Барбара Фрийти
Да си играеш с огъня (14)

Тринайсета глава

Нима си въобразяваше, че той ще определя кога е дошъл краят? Сама ще му каже, когато настъпи този момент. Кристина крачеше напред-назад ядосана, че имаше само една свободна стая, и още повече от факта, че Джей Ти поиска две отделни. Той пръв я целуна, разказа й за баща си и я успокои по този начин, че не е единствената с безумно семейство. Нахвърли се върху нея, както прегладнял мъж се нахвърля на храна. И когато му отвърна със същото, най-хладнокръвно се овладя и заяви, че било хубаво, но слага точка. Като че ли само той имаше право да командва. Не, нямаше да му отстъпи. И точно това щеше да му каже. За съжаление беше под душа.

Надяваше се душът да е леденостуден, тъй като ако се заблуждаваше, че ще спи с него, когато си реши, щеше да остане разочарован.

Спря се до масата, за да изключи лаптопа, който Джей Ти й нагласи, за да започне работа. Нещастник! За какъв се мислеше?

Вторачи се във вратата на банята. Пееше ли се вътре? На фона на течащата вода се чуваше и гласът му. Джей Ти без всяко съмнение пееше. Приближи се и дочу някакво рок парче. Как беше възможно! Нервите му не се ли изопваха, не се ли притесняваше, за него напрежение нямаше ли?

Не беше честно! Раздразни я, а сега пее.

Изведнъж й хрумна безумна идея. Каза си, че е глупава, но пък през тази седмица не й вървеше с блестящите идеи. Освен това по-лошо нямаше да стане. Представи си голото тяло на Джей Ти със струящата вода по тези великолепни мускули и усети как я обзема страст. Какъв ти край, тя ще реши въпроса с края.

Съблече сакото си, разкопча нетърпеливо блузката си и със същата бързина свали панталоните и бельото си. Изпита известно колебание, но бързо отвори вратата на банята и влезе. Около нея се понесе пара. Ароматът на сапун и мисълта за Джей Ти напълно я замаяха.

Наистина ли щеше да си позволи тази волност?

И защо пък не?

Беше уморена да играе постоянно по свирката на някой друг. Искаше да има известна власт върху своя живот. А онова, което в момента искаше, бе Джей Ти. Дръпна плъзгащата се врата на душ кабината.

Песента му секна, очите му се разшириха при гледката на голото й тяло и той пое шумно дъх. Тя се пъхна под душа и сложи ръце на раменете му.

— Краят не е дошъл.

Погледът му се премрежи от желание.

— Струва ми се, не е.

Тя прокара ръце по хлъзгавите му рамене, после взе сапуна от покорните му ръце и потърка гърдите му. После продължи надолу по плоския корем и слабините.

— Ох, Кристина, там вече се насапунисах — захили се той лукаво.

— Пропуснал си едно местенце — подразни го тя. Сапунът се изплъзна от ръцете й, когато го погали и почувства възбудата му.

Той я обгърна и я притисна към себе си, намери устните й. Тя изстена, разтърсена от удоволствие. Сама започна тази игра, но по-нататък инициативата пое той и Кристина нямаше абсолютно нищо против. Милваше мокрото й тяло с безкраен копнеж. Устните му се плъзнаха към шията й, към гърдите, погали с език зърната им.

Отпусна се на колене и продължи да я целува надолу, което я подлуди. Цялата пулсираше от напрежение. Зарови ръце в косата му и го притисна още по-силно към себе си, крещейки името му, напълно отдадена на усещанията си. Той леко отстъпи, спря душа и й помогна да излезе от кабината.

— Почакай, какво…

Накара я да замълчи с целувка, взе хавлия и я загърна. После бръкна в несесера си и извади презерватив, което не оставяше място за съмнение какви са намеренията му.

Не откъсна устните си от нейните, докато не паднаха на леглото. Тя сключи краката си около кръста му и той проникна в нея. Любеше я с безумна страст. Всеки негов тласък я разтърсваше и тя се отдаде на мига, на удоволствието, на мъжа в прегръдките й, изпълващ тялото и сърцето й.

