Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (40)

Музеят „Пикасо“

Музеят, чийто импозантен вход е охраняван от сфинксове, притежава най-голямата сбирка от произведения на Пикасо в света и дава ясна представа за свежестта и изобретателността на художника в използването на изразните средства. Ако се интересувате от изкуството на XX в., непременно го посетете.

Музеят „Пикасо“

Карта 7

Замъкът „Сале“

ул. „Торини“ 5

тел. 01 42 71 25 21

Затв. — вт.

цена билет €€

Допълнителен билет по време

на специални експозиции

Метро: St. Sebastian Froissart,

Chemin Vert

www.musee-picasso.fr

Замъкът „Сале“

Музеят на Пикасо (Musée Picasso) се помещава в замъка „Сале“, построен през 1656 г. по проект на Жан Булие за Пиер Обер дьо Фонтене, който събира данъка върху солта. („Sale“ означава „солен“, а в преносен смисъл — „много скъп“, вероятно защото по онова време осоленото месо се смята за по-ценно. И наистина, строежът на замъка е изключително скъп). Обер, новобогаташ, натрупал пари от данъците върху солта, явно е държал на показността и това личи от величественото стълбище от кован метал, по което има крилати фигури, окичени с венци от плодове и с медальони отдолу, и от Юпитеровия салон с херувими, венци и два медальона с полегнали богове. Украсата е дело на скулптора Мартен Дежарден.

След смъртта на Обер замъкът е даван под наем — включително на посолството на Венеция и на Льоклерк дьо Жуине, последния парижки архиепископ преди Френската революция, който покрива голите скулптурни фигури по стените. По време на Революцията замъкът е ограбен, после е продаден и е даден под наем на две художествени училища — Централното училище за изкуство и занаяти и Училището за художествени занаяти. През 1964 г. кметството на Париж откупува замъка и го преотстъпва на държавата. Решено е там да бъде открит музей на костюмите. Но след смъртта на Пикасо през 1973 г. изниква необходимостта от хубав музей, в който да бъдат изложени произведенията му, и през 1976 г. е предпочетен именно замъкът „Сале“.

Замъкът „Сале“ предоставя елегантна обстановка за творбите на Пикасо.

Пикасо — човекът и художникът

Пикасо е обичал да се шегува, че е най-големият колекционер в света на творби на Пикасо — той наистина запазва за себе си много от произведенията, които създава за близо 80 години. Роден е през 1881 г. в Малага и на 23-годишна възраст напуска Испания, за да дойде във Франция. Чувства я близка и затова почти през целия си живот живее тук. През 1934 г. посещава Испания, но се зарича никога вече да не стъпи там заради режима на Франко, който категорично отхвърля.

След смъртта му (в Мужен), неговите наследници даряват произведенията му, вместо да плащат данък „Наследство“, и това дава възможност на държавата да подбере работите, които днес са в основата на музейната сбирка. Подбраните творби не са сред най-добрите от богатото творчество на художника, но дава ясна представа за изкуството му. Музейната колекция се състои от общо 203 картини, 158 скулптури, 28 релефни платна, 16 колажа, 88 керамични изделия и над 3000 графики и рисунки, като се започне от „Босо момиче“ (рисувана през 1895 г., когато Пикасо е на 14 години) и се стигне до по-късните му произведения. Пикасо запазва за себе си много от своите шедьоври и макар много от тях да са включвани във временни експозиции, има и такива, които никой, дори приятелите му, не е виждал.

Музеят е интересен именно с броя на произведенията и с тяхното многообразие. Експонатите проследяват развитието на Пикасо: Синия период, започнал, след като негов приятел — Касагемас — се самоубива, Розовия период, през който той набляга върху обема и опростява формите, присъщи на иберийското изкуство, влиянието на изкуството на Африка и Океания, което Пикасо открива на изложба в Етнографския музей на „Трокадеро“, развитието му от кубизма на Сезан към собствената интерпретация на обемите, революционния начин, по който включва предмети от бита, („истински елементи“), за да подчертае идентичността на изображението, и който не е познат в живописта, тематичните му работи, посветени на минотавромахията, разпятието, коридата и преминаването от живописта и скулптурата към колажа, при което наблюдаваме използването на специфични изразни средства.

В музея са показани и любимите модели на Пикасо: Дора Маар, жена му Жаклин и Мари-Терез — интерпретирани по най-различни начини, от което проличава, че като рисувач Пикасо наистина няма равен на себе си. Ще видите и колекцията на самия творец, включваща работи на Пол Сезан, Анри Матис, Жорж Брак, Андре Дерен, Пиер Реноар и Митничаря Русо, както и сбирката му с образци на първобитното изкуство.

ПРЕЖИВЯВАНЕ: Мания по минали сезони

Не е необходимо да харчите много пари за висша мода. Направете като парижаните — купете си миналогодишните тоалети на Сен Лоран или Диор от някой магазин на консигнация в града. Или се присъединете към младежите в модните магазини за дрехи от минали сезони, много от които се намират в Маре. На една пресечка от музея „Пикасо“ се намира Violette et Leonie (ул. „Поату“ 27 и ул. „Сантонж“ 1, 75003, тел. 01 44 59 87 35, www.violetteetleonie.com), който предлага хубава селекция от сравнително скорошни облекла, а в по-далечния GoldyMama (ул. „Сюрмелин“ 14, 75020, тел. 01 40 30 08 00, www.goldymama.com) ще намерите дизайнерски дрехи от минали сезони и обновени облекла втора употреба.