Барбара Фрийти
Да си играеш с огъня (7)

Шеста глава

На Кристина й олекна, когато пристигнаха пред дома на семейство Кенсингтън и вратата се отвори. Чувстваше остра необходимост от разстояние между себе си и Джей Ти, за да подреди мислите си. Комбинацията от арогантност и чар у този мъж бе опасно съблазнителна и когато я гледаше, като че ли ей сега ще я целуне, й бе трудно да помни, че е агент на ФБР, а не приятел или гадже, без значение дали флиртува с нея. Не повярва на ушите си, когато най-безцеремонно й заяви, че се привличат.

Каза си, че само й подлага крак, за да я изкара от равновесие, подмамва я, за да направи погрешна стъпка и да изпусне нещо злепоставящо за себе си или за баща си. Нямаше да успее. Нямаше да му разреши даже и да го харесваше. За съжаление той бе прав за химията помежду им, а това положение им създаваше само главоболия.

Грешката беше негова. Беше ужасно секси. Дори с вечерен костюм, гладко избръснат и с пригладена назад коса, физическата му привлекателност не будеше съмнение. Беше мъжкар до мозъка на костите си и в момента бе целият неин.

От тази мисъл най-неочаквано потръпна. Не че имаше намерение да прави каквото и да е. Но трябваше да си признае, че когато сложи ръка на гърба й, за да я въведе в салона, изпита вълнуваща топлина. Искаше й се да отблъсне чувството. Каза си, че не бива да обръща внимание на този мъж, но един тъничък гласец у нея се зачуди защо й бяха всички тези битки дори с най-дребните неща.

Последните няколко дни бяха невероятно напрегнати. Чувстваше се като на тръни, докато очакваше баща си да се обади. Не бе сигурна дали диамантът в „Бъркли“ е фалшив или истински, а само след двайсет и четири часа щеше да бъде изложен в залата за търгове с нейното име като оценител. Ако вземеше погрешно решение, щеше да се провали. Но кое беше правилното решение? Диамантът вече е бил проверен от техния европейски клон, а тя забеляза само леко несъответствие, което можеше да е несъществено. Съмненията й в действителност бяха безпочвени. Разтревожи се главно заради баща си, който отново се появи в града. Ако издадеше нареждане за спиране на търга, а после се окажеше, че диамантът е истински, „Бъркли“ губеше огромна комисиона. Ако допуснеше продажбата на колието и след това някой откриеше измама, възможно бе да отиде в затвора. Молеше се всичките й притеснения да са плод само на нейното въображение, че диамантът не е подменен, и нищо няма да му се случи преди началото на наддаването утре по обяд.

Положително имаше много по-сериозни грижи от ръката на Джей Ти върху гърба си. Всъщност бе много приятно да върви до някого, да се чувства като че ли двамата са двойка. Джей Ти бе прав: от пет години нямаше сериозна връзка. Стана плаха и предпазлива, след като скъсаха с Пол. Тя му отдаде сърцето си, а той го стъпка. Така че остави любовния си живот на второ място и там трябваше да си стои.

Там щеше да остане, каза си тя. Джей Ти не й беше гадже. Беше федерален агент на работа и след утрешния ден вероятно повече никога нямаше да го срещне.

Смесиха се с гостите и през следващите няколко минути размениха думи с някои от най-алчните колекционери, клиенти на „Бъркли“. Тя остана доста изненадана от умението на Джей Ти да разговаря непринудено с хора, с които нямаше нищо общо. Особени познания върху изкуството или бижутата нямаше, но задаваше интелигентни въпроси и знаеше как да предразположи събеседника. Можеше да се държи много обезоръжаващо, когато поиска. И тя му бе признателна, че отклонява всеки път разговора, когато някой се опиташе да я попита за пожара в аукционната къща. Явно слуховете, че по този начин е прикрит опит за грабеж, бяха плъзнали. Инцидентът на практика бе засилил интереса към търга и не само към диаманта, а към цялата колекция.

Възбудата в салона вдъхна оптимизъм на Кристина. Или може би шампанското. Каквато и да бе причината, започна да се успокоява. Злокобните заплахи на Джей Ти за Евън Чедуик й бяха внушили мисълта за най-лошото, но то нямаше да я сполети. Търгът сигурно щеше да мине по план. Наистина се надяваше така да бъде.