* * *

Сърцето на Кристина биеше до пръсване, когато Джей Ти се отдръпна и се отпусна до нея. Тя се претърколи и сложи глава на гърдите му. И неговото сърце биеше лудо, но постепенно се успокои.

— Джей Ти — промълви тя и повдигна глава, за да го погледне.

— Какво има? — попита той предпазливо.

— Ето сега свърши. — И тя се отпусна удовлетворена.

Той й се усмихна, галейки гърба й.

— Шегуваш ли се? Няма начин да свърши. — Целуна я пламенно. — Започваме сега.

— Обичаш да раздаваш заповеди.

— Хей, точно ти ми прекъсна къпането.

— Защото обичаш да раздаваш заповеди.

— Добре, щом е така, поръчай вечерята. — Взе менюто от нощната масичка и й го подаде. — Изцяло ти решаваш.

Тя му направи муцуна.

— Ако смяташ да спечелиш моето благоразположение, като ми разрешиш да ти поръчам пържола, дълбоко се лъжеш.

— Обичам пържола.

— Тогава ще поръчам риба.

— Обичам и риба.

Тя изпъшка раздразнено. Предчувстваше, че каквото и да поръча, той ще бъде напълно щастлив. Значи не беше придирчив към храната, но какво от това? Можеше да бъде ужасно упорит, деспотичен и властен. Разбира се, беше също секси, страстен, нежен, всеотдаен любовник, който умееше да прави страхотни неща…

— Кристина, не гледаш менюто — отбеляза той, а погледът му потъмня. — Ако продължиш да ме зяпаш така, още дълго няма да видиш храна.

Тя изпълзя от леглото и облече халат.

— В такъв случай веднага поръчвам вечерята.

— Сигурна ли си? — Потупа мястото й до себе си. — Защо не опиташ дали мога да променя намерението ти. Ще поставим на изпитание твърдостта ти, когато взимаш решения.

Подканващата усмивка и тялото му едва не я подведоха, но си помисли, че ще бъде прекалено сантиментално от нейна страна да скочи обратно в леглото.

— Сигурна съм. Както ми напомни преди време, чака ни работа.

Той изпъшка и затвори очи.

— Изморен съм. Ти ме изцеди.

— Хапни нещо и пак ще вирнеш глава.

Той се разсмя, отвори едно око и я погледна красноречиво.

— Ти можеш да ми вирнеш главата.

— Лошо момче. — Взе мократа кърпа от леглото и я запрати по него.

Джей Ти я подхвана, стана и я уви около кръста си. Спря се да я целуне, преди да влезе в банята.

Кристина с въздишка се зае отново с менюто, после позвъни и поръча пържола, картофи, зеленчуци, салата и шоколадов кейк. Умираше от глад. Всъщност не си спомняше кога за последен път беше яла. След като свърши тази работа, седна пред компютъра на Джей Ти. Трябваше да се съсредоточи наново върху проблема с баща си и с проклетия диамант. Защо семейство Бенедети не изпратиха своя диамант в друга аукционна къща, тогава животът й щеше да си остане същият. Баща й нямаше да се намеси в събитията. Нямаше да подозира за съществуването на Евън. А Джей Ти… той беше единственият, за чиято поява в картината не съжаляваше. Но истината бе, че е с нея само заради ситуацията, в която изпадна. Иначе никога нямаше да се срещнат.

Нямаха нищо общо. Историята не го вълнуваше, нито изкуството и скъпоценностите, а точно там бяха нейните интереси. Той беше спортист. Интересуваше се от футбол и спорт. Да, но беше и агент от ФБР, което означаваше, че вероятно има юридическо образование. Но начинът им на живот беше различен… е, горе-долу различен. Живееше сам. Тя също. Беше отдаден изцяло на работата си, както и тя. Знаеше какво е семейно разочарование, измяна, загуба на родител.

Въздъхна, осъзнавайки, че току-що отхвърли собствените си аргументи. Преживяха заедно някои трудни моменти, но какво значение имаше? Щом случаят приключеше, пътищата им щяха да се разделят и всеки щеше да заживее постарому.

А какъв ще е животът й? Ще има ли изобщо работа или ще започне отначало?

