Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Уорнър (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Heartwood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 11гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Elina15(2020)

Издание:

Автор: Белва Плейн

Заглавие: Изневяра

Преводач: Маргарита Дограмаджян

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Хермес

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 08.07.2011

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Невена Здравкова

ISBN: 978-954-26-1017-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13679

История

  1. —Добавяне

Тридесет и първа глава

В повечето случаи водещият новините в шест часа излъчваше непоклатимо спокойствие. Но дори той изглеждаше разтърсен, докато гледаше към камерите и произнасяше водещата новина на вечерта:

— Доктор Лестър Петерсън е бил отличен пилот с много летателни часове — информира той американците в залата страна. — Неговият „Чесна 172“ е бил само на години и отлично поддържан. Никой не знае защо докторът се е опитал да направи аварийно кацане на летището в Синсинати, когато оттам е излитал полет номер 5533 на Мидуестърн Еърлайнс. Товарният самолет е трябвало да лети до „Ла Гуардия“ в Ню Йорк. Започва пълно федерално разследване на катастрофата. На този етап се знае само, че диспечерите на летището са се опитали да предупредят пилота на полет 5533 за чесната, но пилотът, ветеран с двайсетгодишен безупречен стаж в Мидуестърн Еърлайнс, или не е успял да реагира достатъчно бързо, или е помислил, че по-малкият самолет ще направи маневрата, за да избегне неговия. И в двата случая последвалият сблъсък е сред най-тежките в тази част на страната от години. Трагедията е голяма, защото нито от чесната, нито от товарния самолет има оцелели.

Докато видимо разстроеният говорител съобщаваше новината, Лора бе на път към летище „Ла Гуардия“, за да посрещне Роби, който се бе качил на полет 5533 на Мидуестърн Еърлайнс в Синсинати преди час и половина.

* * *

Когато Лора опита да се върне назад към онази априлска вечер, сред целия ужас се открояваше една ясна мисъл: Слава богу, че не взех Кейти на летището да посрещнем баща й. Останалото беше мъгла.

Тя бе поела навреме от къщи към „Ла Гуардия“, но се бе опитвала да събере мислите си, тъй като знаеше, че ще поиска развод от Роби. Не бе включила радиото и не бе чула новините от Синсинати.

На летището бе погледнала таблото на пристигащите и бе видяла, че полетът на Роби закъснява. Така пишеше отначало. После този текст бе изтеглен и по високоговорителя съобщиха, че молят всички, които посрещат пътници от самолета, да отидат на билетното гише на Мидуестърн Еърлайнс.

След това започна кошмарът. Успокояващите гласове на служителите от компанията се сляха с острите гласове на семействата и близките, настояващи за информация. След това бяха отведени в една отдалечена стая и… Лора осъзна това по-късно — далеч от телевизионните екипи на летището, които сега отразяваха катастрофата. В стаята имаше флуоресцентни светлини и сгъваеми столове, фаланга от свещеници, полицаи, един лекар, една сестра и други професионалисти, чиято работа бе да помагат в подобни кризи. Пребледнелите близки се бяха вторачили с огромни изплашени очи в мъж от отдела за връзки с обществеността на Мидуестърн Еърлайнс, докато той стоеше пред тях и произнасяше съобщението, което вече бяха чули, но не можеха да осмислят: че самолетът от Синсинати се е блъснал в друг. Стаята се изпълни с викове и стонове, но никой не си тръгна. Служителят от авиокомпанията още нямаше никаква информация за жертвите. Затова всички чакаха и всеки се надяваше, че по някакъв начин все пак ще има един оцелял. Или че някой от пасажерите може би не е успял да стигне до летището навреме и е изпуснал полета, или че самите те са разбрали грешно времето, датата и номера на полета. Полюшвайки се напред-назад в мъката си, хората кълняха и плачеха, и се молеха, но никой не си тръгна — поне не веднага. Защото това би означавало, че приемат ужаса. И признават, че няма грешка, няма чудо, няма надежда.

Лора не си спомняше кога го бе приела окончателно. Не си спомняше да се е обаждала на Фил и да му е казвала, че няма да може да се прибере сама у дома, но той бе дошъл да я вземе. Не си спомняше пътуването към къщи, как е влязла през вратата или е казала на Кейти какво се е случило. Знаеше, че е направила всички тези неща, но не си ги спомняше. Така и не разбра как Фил е върнал колата й от летището. Джими и Джанет дойдоха да останат с нея през нощта, а Айрис беше в къщата на сутринта. Но Лора не си спомняше да им се е обаждала. Знаеше само, че никой не е оцелял и че Роби вече го няма. И благодареше на Бог, че не бе взела Кейти със себе си на летището.