майк Джерард
Енциклопедия на пътешественика: Европа (11)

Швеция: Земя на белите нощи

През лятото слънцето никога не залязва над този магически пейзаж, сякаш иска туристите да се насладят на всеки миг от времето си в един от последните истински необятни райони в Европа.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: шведска крона

КЛИМАТ: въпреки географската ширина, климатът на

Швеция е учудващо мек през по-голямата част от годината

благодарение на топлото течение Гълфстрийм. В северната

част на Швеция обаче средната максимална температура през

юли е само 17°С, а през януари средната максимална дневна

температура е -10°С. Там валежите от сняг започват през септември

и снежната покривка може да се задържи до май. Дъждовете обикновено

са проливни, дори и през лятото.

КАКВО ДА НОСИТЕ: топли и непромокаеми дрехи.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: от май до средата на

юли слънцето не залязва и ще можете да го видите и среднощ.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летището на Кируна

НАСТАНЯВАНЕ: добри възможности в големите градове,

включително и в хотел „Юкасерви“, който се строи от лед всяка

година и е наричан „най-голямото иглу“ в света.

 

Земята на белите нощи е зона от земното кълбо, разположена зад Северната полярна окръжност, която обхваща Аляска, Канада, Гренландия и части от Скандинавия и Русия. Обаче именно в Швеция могат да се видят някои от най-прекрасните пейзажи и пак там се намират едни от последните останали кътчета дива природа в Европа.

До шведската част от Земята на белите нощи се стига през най-северния град на страната — Кируна, които е на 146 км северно от Северната полярна окръжност. Кируна има автомобилна и железопътна връзка с останалата част на страната, а летището му е най-северното в Швеция. В града полярният ден трае около шест седмици в годината: от края на май нататък, а обратното явление — полярната нощ, когато слънцето никога не изгрява, не е предпочитано време за посещение.

Кируна е главният административен център на едноименната община — най-голямата в Швеция.

Районът е популярен сред любителите на природата, тъй като в него има шест реки и около 6200 езера, красиви гори от бяла бреза и се издига най-високият връх в Швеция — Шебнекайсе (2104 м). Там можете да изпитате тръпката от карането на ски през белите нощи, да правите джогинг по покрити с лед езера, да бродите в брезовите гори или дори да играете голф в полунощ на едно от най-северните игрища в Европа.

Положението на южния връх на масива Шебнекайсе е необичайно, защото, въпреки че в момента той е най-високият в Швеция, не след дълго може вече да не е такъв. Масивът има два основни върха, като южния е по-висок, защото постоянно е покрит с ледник. Обаче ледникът се топи заради глобалното затопляне и ако продължава със сегашното темпо, скоро северният връх, който не е покрит с ледник, ще стане най-високият в страната.

Белите нощи

В северното полукълбо феноменът бели нощи, при който слънцето не залязва, а само докосва хоризонта в полунощ, се наблюдава, като минете Северната полярна окръжност. В Арктика той продължава от април до август, въпреки че продължителността му варира в зависимост от географската ширина. По това време на годината поради наклона на земната ос слънцето там не залязва шест месеца. Колкото по на юг отивате обаче, толкова по-кратки са белите нощи, а точно под Северната полярна окръжност може да продължат само един ден в годината. На повечето места в Северна Швеция белите нощи се наблюдават от края на май до средата на юли.

Земята на осемте сезона

Лапландците, които обитават най-северната част на страната, където Швеция граничи с Финландия и Норвегия, наричат този край Земята на осемте сезона. Там те определят своите сезони спрямо придвижването и навиците на северните елени, като зимата трае шест месеца от годината.

Ранната зима започва през ноември и продължава два месеца, след това идва зимата, последвана от пролет-зима, и чак през април започва същинската пролет. След това е ранното лято и лятото, ранната есен и есента… и преди да се усетят, отново настъпва ранната зима.

Северното сияние

Хората посещават места като това, за да видят неща, които не могат да се видят никъде другаде.

Другото очарование на земите, където се случват белите нощи, е още по-странният и магически природен феномен — Северното сияние. Аврора Бореалис, както е научното му наименование, се появява в полярните райони в северното и южното полукълбо. Аврора е латинската дума за „зора“, а бореас означава „северен вятър“, което дава представа какво причинява Северното сияние. Пълното и многословно научно обяснение, което включва атоми и молекули, протони и електрони, магнитосферата на Земята и вещества като йонизиран азот, показва, че понякога човек трябва да игнорира науката и да се фокусира върху магията. А Северното сияние е магично — призрачни, вихрещи се светлини в сребърно и синьо, червено и зелено, и смес от тези цветове, които може да се появят, а може и да не се появят, може да са много бледи или изключително ярки — като фойерверки, сякаш се ръководят от собствено настроение.

Ако не можете да посетите Земята на белите нощи през лятото и да се насладите на безкрайните дни, можете да отидете през зимата, когато, въпреки че слънцето не изгрява, е по-вероятно Северното сияние да ви поднесе спектакъл, който ще е още по-впечатляващ на тъмния фон. Може да видите Северното сияние и през лятото, като поемете на първата си среднощна разходка, след това ще стоите будни цяла нощ, за да гледате светлините, а накрая ще се насладите на сутрешния птичи хор, макар че няма зазоряване. С други думи, сред дивата природа на Севера по всяко време на годината се случва нещо магично.