Замисли се дали ще намери отговор поне на един от безбройните си въпроси.

Джей Ти излезе от банята и започна да се облича. Съжали, когато това прекрасно тяло се опакова с джинси и пуловер, но облечени сигурно щяха да свършат повече работа. Самата тя нямаше намерение да се стегне с делови костюм. Халатът беше много по-удобен.

Джей Ти седна до нея и обърна лаптопа, за да вижда и той.

— Не си напреднала много — отбеляза той. Тя сви рамене, еуфорията отшумя и умората вече си казваше думата. Почувства, че действителността се връща — душевно състояние, което не я очароваше особено през последните дни. Той я погледна изпитателно.

— Добре ли си?

— Колебая се откъде да започна.

— Защо не поспиш малко. Изглеждаш изморена.

— Само преди няколко минути каза, че съм красива.

Той се усмихна.

— Красива си, само малко изморена. Забелязах го преди, но нямах интерес да те убеждавам да поспиш.

— Ах, ето че истината излезе наяве.

— Казвам ти най-сериозно. Почини си.

— Добре съм. Времето минава, баща ми набра голяма преднина. Има вероятност да не успеем да го догоним, преди да върне диаманта.

— А ти как мислиш, дали не го е скрил някъде?

Кристина поклати глава.

— В никакъв случай. Не го е откраднал за себе си. Краде, за да връща предметите, където вярва, че им е законното място. Изживява се като спасител на изгубени произведения на изкуството.

— Романтична самозаблуда, за да си намериш извинение и да свиеш нещо — рече сухо Джей Ти.

— Дефиницията е негова, не моя.

— Чудесно, значи нашата работа ще бъде да разберем къде е мястото на диаманта. Допускам, че според баща ти Бенедети не са законните собственици.

— Точно така, но ми каза само, че са го откраднали, нищо повече. Помолих го да ми даде доказателства, но той не можа. Трябвало да приема, че е така, щом той го твърди. Ако искаш, вярвай.

Внезапното почукване на вратата я изплаши. За миг си помисли, че полицаите са ги открили. Джей Ти стана, когато се почука повторно и се чу мъжки глас:

— Рум сървис.

Кристина тъкмо се успокои и тогава видя, че Джей Ти вади пистолет от сака си. Вцепени се. Джей Ти имаше пистолет! Естествено, нали беше агент на ФБР. Само че досега не беше го почувствала толкова реално.

— Поръчах вечеря — обясни тя. — Носят я.

— Нека да сме сигурни.

Надникна през шпионката и пъхна пистолета в колана под пуловера. Отвори вратата на едно сервитьорче, което избута маса в стаята. Кристина му плати, Джей Ти разписа сметката. Сервитьорът се усмихна, благодари и излезе.

— Не знаех, че имаш пистолет — каза тя, когато останаха сами.

Сърцето й още биеше бързо.

— Такава ми е работата — отговори Джей Ти и прибра пистолета в сака.

— Да, сигурно — опомни се тя най-после. — Стрелял ли си по човек.

— Да. Но защото стреляха по мен.

— Уцелиха ли те?

— Не, не улучиха. Извадих късмет — моят изстрел беше по-точен.

— О!

Помисли си дали да попита какво е станало с човека, но се отказа. Умълча се, докато Джей Ти проверяваше какво имат за вечеря. Макар и пържолите да миришеха божествено, вече не беше толкова гладен.

— Вижда ми се вкусно — обади се той. — Решението ти е правилно. — Усмихна й се, но после погледът му стана замислен. — Пистолетът ли те стресна?

— Малко… всъщност много. Никога не съм виждала пистолет, освен по телевизията и в стъклени витрини. — Сплете ръце пред себе си. — Изглежда заплашително.

— Баща ти никога ли не е имал пистолет?

— За бога, не!

— Хей, защо се изненадваш толкова? Крадците носят пистолети. Затова и аз нося… да се пазя от лошите.

Тя се намръщи.

— Моят баща не е от лошите, поне не както ти го приемаш. Искам да те запозная с него, да поговорите. За пет минути ще се убедиш колко е добросърдечен и макар да се е забъркал в тази история, не би наранил никого.