— Коя е тази — попита Джей Ти.

Тя проследи погледа му и забеляза сексапилна блондинка с главозамайващ бюст, издокарана с много къса черна рокля. В ръцете си държеше нещо подобно на дамски аксесоар от скъпа кожа и при по-внимателно вглеждане, веднага ставаше ясно, че това е противният Хари, померанско кученце с бухнала космата грива, остри черни очета и пухкава опашка.

— Никол Прескот — отговори. — Води светската рубрика в „Трибюн“ и може да ти създаде добра репутация или да я съсипе. Ако искаш да те спомене на своята страница, трябва да й се подмажеш.

— А какво държи?

— Кучето си — Хари. Постоянно пише за него в своите статии.

— Това не е куче — поклати неодобрително глава Джей Ти. — Кучетата са големи и лигави. Те тичат, лаят, скачат, гонят топки и котки.

Кристина се усмихна.

— Малките кучета, които се побират в дамска чанта, са последният писък на модата.

— И ги влачат по официални вечери!

Тя кимна.

— Дори е задължително. Според мен е ефектно.

— Женски глупости — промърмори той. Млъкна и се загледа с присвити очи в Никол и Алексис, които оживено разговаряха. Бяха застанали до грамадната каменна камина и шепнеха, но езикът на телата им говореше, че спорят за нещо. — Не ми се вижда Алексис да й се подмазва — отбеляза. — Не, не й се подмазва.

Кристина се чудеше за какво спорят. Алексис не издаваше чувствата си, особено пред журналисти.

Джеръми се присъедини към двете жени. Нисък, набит мъж, той бе поне с пет-шест сантиметра по-нисък от високата си грациозна жена. Беше безличен, с кръгло лице и полегато чело. В излъчването му нямаше нищо топло или приветливо. На Кристина рядко й се беше случвало да общува с него и присъствието му винаги я потискаше. И да притежаваше индивидуалност, не я бе доловила. Може би я пазеше за семейството и приятелите си, а не за служителите.

Алексис определено изглеждаше загрижена за него. В момента го държеше за ръка и го целуваше дълго и страстно по устните. И същевременно никак не я бе грижа, че Никол стои срещу тях. А може би с този жест искаше да подчертае нещо. След малко Джеръми отведе Алексис. Ако Кристина не бе наблюдавала сцената така отблизо, навярно нямаше да забележи презрителния поглед на Никол. Между двете жени всякакво добросърдечие се изпари, това беше повече от явно.

— Интересно — промърмори Джей Ти.

Тя не успя да сдържи усмивката си, когато той изрече характерната за него дума.

— Този път съм съгласна с теб.

— Развиваш се.

Той й отправи онази момчешка усмивка, която бързо й стана любима.

„Не се разсейвай“ — каза си.

— Не мога да проумея защо Алексис ще рискува да ядоса журналист вечерта преди търга. Кой знае какво ще измъдри Никол в сутрешния вестник. Алексис мрази лошите отзиви. За какво ли разговаряха?

— Може и да разберем. Да вървим при Никол.

— Аз не я познавам — дръпна се Кристина.

— Ами на прием сме. Сами ще се представим.

Джей Ти беше много по-общителен от нея, осъзна тя, особено когато ставаше въпрос за неангажиращи разговори, каквито са по коктейлите.

— Не е ли по-добре сам да се представиш?

— Без гаджето си, в никакъв случай. — И той нежно я подкани: — Хайде, може би ще успеем да вмъкнем името ти във вестника.

— Това е последното нещо, което ми минава през ум — промърмори Кристина и ако можеше да изчезне, най-добре щеше да се почувства, но беше твърде късно.

Никол стоеше точно пред тях.

— Госпожице Прескот — спря я Джей Ти. — Надявам се да не се разсърдите, че ви задържам, но много ми се иска да ви кажа, че съм голям ваш почитател.

Никол се накокошини от ласкателството му.

— Нима? А вие сте…

— Джей Ти Макинтайър. А това е Кристина Алберти, специалистката по скъпоценности в „Бъркли“.

— Колко възхитително — измърмори тя и без да отмества очи от Джей Ти, приглади превзето роклята си.

