Белва Плейн
Изневяра (11)

Единадесета глава

Стив беше този, който намери работа на Роби.

— Не е преподаване — обясни на Лора, когато й се обади с новината. — Ако Роби иска да преподава, трябва да помоли професор Хокинс за препоръка, а се съмнявам, че той ще му я даде. — Лора не беше казала на братята си за огромната каша, в която съпругът й се бе забъркал в Калифорния, но те знаеха, че вече не е близък с научния си ръководител. — Освен това — продължи Стив — може би за Роби е по-добре да се откъсне за известно време от академичните среди. — Каза го дипломатично. Явно братята й бяха решили да се държат деликатно с нея. — В долината на Хъдзън Ривър има малък музей, на един час път с кола от Манхатън. Нарича се „Баркър“ и е посветен на културата на американските племена, живели в района преди появата на европейците — най-вече мохоки и мохикани. Преди няколко години свърших нещо за собственика и той ме хареса. Името му е Леланд Баръсър и музеят е изцяло негова идея. Много е богат, хобито му е археология и през годините е успял да събере богата колекция от артефакти. Построил е музея, финансира го и известно време е бил негов хранител. Но вече наближава осемдесетте и иска някой да поеме работата.

— И ти предложи Роби.

В другия край на линията Стив замълча. Тя си го представи как търси точните думи.

— Ще бъда откровен с теб — каза накрая. — Тази работа е под нивото на Роби. Но е възможност той да създаде нещо там. Леланд има солидни връзки, пари и влиятелни приятели, към които да се обърне. И гледа на музея като на свое наследство. Ако Роби намери начин да го разшири и да го превърне в по-сериозна институция, Леланд с готовност ще го подкрепи.

Ако някой от братята й поемеше това предизвикателство, той щеше да оправдае очакванията. Но Роби не беше син на Тео Стърн. И все пак това беше възможност. И беше на Източното крайбрежие.

— Стив, не знам какво да кажа, освен благодаря.

— Може и да не ми благодариш толкова, като чуеш колко ще изкарва мъжът ти. Музеят „Баркър“ е с много ограничен бюджет.

Но Лора вече бе решила, че този път Роби няма да издържа сам семейството си. Много беше рисковано. Тя имаше друг план.

— Просто искам Роби да работи това, което обича.

Повтори го пред съпруга си, докато седяха на кухненската маса същата вечер, и му каза за музея.

— Все ми е едно какво ще работя — отвърна той. — Просто искам да се махна далеч оттук.

Лора се обади на Стив и му каза, че Роби приема работата. После се върна обратно на изток, за да намери дом за семейството си. Искаше той да е в Уестчестър, близо до Ню Йорк.

— Какво ще кажете за апартамент в блок? — предложи брокерът. — Можете да си го позволите.

Но за своя план тя се нуждаеше от къща. И само след две седмици успя да намери каквото иска. Двете с Айра бяха отишли с колата в Манхатън — Лора бе отседнал при родителите си, — когато спряха за бензин и тя забеляза идеалното място.

— Всъщност в този район все още може да се направи добра инвестиция — потвърдил бе брокерът, когато му се обади по-късно. — Има доста приятни стари къщи, приспособени за обитаване от няколко семейства през петдесетте и шейсетте. Хората вече започват да ги купуват. После бе проверил как стоят нещата със споменатата от Лора къща. — Имотът е доста западнал. На пазара е от една година, но никой не е проявил желание да го купи. Сигурна ли си, че искаш нещо, което се нуждае от толкова ремонт?

Лора беше сигурна.

* * *

Отблизо къщата бе дори по-хубава, отколкото си бе мислела, когато я видя от пътя. Намираше се отгоре на хълма в края на дълга, занемарена чакълеста алея. От двете страни на алеята се издигаха високи дървета, чиито клони са бяха преплели в арка през лятото листата щяха да образуват зелен тунел. Зад дърветата имаше нуждаещи се от подкастряне храсти и задръстени от бурени цветни лехи — тя трябваше да изчака до пролетта, за да прецени какви са пораженията. Тук флоксът би паснал идеално. Също и божурите, розите, лилиите и пресните подправки. Лора щеше да има нужда от пресни подправки.

Вътре я чакаха още добри изненади; макар къщата да бе много занемарена, беше построена солидно. Според брокера водопроводът и електрическата инсталация отговаряха на стандартите, а покривът бе сравнително нов. Повечето проблеми бяха козметични: изцапани и олющени тапети, дървения, която трябваше да се смени, и паркет, който плачеше за освежаване. Но великолепните гипсови корнизи и ламперията бяха оригинални и въпреки че някой бе сменил старите полилеи и аплици с грозни модерни лампи, оригиналните бяха опаковани и складирани. В някогашната бална зала.

— Каква прекрасна стая! — възкликна Лора, когато влезе в нея. — И гледа към терасата и задната морава. Идеална за градинско парти. — Но най-много я вълнуваше кухнята. Затаи дъх, когато брокерът отвори голямата дървена врата с полукръгло горно прозорче. После въздъхна облекчено. — Какъв голям плот! — възхити се. — И тази огромна стара мивка! Разбира се, ще трябва да купя нови прибори и да ремонтирам шкафовете, но керамичният под е страхотен и лесно ще се чисти. Има и достатъчно място за голяма работна маса в средата. — Тя се обърна към брокера. — Харесва ми!

Сега трябваше да намери начин да плати къщата.