— Твоето мнение по известни причини е пристрастно, Кристина, но ще запазя преценката си, докато не се запознаем, което, надявам се, ще бъде много скоро. Но ако твоят баща е добрия, Евън не е. Затова държа пистолета.

— Наистина ли би дръпнал спусъка, ако сте само двамата лице в лице? Можеш ли да го застреляш?

— Право в сърцето. — Гледаше я в очите, без да мигне. — Но… няма да го направя.

Неговият отговор я изненада.

— И защо? Нали е убил баща ти. Око за око, зъб за зъб. Отмъщение. Отплата. Ти каза, че искаш справедливост.

— Искам справедливост. Заклел съм се да спазвам закона, а не да се саморазправям. Искам да видя Евън в затвора. Ако умре там или някой друг го убие, добре.

— Ами ако те заплаши и насочи пистолет към теб? — попита тя. — Или към мен?

— Е, тогава ще го застрелям право в сърцето. Не че има сърце. — Джей Ти отиде до нея и сложи ръце на раменете й. — Законът няма да ме спре, ако Евън те заплаши, Кристина. Няма да стоя със скръстени ръце.

— Вярвам ти. Просто съм разтревожена и изплашена за бъдещето. Обичам баща си. Ти обичаш работата си. Искам да защитя моя баща. Ти искаш да изпратиш Евън в затвора. Като че ли сме на една и съща страна, но имам ужасното предчувствие, че нито ти, нито аз ще получим онова, което искаме. И колкото сме по-близки, толкова по-труден ще бъде изборът ни.

— Хайде да не се безпокоим предварително.

— Ти ме накара да осъзная, че трябва да започна да мисля в перспектива. Помъчи се да ме предупредиш, че диамантът ще бъде откраднат, но аз изобщо не те слушах. Не виждах начин това да се случи и отхвърлих подобна възможност. Очевидно сгреших. Също така смятах, че ще успея сама да се оправя с баща ми. Сгреших отново. Не искам да правя повече грешки.

— Държа да знаеш, че нищо няма да ме спре да защитя теб и онези, които са ти близки — добави той, като я гледаше сериозно в очите. — А сега можем ли вече да се заемем с храната?

Не очакваше точно този отговор, но все пак беше близо до желания.

— Да.

Джей Ти седна срещу нея.

— Изглежда вкусно.

Наистина беше вкусно. Пържолите бяха сочни, картофите с много масло, сметана и ситно нарязан зелен лук. Само погледна зеленчуците и едва се сдържа да не се нахвърли, а огромното парче шоколадов кейк я накара да се замисли дали да не мине направо на десерта. Настани се на масата и си отряза парченце филе миньон и замря от удоволствие.

— Мм, невероятно е.

— Съгласен съм, но нараняваш чувствата ми — й каза Джей Ти. — Издаде същия звук, когато целунах гърдите ти под душа. Явно и само с храна мога да те задоволя.

Тя се подсмихна.

— Аз съм непретенциозна жена и се радвам на непретенциозни удоволствия.

— Скъпи удоволствия, филе миньон! Не можа ли да избереш нещо по-евтино?

— Доколкото си спомням, каза, че решението е изцяло мое — подчерта тя. — А между другото, напълно е възможно да съм на една вечеря от пандиза. Мисля си, че е по-разумно да го ударя малко на живот, докато имам тази възможност.

* * *

Кристина беше момиче на място, както обичаше да казва бабата на Джей Ти. Кристина беше сразена напълно, но се съвзе. Той предусещаше, че през следващите дни ще й бъде крайно необходимо да запази същото душевно равновесие. Предстоеше им тежка битка. Трябваше да открият баща й, диаманта и Евън — три съвсем нелеки задачи. Изпитваше известно колебание дали да не я скрие някъде на сигурно място, далеч от всичко, но се съмняваше, че ще бъде наистина в безопасност, където и да е, докато Евън е на свобода.

Той щеше да търси Кристина, за да се добере до Маркъс Алберти. А не беше изключено Евън вече да знае къде е баща й. И най-убедителният начин да накарат Маркъс Алберти да се откаже от диаманта, беше чрез Кристина.