— Читателите ми обикновено не са толкова хубави.

— Сигурен съм, че грешите.

— Колко мило от ваша страна.

— Кучето ви е… ах, много малко — запъна се той. — Мечтал съм си за такова. Каква порода е?

— Померанска.

Кристина едва не се издаде при този лицемерен интерес на Джей Ти към кучето на Никол. За човек, който я обвиняваше в лъжа, твърде умело лъжеше. Беше способен на всичко, за да получи каквото искаше. Не биваше да забравя този факт.

Пристъпваше неспокойно от крак на крак с чувството, че е третият ненужен, когато разговорът заприлича на флирт. Джей Ти не се добра до информация за отношенията между Никол и Алексис, но положително я завъртя на малкия си пръст, или по-точно на бицепса си. Никол го погали и прилепвайки се към него, каза:

— Какъв чаровен мъж сте. Надявам се по-късно тази вечер да се опознаем по-добре.

Кристина се ядоса от безсрамното предложение на тази жена. Нима бе невидима? Сляпа ли беше Никол? И Джей Ти се държеше също толкова безобразно, усмихвайки се на журналистката, сякаш ще я изяде.

— Скъпи — прекъсна ги Кристина, — струва ми се, че сервират вечерята. Да се обадим на Алексис преди това. Нали си спомняш Алексис?

Срещна настойчивия й поглед с усмивка.

— Как да не си я спомням, мила. — После се обърна към Никол: — Познавате Алексис, нали?

Лицето на Никол се вкамени.

— Твърде добре. Но няма да ви плени както аз.

— Това едва ли е възможно — съгласи се Джей Ти. — Но след като Алексис е шеф на Кристина, ще ви помоля да ни извините.

— Щом се налага — каза неохотно журналистката. — Какво ще кажете за по едно питие след вечерята?

— С удоволствие — отговори Джей Ти. — Между другото ще присъствате ли утре на търга?

— Може да намина. Така и не го видях този диамант. Когато снощи пристигнах за приема, входът бе блокиран от пожарни коли. Много се разочаровах. — Журналистката за пръв път погледна към Кристина. — Чудя се дали не бихте могли да ми уредите частна демонстрация преди началото на търга, само за няколко минути.

Молбата изненада Кристина. Не искаше да дразни Никол, но също така нямаше да разреши на никого да гледа диаманта, преди да разбере с какво си има работа.

— Трябва да попитам Алексис — отвърна уклончиво. — Не съм съвсем сигурна какъв е планът за утре. Ще ви уведомя.

— Моля ви.

Кристина хвана Джей Ти за ръката и доста силно го стисна, откъсвайки го от Никол. Отведе го във фоайето.

— Ох — оплака се той и издърпа ръката си от нейната. — Защо беше това?

— Защото съсипа прикритието ни.

— Нашето прикритие ли?

— Представи се като мое гадже. Моите гаджета обикновено не свалят други жени в присъствието ми.

Той се захили и на нея никак не й хареса погледът му.

— Ти си ревнива — подразни я хитро.

— Не бъди глупав. Не съм ревнива. Нали сме под прикритие.

— Никол ме желае и теб те е яд — отбеляза той.

— Не ме интересува кой те желае. Интересува ме само моята репутация, разбра ли? Не ми е приятно хората да гледат на мен като на някаква нещастница, чието гадже дори не я забелязва.

— Ами това може да се поправи.

И устните му се озоваха върху нейните, преди тя да отговори. Целувката му беше гореща, убедителна, докосването му отприщи нещо като най-фин наркотик, който се разля в тялото й, и всеки нерв затрептя от удоволствие.

— За какво беше това? — продума тя задъхано.

— Заради нашето прикритие — отговори той.

— О! Добре.

Тя въздъхна дълбоко със странно чувство на разочарование от неговите думи.

Той се загледа в нея, но вече не се усмихваше.

— Излъгах. Целунах те заради себе си. И още искам да те целувам.

Кристина се разкъсваше между желанието да бъде целуната и желанието да побегне колкото я държат краката. Но не й се наложи да решава, тъй като уредникът на официалната вечеря ги покани в трапезарията. Трепна, осъзнавайки, че някой може да види как се целуват. Какво щеше да си помисли Алексис? Другите може и да вярваха, че Джей Ти й е любовник, но нейната работодателка знаеше, че е агент на ФБР, и беше недопустимо да го целува. А наистина ли бе чак толкова недопустимо?