* * *

Отиде в кварталната библиотека — какво ли би правил човек без библиотеките? — и прочете всичко за малкия бизнес. Изчисли стойността на ремонта, от който се нуждаеше. Съдейки от работата, която бе свършила в калифорнийската си къща, бе сигурна, че сметките й са точни. После помоли брокера за ключовете от старата къща — обясни, че иска да я покаже на някого — и прекара два дни в пазаруване и готвене. Когато свърши, се обади на брат си Фил и на другия ден двамата пътуваха към нейната къща мечта.

* * *

— Толкова се радвам, че успя да дойдеш, Фил — призна, когато най-сетне стигнаха до къщата по неравната чакълеста настилка.

Брат й огледа съкровището й.

— Когато каза, че ме каниш на следобеден пикник, не знаех, че ще ме доведеш в Къщата на призраците.

— Това, което виждаш, са само повърхностни проблеми, под тях е истинско злато.

Свалиха приготвената от нея кошница с храна и Лора въведе брат си в къщата. Избрала бе къде да направи пикника. Старата бална зала, където през високите прозорци проникваха последните слънчеви лъчи, постели карирана покривка на пода и се зае да нарежда приборите и чиниите.

— Беше много загадъчна по телефона — усмихна се Фил — Надявам се, че не сме нахлули в чужда собственост…

— Не. Човекът, който ми даде ключа за къщата, знае, че сме тук. — Тя отвори един термос и наля в яркочервени купички вдигаща пара супа. Беше неин собствен специалитет, с много гъби, и изпълни въздуха с аромата на червено вино и розмарин, които бе използвала. Наряза пресен самун хрупкав хляб, опечен от нея сутринта, и нареди върху плоска чиния парчета лучен пай — също приготвен по собствена рецепта.

— Ще ми обясниш ли какво става? — настоя Фил.

— Първо опитай супата ми, после ще ти кажа. — Той си взе лъжица. — Харесва ли ти?

— Разбира се. Вкусна е. Сега, ако обичаш…

— Радвам се, че ти хареса. Защото мисля да е едно от основните блюда в новия ми кетърингов бизнес.

— Сериозно ли говориш?

— Имам такава идея. — Всъщност я имаше от доста време, но смяташе, че е невъзможна. Сега, когато най-сетне заговори за нея, едва сдържаше възбудата си. — Повечето хора наемат кетърингова компания за големи официални събития, поне така беше в Калифорния. Мисля обаче, че тукашните жени може да искат нещо по-обикновено. Доста от тях работят навън доста от тях пътуват до работата си. Нямат време да организират малка вечеря за приятели или да приготвят кошница с храна, когато семейството отива на плажа. Преди домакините вършеха това постоянно, но днешните жени са заети. Хората обаче все така искат да посрещат гости и да общуват с приятелите си. Искат животът им да е красив и уютен, просто няма кой да свърши тази работа. Затова ще я върша аз. Ако искаш романтична вечеря за двама, за теб и съпруга, ще ти я доставя у дома, заедно с виното и цветя от моята градина. Ако искаш скромна сватбена церемония у дома, ще осигуря храната и дори ще ушия покривките за маса с цвят, който е в тон с роклите на шаферките. Сватбената ти торта ще бъде уникална, защото ще е домашна. — Вече възбудена, тя се изправи и посочи четирите стени на балната зала. — А някой ден, след като ремонтирам тази стая с красиви корнизи от 19-и век, ще мога да ти я предложа, ако си решил да поканиш двеста гости. — Тя се обърна към брат си и попита задъхано: — Какво ще кажеш?

— Явно отдавна го обмисляш.

— Още когато работех за кетъринговата компания в Калифорния.

— Как мога да ти помогна?

— Искам да купя тази къща и да започна кетъринговия си бизнес в нея. С Роби и Кейти ще живеем тук. Имам малко спестени пари от печенето на сладкиши и ще ми стигнат за авансовото плащане. Но ми трябва капитал, за да стегна това място и да започна бизнеса. Имам бизнес план, Фил. — Тя извади няколко листа от плетената кошница и му ги подаде. — Ако го разгледаш, ще видиш, че очаквам печалба след шест месеца. Мога да го постигна, защото разходите ми ще са много малки. Знам, че ти работиш с предприемачи… — Тя си пое шумно дъх. — … а на мен ми трябват инвеститори, затова, ако има някой, с когото би могъл да говориш…

— Имаш твоя инвеститор.

— Не разбирам.

— Аз ще те финансирам.

— Аз не исках… Не те моля да…

— С удоволствие ще ти дам пари, Лора. Сигурен съм, че ще направя цяло състояние от теб. Щом го искаш, знам, че ще го постигнеш… Това, което си намислила… Лора, не плачи на бизнес среща! Хайде, скъпа… мокриш ми ризата!

По-късно същата нощ, докато лежеше в леглото, твърде възбудена, за да заспи, тя си мислеше: Това е истинско ново начало за семейството ми. Този път ще е различно. На Роби ще му хареса в музея — работата е идеална за чаровен и общителен човек като него, — изобщо няма да се сеща за Хокинс и Калифорния. А аз ще имам своя бизнес. Фил мисли, че ще потръгне. Аз също. И ще е забавно. Да, това е ново начало. Моето семейство вярва в това. Именно тази вяра е довела предшествениците ми в новата страна. Тя ги е крепяла по време на войни и трагедии. Аз произхождам от жилав род.

Тази мисъл й подейства изключително успокояващо.