— Гледаш ме втренчено — каза Кристина. — А от израза ти съдя, че мислите ти не са особено весели. Искаш ли да ти влея малко живот отново?

Той се усмихна, а точно това целеше тя.

— О, значи тази сценка под душа е била, за да ме развеселиш ли?

— Нима не свърши работа?

— Да, но и ти ми се видя щастлива.

Леко се изчерви от погледа му. Може и да беше много изкусна в интелектуалните теми, но когато ставаше въпрос за секс, у нея имаше нещо трогателно невинно. Като че ли влагаше повече ентусиазъм, отколкото опитност, пламенно желаеше да научи какво го привлича, а това му харесваше… много му харесваше, прекалено в действителност. Искаше да правят отново любов, да забрави всичко друго и да прекара следващите два дни с нея в леглото.

— Джей Ти — повика го тя с пресипнал глас. — За какво мислиш?

— Не ти трябва да знаеш — усмихна й се той лукаво.

— Повярвай ми.

— Вярвам ти.

— Чака ни работа.

Тя сви вежди.

— Нека почака минутка. Имам въпрос към теб. Повече и секунда няма да издържа, без да разбера отговора. Много е важно.

Сериозният й тон го напрегна.

— И какъв е този въпрос?

— Не зная как да попитам, затова ще карам направо.

— Добре, питай.

— Необходимо ми е да зная какво държи изправен Джей Ти.

Той се отпусна, когато видя как заблестяха очите й. Тя се правеше на хитра, но и той нямаше да остане по-назад. Поклати глава и каза:

— Страхувам се, че това е класифицирана информация. Ако ти кажа, ще трябва да те убия.

— Охо, не си прави такива шеги с пистолет под ръка. — Наведе се към него. — Няма да престана да питам, докато не получа отговор.

— И защо да ти обръщам внимание?

— Защото ме видя гола. А това означава и ти да се разголиш, като започнем с цялото ти име, не само с инициалите.

— Да се разберем за едно нещо, Кристина. Споразумението се сключва преди сделката, а не след нея. Иначе няма споразумение. Вече получих каквото исках. Нямам мотив.

— Сигурна съм, че все ще ми хрумне как да те мотивирам.

Предчувстваше, че идеи няма да й липсват, а той беше склонен да жертва повече от името си. Всъщност не го ли галеше по джинсите с пръстите на крака си. Усети как настръхва и видя триумф в погледа й.

— Толкова си лесен — разсмя се тя.

— Когато става въпрос за теб, може би.

— Наистина ли се смущаваш… от името си? Затова ли не ми го казваш? — Облегна се и наклони глава, сякаш потънала в сериозен размисъл. — Тогава сама ще го налучкам. Джаспар Торндайк? Джедедия Томазина? Да не е някое превзето име като Джейми Талула? Пораснал си като онова момче от песента, което все се биело, защото баща му го кръстил Сю.

— Джон Тимоти — съобщи накратко той.

Кристина разочарован сви устни.

— Ами това име даже не е интересно и не е чак толкова лошо.

— Благодаря.

— Нали ме разбираш? Очаквах да бъде по-дълго. Защо се подвизаваш с инициали? Защо не си Джон, Джони или Джони Бой.

— Да, бе, Джони Бой щеше да ми стъжни живота в училище — намръщи се той. — Причината за инициалите е проста. Кръстен съм на баща си. Когато бях малък, той беше Големия Джон, аз — Малкия Джон. Името като че ли беше повече негово, отколкото мое. В университета започнах да се представям с инициалите — Джей Ти. Това беше началото на разрива помежду ни. Ядоса се страшно, когато гледа по телевизията моето първо интервю и репортерът ме нарече Джей Ти вместо Джон Макинтайър. Сякаш го лиших от звездния му миг. Даже името ми беше част от проклетите му мечти.

Тя го погледна със съчувствие.

— Там е бил проблемът, нали? Все едно сте били едно и също лице — не знаеш докъде е той и откъде си ти.

Никога не беше разсъждавал по този начин, но тя като че ли беше права.