С всеки изминал ден линията между грешно и вярно като че ли ставаше все по-неясна.

Джей Ти сложи ръка на гърба й, за да я поведе към трапезарията.

— Не ме докосвай! — сряза го тя.

Ръката му се отпусна на мига.

— Извинявай.

— Не биваше да го правиш. Не биваше да ме целуваш.

— А ти не биваше да отвръщаш на целувката ми.

Имаше право. И като прецени, че няма да спечели тази битка, се завъртя кръгом и бързо се отправи към трапезарията. Пристигнаха последни. Местата им бяха в края на голямата маса за двайсет и четири души и това без съмнение беше представата на Алексис за второстепенни места. Но не се засегна. Предпочиташе да седи срещу Силвия Дейвис, завеждащата връзки с обществеността, която знаеше, че двамата с Джей Ти не са двойка, отколкото да се преструва на влюбена между супата, салатата и другите блюда. Обаче до Силвия седеше Дейвид Паддински, който я поздрави със самодоволна усмивка.

— Не знаех, че си тук, Дейвид — сви вежди Кристина. — Търсих те цял следобед. Къде беше?

— Имах час в университета. Струва ми се, че те предупредих. Колкото до купона, Алексис бе така любезна да ме покани, когато се поинтересувах от красивата й къща.

Думите му бяха толкова любезни, толкова официални, толкова странни, мислеше си тя. Не можа да разбере какъв е Дейвид в действителност — кандидат рок звезда, сериозен дипломант или погълнат от собствените си амбиции кариерист… Като че ли не се вместваше в нито една категория. Което я навеждаше на мисълта, че изобщо не го познава. Джей Ти беше убеден, че ако някой се опитва да открадне диаманта, ще го направи отвътре. Участваше ли Дейвид в нечий кроеж?

— Научих, че си дал интервю и си показал диаманта пред журналисти, когато бях на обяд — продължи тя.

Той хвърли поглед към Джей Ти.

— Да, показах го. Твоят… приятел стоя до мен.

— Същото каза и той — промълви Кристина. — Трябваше да ме повикаш.

— Обадих ти се по мобилния телефон, но ти не отговори.

— Нямам пропуснати обаждания.

Дейвид сви рамене.

— Сигурно е някой от онези необясними проблеми при мобилните телефони.

Кристина не му повярва. Не й беше звънял. Искал е сам да направи демонстрацията. Защо? Причина ли е имал да изследва наново диаманта? С периферното си зрение забеляза, че Силвия учудено я гледа. Очевидно чу разговора им и без съмнение щеше да докладва всяка дума на Алексис. Силвия и Алексис работеха заедно. И двете бяха минали четирийсетте, имаха еднакви възгледи за успеха и бяха еднакво решителни да го постигнат. Силвия често действаше като очите и ушите на собственичката в компанията. Кристина съжали, че не си държа устата затворена.

— Аз помолих Дейвид да покаже диаманта — намеси се Силвия. — Журналист от „Сакраменто Бий“ пристигна, когато ти току-що беше тръгнала да обядваш, и не исках да пропусна възможността за по-широка информация. Не мислех, че това е проблем. Алексис разреши, а Дейвид се представи отлично и обясни как двамата сте изследвали диаманта. Беше страшно увлекателно. Журналистът много се зарадва от възможността да види под микроскоп онова, което му описваше.

Кристина се сепна. Беше се надявала, че демонстрацията е минала без гемоскоп. Помоли се Дейвид да не е забелязал нищо нередно в диаманта при повторния оглед. Каза си, че той не е опитен колкото нея. Нямаше толкова набито око, или поне така предполагаше.

А имаше и вероятност всичко да си е наред с диаманта. Би желала още веднъж да го погледне, но това щеше да предизвика твърде много въпроси. Утре щеше да направи допълнителен оглед.

— Какво има? — попита озадачено Джей Ти.

— Нищо, всичко е наред — отвърна тя, усещайки недоумяващите погледи на Силвия и Дейвид.

