Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- National Geographic Traveler: Paris, 3rd Edition, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлия Чернева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, Корекция, Форматиране
- analda(2020)
Издание:
Автор: Лайза Дейвидсън , Елизабет Ейър
Заглавие: Пътеводител Париж
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: научнопопулярен текст
Националност: американска
Печатница: „Лито Балкан“ АД, София
Редактор: Петя Дочева
Коректор: Петя Дочева
ISBN: 978-954-27-0219-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11783
История
- —Добавяне
Подземен Париж
Париж има невидим подземен живот, който кипи не по-малко от живота на повърхността. Катакомбите са сред най-посещаваните подземни забележителности, но има и по-непознати крипти на неочаквани места — например под Юлската колона на площад „Бастилията“, където са погребани жертви от революциите през 1830 и 1840 г. или под църквата „Сен Сюлпис“.
В града се предлагат и обиколки на канализацията, на бомбоубежището под Сорбоната, на землянка на участниците във Френската съпротива под него и на множество подземни каменоломни, реки, изкуствени канали и дори на езеро (под площад „Опера“). Под земята са добре организираното метро и RER, чиито вагони понякога се показват като къртици на повърхността, но винаги се завръщат в тъмните недра на земята.
Каменоломни, канализация, тръби и вода
Париж е построен с гипс и варовик, взети от земята под него. Само на левия бряг на Сена има 299 км подземни тунела (затворени за посещения). Но заради множеството рудници има свлачища и въпреки че каменоломните вече не са в експлоатация и много от сградите са укрепени, в квартали като Монмартър доста от къщите се рушат. (По ирония на съдбата това е допринесло районът да бъде пощаден от мащабно строителство.)
Правят се усилия за укрепване на каменоломните за добив на варовик, а екип специалисти постоянно оглежда варовика за пукнатини и проломи.
Ако тръгнете на обиколка из канализацията, ще влезете в най-зловонния от всички парижки музеи. Ще научите за канализацията и за водопроводната мрежа, за господин Пубел (чието име носят френските кошчета за отпадъци) и за съоръженията за пречистване на водата. Канализацията (egouts) обикновено е по средата на улиците, въпреки че на по-широките пътища се намира под тротоарите. Тунелите са с табели, съответстващи на улиците горе.
В по-големите има тръби за питейна и индустриална вода, пневматични тръби, по които пощите пренасят писма и леки пратки — две от тях се използват и до сега, — телефонни и телеграфни кабели, кабели за светофарите и тръби за сгъстен въздух.
Първата парижка чешма, захранвана с изворна вода, е открита през 1184 г.; съвременната система е въведена от барон Осман. През 1852 г. неговият сътрудник Йожен Белгран отклонява водата на изворите, които сега снабдяват половината град с питейна вода.
Жителите разчитат и на водата, изпомпвана от Сена и Марна. Водохранилището „Монсури“, което на места се намира под земята и е на две равнища, е с вместимост 94 мил. л. и частично осигурява водата на Източен Париж. В тюркоазената му вода плуват пъстърви, доказващи, че е годна за пиене.
Метрото
Метрото е най-бързият начин за придвижване и скоростта и организацията му създават впечатлението, че Париж може да се вмести в дланта ви. Спирките са отличен ориентир из града.
През XIX в., когато започва строителството на метрото, край гробището „Монмартър“ и под площад „Монтолон“ са намерени кости и бивни на мамути. Отначало се предвижда метрото да се движи само Intra muras, т.е. в очертанията на Париж, и влаковете се движат вдясно, за да не ги прикачват към извънградските влакове.
Метрото има над 300 станции — най-оживена е „Сен Лазар“, най-дълбока — „Абес“, с най-много пресичащи се линии — „Репюблик“. В края на 60-те години на XX в. станция „Лувър“ е украсена с копия на творби в музея и така се заражда модата на тематичните станции.
На станция „Варен“ не пропускайте копията от музея „Роден“, който се намира наблизо, на станция „Бастий“ — изображенията на щурма на Бастилията, на станция „Ар-з-е Метие“ — експонатите, онагледяващи различни инженерни постижения, и входовете в стил сецесион на станции „Порт Дофин“ и „Абес“.
ПРЕЖИВЯВАНЕ: Най-интересните метростанции
Може сами да направите обиколка на Париж, като посетите най-оригиналните метростанции в града.
Не всичките си приличат. Някои са украсени съобразно местоположението си, например Louvre-Rivoli е подреден с вкус минимузей, където са показани репродукции на творби от Лувъра, а във Varenne има статуи на Роден. Gare de Lyon, по най-новата линия, №14, има градина с тропически растения; Arts et Metier изглежда като вътрешност на подводница; а на стените на Concorde е написана Декларацията за правата на човека.
Може би най-интригуващи от всички са изоставените метростанции. Вгледайте се внимателно, когато влакчетата по линии 8 и 9 минават между Strasbourg-Saint-Denis и Republique, за да видите отдавна затворената метростанция St. Martin, облицована с плочки, сега изписани с графити. ADEMAS (www.ademas.assoc.free) ще ви заведе на обиколки из метрото, включително на изоставена станция.