— Да, предполагам. Както и да е, няма да отговарям на обръщение Джон, така че не се опитвай.

— Готово — съгласи се тя весело. — Никакъв Джон. А какво ще кажеш за „хей, пич“ или „хубавецо“? Харесва ли ти?

Беше й благодарен за шегата. Разсея напрежението, което изпитваше, щом станеше въпрос за баща му.

— Как го правиш? Караш ме да говоря за баща си. Избягвам тази тема. Е, стигнахме до десерта.

Тя потърка корема си и изпъшка.

— Преядох.

— Сериозно ли говориш? — попита той, имитирайки шок и изненада. — Мислех си, че всяка жена, особено в стрес, копнее за пълен с калории шоколад. — Отчупи с вилицата си малко парченце от тортата и го поднесе към устата й. — Сигурна ли си, че няма да хапнеш?

Тя му се усмихна.

— Изкусител такъв!

— Какво ти изкушение, на теб ти се иска.

— Да, но преядох и ако щеш вярвай, но обикновено съм много дисциплинирана, когато ти не ме разсейваш.

— Хей, не съм само аз виновен — запротестира той. — Ти също не остана по-назад.

Тя взе вилицата от ръката му и я остави в чинията.

— После. Време е за работа.

— Имаш право. — За съжаление, когато тя беше до него, за работа и през ум не му минаваше. Стана от масата и взе мобилния си телефон. — Ще се обадя на асистентката си Трейси. След като излязох от „Бъркли“, й се обадих, за да я помоля да събере сведения за баща ти. Факир е на компютрите.

Набра номера на Трейси и тя веднага се обади:

— Най-после, Мак. Къде пропадна? Камерън постоянно ми виси на главата.

Камерън беше неговият шеф и обикновено не му се месеше.

— Какво иска.

— Иска да се разкараш от случая, това иска. Обаждали му се откъде ли не, включително и колеги, че си ги измамил. Не само че не си предотвратил кражбата на диаманта, но си измъкнал и главната им заподозряна. Вярно ли е, Джей Ти?

— Тогава не знаех, че Кристина е главната им заподозряна — отговори уклончиво той. — Но съм сигурен, че тя не е откраднала диаманта. Евън го открадна.

— Може и така да е, но Камерън ми каза да ти предам, че те отстранява от случая. Също така нареди да не се мяркаш около „Бъркли“ и утре да се явиш в Ел Ей.

— Изключено — ядоса се Джей Ти. Евън беше негов. От години беше по следите му. — Ще говоря с Камерън.

— Нищо няма да излезе, Мак… освен ако…

— Освен ако какво? — попита той, макар и да беше сигурен, че не иска да знае.

— Освен ако не предадеш Кристина Алберти на ченгетата и не ги оставиш да си свършат работата. Щом е невинна, те ще го докажат.

Замисли се върху предложението й. И да предаде Кристина, пак ще може да издирва Евън. Но щом погледът му попадна върху красивата жена, която му каза, че се страхува от избора, който ще му се наложи да направи един ден, разбра, че времето за този избор не е дошло.

— Изключено.

Трейси изпъшка жално:

— Наистина ли ще рискуваш работата си заради тази жена? Или за Евън? Няма ли по този начин да доставиш удоволствие на Евън да види как те изритват по задника? Тогава никога няма да можеш да го хванеш.

Имаше логика и мисълта Евън да се разхожда на свобода беше непоносима.

— Ако се откажа, никой няма да го търси. Ще се хванат за Кристина и баща й, а точно това цели Евън. Не мога да го позволя.

— Разбирам те, Мак, но се съмнявам, че и Камерън ще те разбере. За него е работа. За теб е личен въпрос. А личното отношение пречи на обективните решения.

— Друга информация имаш ли за мен? — смени той темата.

— Да. Проверих Дейвид Падлински. Стана ясно, че колата му е купена от Алексис Кенсингтън и е регистрирана на негово име преди три месеци. Открих също така, че горе-долу по същото време Джеръми Кенсингтън е наел частен детектив да следи жена му.

Джей Ти закрачи неспокойно, тъй като новите сведения го наведоха на нови разсъждения.

