Метаданни
Данни
- Серия
- Семейство Уорнър (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Heartwood, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Маргарита Дограмаджян, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- Elina15(2020)
Издание:
Автор: Белва Плейн
Заглавие: Изневяра
Преводач: Маргарита Дограмаджян
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Хермес
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Излязла от печат: 08.07.2011
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Невена Здравкова
ISBN: 978-954-26-1017-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13679
История
- —Добавяне
Петнадесета глава
— Само проверявам инвестициите си — каза Фил по телефона. До коктейла, който Лора щеше да организира за фондацията за изкуства оставаха три дни и той се обади да разбере как вървят нещата.
— Има голяма разлика между приготвянето на няколко кошници с храна и правенето на пай с кашкавал за триста души. И трябва да е с кашкавал, не с раци, защото раците са твърде скъпи. Фондацията иска да събере колкото може повече пари.
— Ще се справиш.
— Най-сетне успях да убедя председателката на съвета на учредителите, че сангрията[1] е по-добър избор от пунша, който майка й винаги предлагала на градински партита. Сервитьорите ще обикалят с кани и няма да има нужда да наема купа за пунш.
— Браво на теб.
— Освен това поръчах да ми направят пръстени от сухи цветя за салфетките — гостите ще могат да си ги отнесат като сувенири, — а учениците от курса по рисуване направиха картичките с имената.
— Виж ти! И това ли е работа на кетъринга?
— Не. Но никой друг не се сеща за тези дребни детайли, а те са много важни.
От другата страна на телефона настъпи пауза.
— Ти наистина обичаш работата си, нали? — попита Фил.
— Че защо да не я обичам? Занимавам се с украсяване, готвене и пазаруване… все неща, които ми е приятно да върша… а като дойде време да се почиства, плащам на едно приятно хлапе, което събира пари за колежа, да дойде да ми помогне. Какво по-хубаво от това?
— Завиждам ти.
— Искаш да правиш пръстени за салфетки и пай с кашкавал?
— Не. Но мисля, че…
— Какво?
— Че е хубаво да правиш онова, което обичаш.
— О… — От известно време Лора усещаше, че брат й не изпитва удоволствие от работата си, но когато сам се изпусна, тя не знаеше какво да каже. — Фил… аз…
— Съжалявам, не биваше да хленча. Аз съм добър в занаята и печеля много пари.
Но в нашето семейство не работим само за пари. Искаме да си изкарваме прехраната, но и да сме влюбени в работата си. Само че не можеше да го каже, защото Фил бе изоставил страстта си.
— Размажи ги на тази благотворителна проява, Лора.
— Обещавам.
* * *
Партито мина отлично. Всички се съгласиха, че пръстените за салфетки са чудесно допълнение, и никой не повярва на председателката на борда, когато заяви, че сангрията е била нейна идея. Седмица след като фондацията изпрати чека на Лора, една художествена галерия край река Хъдзън се свърза с нея за кетъринг при откриването на нова изложба. А местният вестник, с който Роби предложил да се свърже, не само публикува статия за нея, но и я покани да пише за тях.
— Ще е колонка със съвети за дамската страница — обясни тя на Роби. — Читателите ще задават въпроси за рецепти или пребоядисване на кухненски шкафове и аз ще обяснявам как го правя.
— Значи вече си и писателка. — Гласът му прозвуча странно.
— Идеята беше твоя, Роби — отвърна тя бързо. — Никак не бих се сетила, ако не беше ти.
Виждаш ли, мамо? Опитвам се да му припиша всички заслуги, за да е доволен. Още съм достойна внучка на бабинка.
Но той дори не си направи труда да се усмихне.
* * *
— Хайде да заминем някъде — предложи Роби. — Нуждаем се от почивка.
— Моментът не е удобен. Имам да пиша за колонките във вестника и ми предложиха една сватба — първата. Ще правя всичко — храната, цветята, декора и музиката…
Само че това не бе истинската причина да настоява да заминат. Иска да ме откъсне от работата ми, помисли си тя. И това беше нещо ново. Бизнесът ми вече е твърд голям и той се опитва да ме ограничи.
— Хайде, Лора — продължи съпругът й. — Нека друг се занимава със сватбата на някакво си разглезено богаташко момиченце. Знаеш, че ангажиментите няма да свършат.
— За мен е важно да изляза на този пазар — важно е за всяка кетърингова компания. И е първата ми възможност.
— Е, аз смятам да си взема отпуск. Не съм бил в Охайо от шест месеца, а ти дори по-дълго…
— Знам.
— Майка ми е съвсем сама. Няма си никого.
— Да, Роби, знам.
По ирония на съдбата бащата на Роби бе умрял няколко месеца след преместването им в Ню Йорк. И Роби изведнъж бе променил отношението си към родния град. Сега обичаше да ходи на гости в Блеърс Фолс и, изглежда, напълно бе забравил, че преди наричаше града „блато“.
