Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
National Geographic Traveler: Paris, 3rd Edition, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3гласа)

Информация

Сканиране, Корекция, Форматиране
analda(2020)

Издание:

Автор: Лайза Дейвидсън , Елизабет Ейър

Заглавие: Пътеводител Париж

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издател: Егмонт България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: научнопопулярен текст

Националност: американска

Печатница: „Лито Балкан“ АД, София

Редактор: Петя Дочева

Коректор: Петя Дочева

ISBN: 978-954-27-0219-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11783

История

  1. —Добавяне

Площад „Вож“

Площад „Вож“ (Place des Vosges — някога „Роял“, преименуван през 1800 г.) е първият парижки площад с изумителна симетрия. Около него се издигат 36 павилиона от червени тухли, опрени на по 4 колони и увенчани със стръмни метални покриви, които са разположени равномерно — по 9 на всяка от четирите страни. Площадът е изграден на мястото на Двореца с купичките (Maison Royale des tournelles), където дълго време живеят френските крале и който се състои от огромен дворец, парк, ограден със стена, и множество tournelles (малки кули). След смъртта на Луи Орлеански през 1407 г. дворецът става собственост на френския двор. Когато Шарл VI се премества тук от замъка „Сен Пол“, площадът е разширен и вече включва множество жилищни сгради, параклиси, бани, манастирски галерии, паркове, градини, горички, лабиринт и ливади (откъдето идва името на съседната ул. „Фоан“ — „сено“).

55_vozh.jpgКрасиви сгради с червени тухли обграждат площад „Вож“.

Площад „Вож“

Карта 7

Метро: Bastille,

Chemin Vert, St. Paul

Тук живеят Шарл VII, Луи XI, Шарл VIII, Луи XII, Франсоа I и Анри II. През 1559 г. Анри II загива в турнир на „Сен Антоан“ (недалеч от днешния „Вож“). Четири години по-късно жена му Катерина Медичи мести кралската резиденция в Лувъра, след което се разпорежда Дворецът с куличките да бъде разрушен. Впоследствие площадът се превръща в конен пазар.

Отначало Анри IV смята на площада да се построят тъкачници за коприна, за да освободи Франция от зависимостта й от коприната, внасяна от Италия. През 1605 г. обаче, решава да бъде направен кралски площад (Place Royale), на който да се провеждат обществени празненства, липсващи тогава на Париж. Големият южен павилион, наречен Кралски (Pavilion du Roi), служи за образец при изграждането на останалите павилиони; павилионът на кралицата (Pavilion de la Reine) се намира точно срещу него откъм северната страна. Анри IV е убит през 1610 г., преди откриването на площада (1612 г.), ознаменувано с двойна сватба — на Луи XIII (наследник на Анри IV, неговата статуя е на площада), който се венчава за Ана Австрийска, и на принцеса Елизабет Френска, омъжила се за бъдещия Филип IV. 1300 конници минават на шествие под звуците на 150 тръби, 80 гайди, на обои и цигулки; из нощните улици на Париж обикалят мъже с факли, а над Бастилията засияват фойерверки. Впоследствие всички чужди пратеници, тръгнали към Лувъра, задължително спират тук; на площада живеят знаменитости като финансиста Максимилиан Сюли, роанската и генемейската принцеса. Всяка къща с номер има своя история. № 1: Кралският павилион е построен със средства на френския двор, но е даван под наем; кралят никога не е живял в него. № 1-6: тук през 1626 г. е родена прочутата мадам Дьо Севине, която има литературен салон. № 4: през 1789 г. в сградата живее маркиз Фаврас, обвинен, че е подготвил отвличането на Луи XVI и покушението срещу главно командващия Националната гвардия Лафайет.

№ 6: през 1832–1848 г. тук живее Виктор Юго и написва „Вечерни песни“ и „Рюи Блас“. В началото на XX в. сградата е превърната в музей — Дом на Виктор Юго (Maison de Victor Hugo; тел. 01 42 72 10 16; www.musee-hugo.paris.fr; Затв. пон.) — в който е изложено леглото с балдахин — в него писателят издъхва. № 7: входът на малкия замък „Сюли“, откъдето през XVII в. собственикът му херцог Сюли е излизал на Кралския площад. № 8: в средата на XIX в. на втория етаж живеят Теофил Готие и Алфонс Доде; №9: през 1857 г. тук живее легендарната актриса Рашел (Елиза Феликс), а сега в сградата се помещава ресторант „Ламброази“. Обитател на №21 през 1615–1623 г. е кардинал Ришельо.

През 1818 г. на мястото на бронзовата статуя на площада, поставена през 1639 г. от Ришельо, се издига статуята на Луи XIII. Днес наоколо растат липи и всеки може да се излегне на тревата — нещо, което по правило е забранено в Париж. Много приятно е да се разхождате в неделя следобед край аркадите, да слушате разнообразната музика и да разглеждате малките магазини.

 

 

ПРЕЖИВЯВАНЕ: Английска закуска по френски

Представата на французите за английска закуска не е съвсем точна. В повечето парижки ресторанти, които предлагат английска закуска, поднасят на клиентите няколко ястия наведнъж — салата, яйца, сладкиши, препечени филии или палачинки, пушена сьомга или шунка, понякога последвани от основно блюдо и десерт. Ако решите да опитате, ще ви трябва голям апетит.

Ето някои популярни места, в които предлагат английска закуска в неделя. Със сигурност ще бъдат препълнени, обикновено с млади бохеми, Des Gars dans la Cuisine (ул. „Вией дю Тампъл“ 72, 75003, тел. 01 42 74 88 26), на няколко пресечки западно от площад „Вож“, и Cafe Chariot (Маре, ул. „Бретан“ 38, 75003, тел. 01 44 54 03 30). Чудесна английска закуска можете да опитате в Rose Bakery (ул. „Дьо Белейм“ 30, 75003, тел. 01 49 96 54 01 или на ул. „Мартърс“ 46, 75009, тел. 01 42 82 12 80), близо до музея „Пикасо“, но се подгответе да чакате за маса. За превъзходна мароканска закуска отидете в „404“ (Маре, ул. „Гравилие“ 69, 75003, тел. 0142 74 5781).