Да предизвика подозрения бе последното, от което се нуждаеше. Взе чашата си с вода и отпи голяма глътка, а в това време двама сервитьори започнаха да поднасят салатите. Слава богу, вниманието се отклони от нея. Силвия се заговори с господина от другата й страна, а Дейвид се извини и навярно се запъти към тоалетната.

— За какво става въпрос? — попита тихичко агентът.

— Не разбирам за какво питаш.

— Ядоса се, че Дейвид е действал на своя глава. Какъв е спорът?

— Няма спор. Забрави какво казах.

Джей Ти я погледна любопитно.

— Не му вярваш, нали?

— Изненадах се, че е поканен. Той е асистент на половин работен ден. Приемът е само за специалистите, потенциалните купувачи и подбрани журналисти.

— Заприлича ми на нещо като професионална ревност.

Може би Джей Ти беше прав и тя изпитваше известна ревност. Дейвид се придвижи в служебната йерархия много по-бързо от нея. Не я поканиха в дома на Алексис, докато не прекара повече от две години в „Бъркли“.

— Страхуваш ли се, че Дейвид е забелязал нещо в диаманта, което ти не си? — попита Джей Ти. — Затова ли се изнерви?

— Не съм изнервена.

И преди той да сложи ръка на бедрото й, не осъзнаваше, че кракът й подскача нервно. Топлината на ръката му я прониза през коприната на роклята и в никакъв случай не я успокои. Постави своята ръка върху неговата и я отмести. Той се усмихна.

— Извинявай, притеснявам ли те?

— Струва ми се, че ръката ще ти трябва, за да се храниш.

— Не съм левак. — Взе вилицата с дясната си ръка, а лявата премести отново върху крака й. — С лекота върша две неща наведнъж. А на теб, изглежда, ти е необходима котва за този крак. Защо си толкова нервна, Кристина?

— Нервна съм, защото съм нервна и наистина предпочитам да не ми услужваш с ръцете си.

Отмести отново ръката му и с неохота си призна, че неговата топлина й липсва.

Мълчаливо изядоха салатите си. Дейвид се върна и се заговори със Силвия. После сервираха следващите блюда — бифтек и омар. Богата вечеря за скъп прием. Към храната Кристина със сигурност нямаше забележки. Огледа гостите на масата и съжали, че местата им не са някъде към средата, където разговорите са по-оживени. Почувства се повече като обслужващ персонал, отколкото като гостенка.

Отхвърли мисълта, тъй като дълбоко в себе си знаеше, че нейните чувства са породени от дългите години, когато всички я възприемаха като аутсайдер. Трудно беше да расте без майка. Усещаше се винаги различна от другите деца, особено след като баща й не бе обикновен баща. Когато бяха само двамата, беше по-лесно. Щом се опитаха да се приобщят някъде, веднага се виждаше, че не са на мястото си. Дори сега, когато баща й се оттегли от нейния живот, й струваше доста усилия, за да се почувства като една от дадено общество. Но това се дължеше на вродената й несигурност, напомни си тя. Алексис и Джеръми бяха безупречни домакини, наистина не можеше да се оплаче от нищо.

— Силвия, чудех се, ти ли подбра поканените журналисти тази вечер — попита Джей Ти, нарушавайки мълчанието, което започна да става тягостно.

Тя кимна и засия от удоволствие.

— Да, аз. Такава ми е работата.

Джей Ти се приведе към нея и я заслепи с чаровна усмивка. „Сигурно е негов патент“ — помисли си Кристина. Беше смъртоносна, а Силвия явно не бе имунизирана. По страните й плъзна червенина, интензивна като ягодовите кичури в платинената й коса, изправи гръб и с едва доловим жест изпъчи богато надарените си гърди към Джей Ти. Кристина не повярва на очите си, че тази жена флиртува с него. Та тя беше омъжена, за бога! Но съпругът й не беше тук тази вечер и в такъв случай какво от това.

— Отлично сте се справили — продължи Джей Ти. — А дали знаете нещо за Никол Прескот? Стори ми се неотразима.

