Метаданни
Данни
- Серия
- Семейство Уорнър (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Heartwood, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Маргарита Дограмаджян, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- Elina15(2020)
Издание:
Автор: Белва Плейн
Заглавие: Изневяра
Преводач: Маргарита Дограмаджян
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Хермес
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Излязла от печат: 08.07.2011
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Невена Здравкова
ISBN: 978-954-26-1017-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13679
История
- —Добавяне
Тридесет и шеста глава
Апетитната миризма на печено пиле изпълваше въздуха. Чашата за пророк Илия бе в средата на масата, мацата[1] бе под бродираната кърпа, която бе купена специално за този ден. Порцелановият сервиз на масата също бе нов, както и чинията за ритуалните храни. Джанет бе предложила на Айрис да й я заеме, но Айрис искаше своя собствена. Какъв смисъл да направиш първия седер[2] в собствения си дом, ако не използваш своя чиния за ритуалните храни?
— Бабо, не трябва ли рибата да остане цяла? — извика Кейти от кухнята. Тя бе при Айрис от два дни, за да й помага с готвенето на ястията за тазвечерния празник. Предложила бе сама с думите: „Ти не си го правила досега, бабо, нито пък аз, затова няма да ни пука, ако оплескаме нещо. Не сме страхотни готвачки като мама“. А и Лора не бе изразила желание да помага.
Оказа се, че Кейти е права, тя бе идеалната помощничка за Айрис, защото и на нея й липсваше усет към готвенето. Затова двете се кикотеха една на друга в продължение на два дни, докато печаха, варяха и пържеха.
— Май добрите домакини в нашата фамилия се раждат през поколение, бабо — въздъхнала бе Кейти, след като забравиха яйцата в тенджерата и водата извря докрай. — С теб си приличаме.
— Съжалявам — усмихна се Айрис. — Бих искала да наследиш други мои черти.
— Просто трябва да бъда добра в друго. Май няма да ме бива много в готвенето.
Тя прилича на мен, каза си Айрис и се усмихна. Има моето оригинално мислене. Но не е плаха като мен. Защото има забележителна майка.
Айрис изтича в кухнята да провери рибата, която наистина се бе разпаднала и се бе превърнала в отвратително изглеждаща каша.
— Е, какво пък, едно ястие по-малко — въздъхна Айрис, докато я изхвърляше в боклука. — Добре че пилето е наред. Поне с това се справихме.
— И с картофите — добави Кейти. — Много ни бива да печем картофи.
А ако и останалите блюда се окажеха пълна катастрофа, когато семейството седнеше на масата, Айрис щеше да поръча ястията от топлата витрина на близкия супермаркет. Днес създаваше собствени традиции.
Извади пилето от фурната и му намери място на кухненския плот, отрупан с храна. Огледа се доволно наоколо. Това бе чакала от години. Почистила бе къщата до блясък, отскочила бе до магазина за всички специални храни за празника и бе готвила неуморно през последните два дни. Сега най-после всичко бе готово.
Ще направя седер в нашата къща, Тео. И съм много радостна.
— Вече е време да се качим горе да се преоблечем, Кейти. Искаш ли първо да преговорим въпросите? — Тъй като щеше да е най-малкото присъстващо дете тази вечер, Кейти трябваше да отговори на четирите въпроса.
— Не, благодаря. Знам ги наизуст.
* * *
Кейти използваше старата стая на Лора, но след няколко секунди почука на вратата на Айрис.
— Можеш ли да ми помогнеш с копчетата, бабо? — попита. Носеше розова рокля с дантелено болеро, което се закопчаваше на врата. Роклята бе малко старомодна, но уникална. Също като малкото момиче, което я носеше. Майка й я бе подбрала с безпогрешен вкус.
Айрис се погрижи за копчетата.
— Готова си — каза. Но Кейти не помръдна. Върху лицето й се бе изписало безпокойство. Явно не бе дошла само защото искаше баба й да й помогне с болерото. — Какво има, скъпа — попита Айрис. — Можеш да споделиш с мен всичко.
— Да, знам. Но ми е малко трудно. — Изражението й стана още по-неспокойно.
Господи, какво ли може да е?
— Не се бой, Кейти. Винаги е по-добре да го кажеш.
Кейти кимна, после заговори бързо:
— Когато чух, че татко е умрял, се почувствах много зле, бабо. И още ми липсва всеки ден.
— Разбира се, миличка.
— Но в същото време се зарадвах, че няма да се местим в Охайо! Това бе едно от първите неща, които си помислих.
— Нормално е. Не си искала да оставиш дома и приятелите си. А само защото си го помислила в онзи момент, не означава, че не обичаш баща си. Или че не би го върнала обратно, ако можеше.
Кейти се замисли за миг върху думите й.
— Да, бих се преместила в Охайо, ако това можеше да го върне. Но тук ми харесва. Обичам да съм част от подобни дни.
Айрис се наведе и я прегърна. След няколко години момичето щеше да има собствен живот и може би нямаше да иска да е част от дни като този. Но сега… сега нейната баба все още можеше да я прегръща.
— Ще ти издам една тайна — прошепна Айрис в ухото на Кейти. — И аз се зарадвах за секунда, когато чух, че няма да се местите в Охайо.
— Обаче ще прекарвам част от ваканциите си в Блеърс Фолс с баба Мак. Мама казва, че не бива да късам връзката със семейството на баща ми.
— Твоята майка е добър човек.
— Да, мисля, че съм голяма късметлийка — усмихна се Кейти.
* * *
След като се премениха в празничните си дрехи, двете слязоха долу.
— Чувствам се странно, че няма нищо за правене — отбеляза Кейти. — Сега само трябва да чакаме останалите.
Останалите означаваше семейството, разбира се. Джими и Джанет щяха да дойдат с Ребека Рут. Джими щеше да седне начело на масата и да се държи като глава на фамилията. Айрис би могла да го направи сама, но се срамуваше. Филип щеше да доведе своята клиентка Май Линг, която бе колкото талантлива, толкова и красива. Айрис се надяваше, че между тях може да се зароди нещо повече от приятелство, но синът й още не бе отдал сърцето си. Ала напоследък бе щастлив човек, защото обичаше работата си. Харесваше му да работи като бизнес мениджър за неколцина от талантливите класически музиканти в града. Стив и Кристина щяха да дойдат от Вашингтон и й бяха казали, че искат да направят някакво съобщение пред всички. Айрис бе почти сигурна, че отново ще става баба.
— Малко ми е нервно — прошепна Кейти.
— И на мен — призна Айрис.
— Може би трябва пак да проверим супата.
Но на вратата се позвъни.
— Започна се! — обърна се Айрис към Кейти и отиде да отвори.
— Цисен Песах, мамо — поздрави я Лора. — Весела Пасха.
— Цисен Песах, скъпа.
Лора влезе и се огледа. Айрис проследи погледа й от вазите с пресни цветя до дивана, който бе претапициран в чест на празника. Въздухът бе изпълнен с аромата на гозби, както някога домът на бабинка. Очите на Лора заблестяха — може би бяха сълзи или щастие, или и двете.
— Татко щеше да се гордее с теб, мамо.
— Надявам се. — Сега и очите на Айрис се навлажниха. Наведе се и целуна дъщеря си по бузата. Много бе красиво това нейно дете. Тъжният поглед бе изчезнал от очите й и те сега отново грееха. Айрис се обърна към кавалера на Лора. — Ник — каза. — Добре дошъл. Влизай.