— Значи Дейвид и Алексис са били любовници.

— Обзалагам се, че са били. Помоли ме също да проверя връзката между Алексис Кенсингтън и Никол Прескот. Братовчедки са, както спомена. И сега, представи си, спомняш ли си онзи тип от Алкатраз, когото проучваше преди две години за обира на златните монети?

— Да — отвърна той и пулсът му се ускори. Знаеше си, че има причина Евън да е в Сан Франциско. Но досега не я беше открил.

— Никол Прескот е племенница на Нейтън Кармело — продължи Трейси. — Израснала с приказки за дръзките авантюри на своя чичо през петдесетте, когато той и бандата му тормозели целия град и след това избягали от Алкатраз. Тя също не е цвете за мирисане. Независимо от работническия си произход успяла четири пъти да се омъжи много добре и при всеки развод измъквала по цели състояния, и така печелела все по-високо обществено положение. Била пипнала евентуалния съпруг номер пет, Джеръми Кенсингтън, когато направила фатална грешка и го запознала с братовчедката си Алексис. Очевидно тя отмъкнала Джеръми под носа на Никол. Така започва враждата помежду им.

Не беше чудно, че на приема долови толкова омраза. Алексис е поканила Никол, тъй като не може вечно да я избягва, но беше ясно, че двете се ненавиждат.

— И това ще ти хареса. Никол е луда по бижута — продължи Трейси. — Особено диаманти, имала цяла колекция според мълвата. Има още една връзка между Никол и Кенсингтънови. Частният детектив на Джеръми доста време е работил за Никол. Сложи двете едно до друго и…

— И излиза, че Никол е пошушнала на Джеръми за любовната връзка на братовчедката си с Дейвид — довърши Джей Ти.

— Хей, заслугата е моя. Свърших цялата работа, а ти ми отнемаш кулминацията.

— Извинявай. — Картината бързо му се изясняваше. Никол обичала диаманти и изпитвала силна антипатия към братовчедката си Алексис, на която й предстои търг за много ценен диамант. Също така е подшушнала на Джеръми за Алексис и Дейвид или Джеръми се е обърнал към нея за помощ. Както и да е било, очертаваха се любовни триъгълници. — Трябва да говоря с госпожица Прескот — изрече той. — Тя е липсващото парченце в пъзела, особено след като е свързана с хората, замесени по някакъв начин в последната измама на Евън. Питам се дали двамата не са имали също нещо общо. — Изведнъж се оживи. Ако Евън е работил с Никол, тя може да го отведе до него.

— Задръж малко — каза му Трейси. — Няма как да говориш с Никол. Намерена е мъртва в апартамента й днес следобед в два часа.

Сърцето му пропусна един удар. Отпусна се и седна.

— Сериозно ли говориш? Мъртва ли е? Какво се е случило?

— Тъкмо говорех по телефона с колега от Сан Франциско за диаманта и той спомена, че Алексис Кенсингтън ще си има още повече неприятности след смъртта на своята братовчедка. Аз, разбира се, събрах по-бързо от него две и две. Явно някой се е вмъкнал в апартамента й. Липсват пари и бижута. Намерили Никол в гостната. Изглеждало, сякаш се е прибирала и е сварила някого.

— Причина за смъртта? — попита Джей Ти.

— Според първия оглед — задушаване. Ще се знае повече след аутопсията. Нещо да кажеш, шефе?

— Нямам какво да кажа. Затрупа ме с новини.

— Бива си ме, нали?

— Но можеш и повече. Трябва да разбера дали Евън и Никол не са били забелязани заедно, или дали тя няма някоя нова връзка. Обзалагам се, че Евън я е използвал да получи информация, например за плана на сградата. Помагал му е вътрешен човек.

— Ще се постарая. Но те предупреждавам, че линията помежду ни ще работи още около дванайсет часа. После Камерън ще я прекъсне. Освен това възнамерявам и да поспя по някое време.

— Добре че ми каза. Има още нещо.

Тя въздъхна измъчено.

— При теб винаги има още нещо, Мак. Какво е то?