Силвия погледна към другия край на масата, за да се увери, че разговорът няма да се дочуе, което бе невъзможно, тъй като Никол седеше доста далеч, до Джеръми. Силвия прошепна:

— Тя е красива, богата, а мъжете й нямат брой. Има страхотно влияние в обществото със светската си хроника. Може да те направи звезда или да те обяви за прокажен. Всеки се страхува от отровното й перо, но именно отровата привлича читателите. С други думи, продава все повече вестници.

— Като че ли между нея и Алексис нещо не върви — не се отказваше Джей Ти. — Видях ги да спорят преди малко.

Силвия се поколеба. Кристина не се изненада. Главната задача на Силвия бе да пази личната територия на Алексис, но изглежда се разкъсваше между дълга си и желанието да продължи разговора с Джей Ти, за да подчертае близостта си с шефката. В края на краищата окуражителната усмивка на Джей Ти спечели.

— Не смятам, че Никол ще злепостави Алексис в пресата — отговори. — Преди всичко те са роднини.

— Роднини ли? — учуди се Кристина. — Нима?

— Братовчедки са. Доколкото зная родителите им не се понасят много, но не съм сигурна те какви недоразумения имат. Никол много обича да повтаря на Алексис, че може да я съсипе, когато реши — добави Силвия. — Повярвай ми, през изминалата година трябваше много внимателно да маневрирам между двете. За щастие Алексис и Джеръми са толкова известни със своята благотворителност и с успехите на „Бъркли“, че без проблеми получават ласкави отзиви в пресата. Според мен Алексис и Никол в повечето случаи зачитат личната си територия.

Силвия замълча, когато Джеръми се изправи. Той се изкашля и огледа намръщено масата, докато и последният разговор не приключи.

— Бих искал да благодаря на всички, че сте тук — започна. — Утре „Бъркли“ ще ознаменува един от най-важните си търгове. Благодаря на господин Стефано Бенедети, че ни повери своята безценна семейна колекция. Горди сме, че получихме тази чест да служим на вашето семейство. — И с тези думи вдигна чашата шампанско към Стефано.

Бенедети леко се поклони и също вдигна чаша.

— За утрешния успех — продължи Джеръми, — наздраве.

— Наздраве — повтори в хор компанията.

Щом Джеръми седна, Никол прошепна нещо в ухото му и стана. След миг я последва и Алексис. Кристина се зачуди дали е съвпадение, че и двете излязоха по едно и също време. Дейвид я изненада, като също се извини. Масата се опразваше бързо. Тя отмести стола си назад.

— Да не ми изядеш десерта — предупреди Джей Ти.

— Не обещавам нищо.

Във фоайето се натъкна на една прислужница, която я упъти към тоалетната. Кристина не бързаше и любопитно оглеждаше красивите стаи в дома на Алексис. Тук на мода бяха антиките. Явно страстта на Алексис към изкуството се простираше и върху къщата й. И макар да беше приказна, разкошна и изискана, липсваше домашен уют. Кристина се зачуди къде си почиват, четат вестници и се хранят, къде разговарят и се смеят, къде правят любов. Сигурно на горния етаж беше по-интимно. Но не би дръзнала да се изкачи по стълбите — не беше толкова смела. Никак не й се искаше да попадне на Алексис и нейната работодателка да я обвини, че слухти.

Към края на коридора дочу гласове от близката стая. Застана до вратата и се заслуша. Като че ли бяха Дейвид и Алексис, въпреки че гласовете бяха някак приглушени. Огледа се крадешком, приближи се на пръсти до полуотворената врата и за нейна най-голяма изненада чу името си.

— На всяка цена трябва да кажеш на Кристина — говореше Дейвид с много по-заповеден тон, отколкото се полагаше да разговаря един подчинен със своя шеф. — Това може да се превърне в истинско бедствие.

— Ще се погрижа — отвърна тя.

— Има и още нещо.

— Не мога в момента да се занимавам. Имам гости, Дейвид.

— Какво става? — прошушна Джей Ти в ухото на Кристина.

Заловена да подслушва, тя подскочи изплашено. Смяташе, че е сама в коридора. Добре, че беше Джей Ти. Затисна с ръка устата му и посочи с глава към стаята. За нещастие Дейвид и Алексис изглежда привършиха разговора си и тръгнаха да излизат. Кристина за нищо на света не искаше да я хванат как подслушва.

