Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (43)

Прочути парижки любовни връзки

В Париж времето за влюбените сякаш е спряло. Страстта, неосезаема и мимолетна като обаянието на града, е родила победила времето любов между скулпторите Огюст Роден и Камий Клодел и писателите Анаис Нин и Хенри Милър. Тези любовни връзки са толкова впечатляващи, че за мнозина столицата е синоним на любовта.

Любов, която ги събира и в смъртта:

Елоиза и Абелар

Тленните останки на двама влюбени, за които разполагаме със сведения, се намират в „Пер Лашез“. През 1118 г. мъж на име Фюлбер предлага на Пиер Абелар (1079–1142) да го подслони в дома си на остров Сите, при условие че се заеме с обучението на Елоиза (17-годишната му племенница). Въпреки разликата във възрастта (Абелар е на 39 години) двамата се влюбват и се венчават тайно. Възмутен, Фюлбер устройва капан на Абелар и го скопява. Елоиза, която умира 24 години след своя любим, приживе урежда тя и любимият й да бъдат събрани в смъртта, като бъдат погребани в един и същ ковчег, но възмутена монахиня осуетява намеренията й и ги слага в различни ковчези. През 1817 г. волята на Елоиза най-сетне е изпълнена и тленните останки на двамата са събрани в гробница в неоготически стил в „Пер Лашез“.

Любовницата на краля:

Анри II и Диана дьо Поатие

Инициалите на Анри II (1519–1559) и на Катерина Медичи, изсечени на много места в южното крило на Квадратния двор в Лувъра навеждат на мисълта, че двамата са си били много предани един на друг. Всъщност обаче преплетените букви „Н“ и „C“ изразяват силната обич на Анри към неговата любовница Диана дьо Поатие, която е 20 години по-голяма от него. И така, отличителните знаци по емблемите трябва да се четат като двойно „D“ — от Диана, а не като „C“ — от Катерина (на фр. Catherine). Когато Анри преотстъпва на Диана приходите от данъка върху църковните камбани, Рабле отправя прочутата си жлъчна забележка: „Кралят окачи камбаните на кралството на врата на своята кобила.“ Кралицата е обречена на немилост до смъртта на краля, но впоследствие си отмъщава, като изпъжда Диана от любимия й замък „Шононсо“ в долината на Лоара.

Несподелена любов:

Наполеон и Жозефина

Наполеон Бонапарт, човекът, завладял почти цяла Европа, трудно завоюва жената, която обича. На 9 март 1796 г. той се жени на обикновена гражданска церемония за Жозефина дьо Боарне. Онова, което започва като брак по сметка за Жозефина, овдовяла аристократка, стремяща се към финансова и политическа сигурност в смутните години след Френската революция, е истинска любов за бъдещия император на Франция, страстно влюбен в жена си. Наполеон завършва едно от многото си пламенни писма до нея с думите: „Ще те видя след три часа. Дотогава, mio dolce amor, хиляди целувки, но ти не ми ги връщай, защото възпламеняват кръвта ми.“ Двамата прекарват най-щастливите си мигове в замъка Малмезон, но през 1809 г. Наполеон се развежда с Жозефина, защото тя не може да му роди наследник. Ала той продължава да покрива разходите по разточителния и начин на живот, макар и да я умолява да не харчи толкова безразсъдно. Въпреки че Наполеон продължава да я подкрепя, през 1814 г. Жозефина умира с дългове, възлизащи на три милиона.

Романтиците:

Жорж Санд и Фредерик Шопен

XIX в. е времето на романтизма. Сред най-изтъкнатите личности от онази епоха е писателката Жорж Санд (псевдоним на Амандин-Орор-Люси Дюпен, родена през 1804 г.), която напуска тесногръдия си съпруг и пристига в Париж, за да се отдаде на необуздан бохемски живот. Има кратка, но бурна връзка с френския поет Алфред дьо Мюсе, последвана от най-прочутата й любов с полския композитор Фредерик Шопен.

Двамата се присъединяват към общността на художниците и писателите романтици, които се установяват в квартала, познат като Нувел Атен (Новата Атина), на юг от Монмартър. Разделят се през 1847 г., когато Шопен се разболява от туберкулоза и трудно понася прекалената майчинска загриженост на Санд. Спомен за известната двойка ще откриете в Музея на романтичния живот (Musée de la Vie romantique; ул. „Шаптал“ 16, тел. 01 55 31 95 67; www.vie-romantique.paris.fr; Затв. — пон.; Метро: St. George или Pigalle), в който са изложени лични вещи на Шопен и е възстановена всекидневната на Жорж Санд.

 

 

ПОДСКАЗАНО:

Да бъдеш истински парижанин, означава да не се замисляш да се отдадеш на греховни удоволствия.

Еротиците:

Хенри Милър и Анаис Нин

Във филма „Хенри и Джун“ (1990) донякъде е показан бурният любовен триъгълник между американския писател Хенри Милър, жена му Джун и френската авторка на еротична литература Анаис Нин през 30-те години на XX в.

Тримата се впускат да изследват сексуалната свобода и така се ражда нова литературна форма, както и забранените Тропикът на Рака на Милър, публикуван едва през 1961 г. в Съединените щати, Дневникът на Анаис Нин (в който тя описва сексуалните си преживявания) и Делтата на Венера.