— С твоите родители се виждаме постоянно — изтъкна той сърдито.
— Да, и съм ти много благодарни…
— Е, мисля, че и майка ми заслужава известно внимание.
— Ако не беше точно сега… Роби, знаеш колко работих, за да стигна дотук; трябва да се възползвам от възможността.
Само че той не желаеше тя да го прави. Там беше целият въпрос.
— Защо не заминеш сам? — попита в отчаянието си. — Поздрави майка си от мен и й кажи, че през лятото всички ще отидем в Охайо. Тогава няма да съм толкова заета.
— Искам да взема и Кейти. Пролетната й ваканция наближава, а мама пита за нея.
— Разбира се.
Оказа се обаче, че и за Роби моментът не е подходящ. Не и според работодателя му.
— Роби е заминал за две седмици. — Стив беше бесен по телефона. — В момент, когато всички деца са във ваканция и родителите им търсят къде да ги заведат — например в местния музей.
— Но Кейти може да иде на гости на баба си само сега. — Добрата съпруга защитава съпруга си. При всички обстоятелства.
— Роби не е поискал отпуск. Просто е обявил, че заминава. Това не прави добро впечатление на съвета на попечителите или на човек като Леланд, който вече се чуди защо плаща на Роби. По-добре му кажи да се вземе в ръце. Няма да мога да му спасявам кожата още дълго.
Ала когато тя се опита да говори с Роби, той каза само:
— Струваше си, Лора. Когато видях изражението на мама… толкова се зарадва на Кейти. Беше на седмото небе. Само че Кейти й разказа друга история.
— Баба Мак… ама че го мразя това име, мамо…
— Тя държи да я наричаш така. Какво за нея?
— Не спря да плаче, когато с татко си тръгвахме. Каза, че той много й липсва — все едно някой й отрязва дясната ръка.
— Сигурно татко ти се е разстроил.
— Да. Той много я обича. Но, мамо… — Кейти замълча.
— Какво има?
— Трябва да ти кажа нещо… лошо… за мен.
— Щом е за теб, не може да е толкова лошо.
— Да, може. Понякога… не харесвам баба Мак. Знам, че трябва да обичаш роднините си, и аз се опитвам… но тя все плаче и кара татко да се чувства зле, сякаш е виновна за нещо… А за теб казва, че си егоистична. — Лора си пое дълбоко дъх, избухването й беше грешка, макар да се почувства по-добре. Сега не искаше да влошава нещата.
— С баба ти Макалистър сме различни. Не ни е лесно да мелим брашно заедно, но се опитваме. И през повечето време успяваме.
— Но ти не я харесваш — отсече Кейти. Ясно беше, че що се отнася до нея, темата е изчерпана. Лора реши да остави нещата така. Но същата вечер, докато завиваше Кейти, стана ясно, че момичето още мисли за Охайо. — Обаче харесвам чичото на татко, чичо Доналд — заяви, докато придърпваше завивките към брадичката си. — Той е много мил. Тревожи се, че няма кой да поеме универсалния магазин.
— Кога ти го каза?
— Каза го на татко, чух ги да си говорят. Не знаеха, че слушам. — Кейти се прозя. — Радвам се, че не живеем в Блеърс Фолс. Тук ми харесва.
— И на мен.
— А ако на татко понякога му е самотно, защото е тук с твоето семейство, а не със своето, както казва баба Мак, ние ще се погрижим за него, нали, мамо?
— Това ми е работата — увери я Лора и опита да се усмихне.
* * *
— Как може да позволяваш на майка си да говори такива неща по мой адрес? — попита раздразнено съпруга си по-късно същата вечер.
— Лора, не й се сърди, остарява и й е мъчно за Кейти.
— И затова говори гадости за мен?
— Самотна е — това е всичко. Иска да се върна у дома заедно със семейството си.
— Ти никога не си искал да живееш в този град. Нямал си търпение да се измъкнеш.
— Знам. Но не мога да й го кажа, нали?
— Казала е на детето ми, че съм егоистична.
— Ревнува. Иска Кейти да опознае и моята страна.
— Откога двамата с теб имаме страни?
— Знаеш какво имам предвид. Кейти е малко по-близка с твоето семейство, отколкото с моето, и мама се чувства пренебрегната. Знам, че вината не е твоя, и не те виня. Но и ти не ме вини за нещата, които казва мама. Да не говорим повече за това.
Тя имаше избор; би могла да направи както иска той да замълчи или да му покаже колко е ядосана. Би могла да се разкрещи и двамата да се скарат. Във филмите и в романите, когато между двама съпрузи избухне скандал, това им се отразява добре и после те се чувстват по-близки. Родителите й също се бяха карали. Само че те се обичат и по някакъв интуитивен начин усещаха, че не рискуват като избухват. Двамата с Роби обаче не биваше да избухват — защото не можеха да рискуват.
Затова Лора замълча и си легна.