Сграбчи ръката на Джей Ти и го дръпна към първата изпречила й се врата. Оказа се гардеробна за палта. Гласовете се засилиха и тя повлече Джей Ти навътре, после затвори плътно вратата. Чу Дейвид и Алексис да разговарят, отдалечавайки се по коридора:

— Това не може да се отлага, Алексис. Бях вече достатъчно търпелив. Трябваше по-рано да кажа.

— Ще се погрижа — повтори тя. — Имай ми доверие.

„За какво ще се погрижи? — питаше се Кристина. — Какво, за бога, става между Дейвид и Алексис и какво общо имам аз с това.“

— Ако си копняла да останем насаме, само трябваше да ми свирнеш — прошепна Джей Ти.

Едва тогава осъзна, че се е притиснала към него. В гардеробната беше тъмно и миришеше на нещо като кожа, или това бе Джей Ти. Сетивата й взеха да се опияняват. Облиза устни.

— Не исках Алексис да ме залови, че я подслушвам.

— Разбра ли нещо?

— Говореха за мен. Не чух достатъчно, за да разбера защо съм тема на разговора им, но не ми прозвуча да е за добро.

Почувства, че се взира в лицето й, ръката му обгръщаше талията й, краката му бяха преплетени с нейните. Трябваше да се отдръпне, но тялото й съвсем естествено не желаеше да заеме друга позиция. Още усещаше предишната им целувка. Наистина ли беше толкова пленителна? А искаше ли да го провери?

— Да тръгваме — каза тя.

— Да тръгваме — повтори той, но ръцете му още по-силно я прегърнаха през кръста, като че ли нямаше никакво намерение да я пусне.

Не стана ясно кой пръв започна. Когато устните им се срещнаха, всичко друго изчезна. Тя обви ръце около врата му и привлече главата му. С езика си вкуси аромата на десерта. Шоколад и Джей Ти — вълшебно съчетание. Беше зашеметена, възбудена, изгаряща от желание и в този миг се захлопна врата. Резкият звук я запрати в реалността.

Тя се отдръпна, дишаше тежко, на пресекулки. Сърцето й биеше до пръсване.

— Всичко е наред — прошепна Джей Ти и притисна устни към челото й.

Затвори очи и се помъчи да възвърне нормалното си дишане и здравия си разсъдък. Онова, което направиха, никак не бе наред, точно обратното, беше много, много нередно. Размени любовни ласки в гардеробната на своята работодателка с агент на ФБР, мъж, който по-скоро щеше да стане най-големият й неприятел, отколкото любовник. Къде, по дяволите, й бе умът? Беше съвсем обезумяла.

— Остави ме — каза му.

— Само се целунахме, нищо повече.

Той погали косите й — успокоителен жест без съмнение, но където и да я докоснеха ръцете му, още повече се напрягаше.

Навярно за него беше само целувка. Той беше мъж преди всичко. Но за нея като че ли беше встъпление към нещо друго — факт, който нямаше намерение да споделя с него. И без това така силно я привличаше, че през повечето време не разсъждаваше нормално. Ако знаеше какво чувства, щеше да го използва за своя изгода. Налагаше се да бъде внимателна. Нямаше да изложи на опасност само своето сърце, а и баща си, кариерата си, живота, който така грижливо изгради през последните няколко години.

Посегна да отвори.

— Не бързай. Виж първо дали пътят за отстъпление е чист — спря я Джей Ти.

Тя леко открехна вратата.

Добре че го послуша и не излезе от гардеробната, тъй като по коридора имаше хора. Спряха се точно пред вратата. Палтата си ли щяха да взимат? Кристина затаи дъх съвсем паникьосана. Как щеше да обясни неловката ситуация — двамата с Джей Ти, скрити в тъмния гардероб?

— Чудесен прием, Джеръми — чу се гласът на Никол. — Трябва да се гордееш със себе си. Утре целият град ще говори за теб. Това е моя грижа.

— Заслугата е изцяло на Алексис — заяви той.

— Прекалено много й се доверяваш — продължи Никол. — Винаги така постъпваш.

— Като компенсация за това, че ти не й вярваш достатъчно — отвърна Джеръми с леко язвителен тон. — Господин Бенедети, за нас беше удоволствие. Сигурен съм, че с нетърпение очаквате утрешния ден и резултатите ще зарадват много вашето семейство.

— Дано всичко мине гладко — отговори Стефано.

— Ще мине гладко. Току-що се консултирах с Ръсел Кинър. Каза ми, че тази вечер е много спокойно и няма нищо необичайно.

— Много добре — рече Стефано. — Баща ми избра „Бъркли“ заради почтеното ви име, но трябва да призная, че се разтревожих, когато научих коя е вашата специалистка по скъпоценности. Бащата на Кристина Алберти има доста съмнителна репутация.

Кристина тихичко ахна. Джей Ти мигновено запуши устата й с ръка.

— Кристина е много лоялна и добросъвестна — отговори Джеръми. — Не бива да се съмнявате в нейната честност.

— Радвам се, че й вярвате безрезервно — продължи Бенедети. — Довиждане до утре сутрин. Благодаря за великолепната вечеря.

— Радваме се, че ни бяхте гост.

— Тръгвам с вас — каза Никол. — С най-голямо удоволствие бих чула нещо повече за Флоренция.

Ушите на Кристина продължиха да пламтят и след като тримата се отдалечиха по коридора.

— Тази вечер си много популярна — промърмори Джей Ти. — Главна тема на всеки разговор.

— Защо Стефано спомена баща ми пред Никол! Ами ако утре напише нещо за него или за мен във вестниците?

— Какво толкова може да отпечата? Нищо не се е случило, нали?

— И въпреки това. — Побутна още малко вратата. В коридора нямаше никого. Измъкна се навън, приглади роклята си и оправи косата си. После се пресегна и прекара пръст по устните на Джей Ти. Той настръхна, очите му проблеснаха с неугаснало желание. — Червило — обясни бързо тя, за да не си въобрази нещо. — Имаш червило по устните.

— Ами ако ми е приятно да имам — подразни я той.

— Е, на мен пък не ми е приятно.

— Уплаши се някой да не си помисли, че ме желаеш — продължи да я дразни.

Тя отбягна проницателния му поглед, за да не забележи нещо повече в израза й.

— Не ми се говори за това.

— Не искаш да говориш! Каква изненада!

— Джей Ти, моля те, не тук.

Той кимна.

— Добре. А как научи, че Бенедети знае за баща ти? Защото ти не се учуди, само се притесни, че засегна въпроса пред Никол.

— Спомена нещо снощи — призна тя. — Намина при мен в кабинета ми. Каза, че семейството му знаело за баща ми.

— Интересно. Щом са знаели за него, преди да пратят колекцията в „Бъркли“, защо сега се тревожат? Това неочаквано отношение навярно е свързано с димните бомби.

— С които баща ми няма нищо общо.

— Надявам се, че е така. Но още не съм забравил факта, че побягна презглава към къщата на баща си веднага след инцидента.

Тя не намери отговор. Отиде в къщата на баща си, защото й се стори, че го видя на улицата пред „Бъркли“ и защото предусещаше, че е замислил нещо. Нали я увери, че не е. Или си е въобразила. Само е избегнал въпроса, което много му се удаваше. Трябваше да помисли, а това бе невъзможно, когато Джей Ти стоеше толкова близо до нея. Тогава не беше в състояние да разсъждава.

— Не можеш да отречеш, нали? — попита я Джей Ти.

— Трябва да се върнем при гостите.

Тя тръгна, надявайки се да избегне въпросите.

— Ако баща ти е замесен, Кристина, ще имаш нужда от мен.

— Надали.

— Размисли, тъй като, доколкото виждам, аз съм единственият ти съюзник. Ако нещо се случи с този диамант, ще потънеш, при това много бързо. От „Бъркли“ ще си потърсят изкупителна жертва. И, скъпа, ти ще бъдеш тази жертва. Не се заблуждавай.

Думите му я смразиха, защото бяха искрени и точни. Тя сложи ръка върху неговата и го накара да я погледне.

— Ако нещо се случи с този диамант, можеш ли тогава да застанеш пред мен и да ми кажеш, че още си мой съюзник? Че няма да се постараеш да ме пратиш в затвора? — Той се подвоуми. Тя беше готова със своя отговор. — Ето какво си мисля. Извини ме. Отивам да се сбогувам с Алексис и Джеръми. После ще си тръгнем.