— Провери, ако можеш, дали Маркъс Алберти не е купувал билет за самолет, автобус или влак през последните два дни. Проследи кредитните му карти. На всяка цена трябва да го открия, при това бързо.

— Ще се опитам. Но не е зле да знаеш, че Джесика Грей се намеси в случая. Разследвала е господин Алберти по време на кражбата в музея преди две години. Когато се появи неговото име, тя извади душата на Камерън да те изтегли от случая. Още съжалява, че Алберти й се е изплъзнал.

Чувството му бе познато и по принцип щеше с радост да помогне на Джесика, но не и когато тя искаше да го изхвърли. Беше невъзможно да бъде изхвърлен.

— Благодаря ти, Трейси. Знаеш, че те обичам.

— Да, бе, все така казваш, когато искаш нещо. Видях снимката на Кристина Алберти. Страхотна е. Още ли мислиш с мозъка си, Мак?

Той се почеса по главата и хвърли поглед към Кристина, която слушаше.

— Надявам се — промърмори той, приключи разговора и хвърли телефона на леглото.

— Много дълго говорихте — отбеляза Кристина с тревожно изражение.

— Моят шеф иска да ме изтегли от случая. Наредено ми е да се явя в Ел Ей, за да получа ново назначение.

Тя преглътна мъчително.

— Ще летиш ли тази нощ?

— Няма. Иначе ще изпусна Евън.

Кристина го погледна замислено.

— Заради мен ли загази? Чух да казваш на секретарката си, че не съм виновна.

— Ченгетата са бесни, притискат ги от „Бъркли“. Ти и баща ти сте единствените им заподозрени. Искат да припишат обира на някого, за да се отчетат, че работят по случая с диаманта. Сигурен съм, че името ти ще се спомене в медиите, а снимката ти ще се появи в сутрешните вестници. Ще бъде трудно да се скриеш, където и да е в града или в околностите.

Тя се изправи и заобиколи масата.

— Какво намекваш? Че трябва да се предам ли? Ако го направя, никога няма да открия баща си или Евън. Това за мен е вече толкова важно, колкото и за теб. Евън ме е натопил. Баща ми може да е откраднал диаманта, но Евън насочи подозренията към мен. — Тя направи пауза. — Смяташ ли, че ще ти повярват, ако заявиш, че съм невинна и нищо не зная?

Имаше огромно желание да й даде гаранции, че няма да разреши да попадне в ареста, но не беше я лъгал досега и тепърва не би започнал.

— Не мога да ти обещая, че няма да те задържат за разпит.

— Междувременно Евън търси баща ми. Представи си, че е в опасност.

— Да — съгласи се той. — И нещо друго ще ти кажа. Има още един труп. Никол Прескот е била убита днес.

— Никол! — ахна Кристина. — Била е убита!

— Удушили са я.

Седна до него.

— О, боже! Алексис е братовчедка на Никол. Много й се струпа на главата.

— Наистина — изрече замислено той. — Не е ли интересно, че двама от хората, с които вечеряхме на приема, са мъртви и двамата са били близки с Алекс.

Кристина разшири очи от изненада.

— Нали не предполагаш, че Алексис ги е убила?

— Не мисля, че е удушила Никол, нито пък че е блъснала Дейвид, но е замесена. Никол и Джеръми са били любовници, преди да се появи Алексис. Джеръми е наел частен детектив, за да следи Алексис и Дейвид, който преди това е работил за Никол.

— Почакай малко. Дейвид и Алексис са имали връзка?

— Така изглежда, и ако Джеръми е научил, първият заподозрян в моя списък за трагичния инцидент ще бъде той. Във всеки случай, струва ми се, че между Никол и Евън има връзка. Тя е роднина на един от мъжете, чието име е замесено в последната измама на Евън. Картината взе да се намества. А някой е убил двама души.

— Смяташ, че убиецът е един? — попита тя очевидно разтревожена.

— Възможно е. Кенсингтънови, Никол и Евън са оплетени и в кражбата на диаманта пак те излизат на преден план.

— Да не забравяме баща ми — напомни му тя. — Но не мисля, че се е съюзил, с когото и да е от тях.

— Ако не е, тогава е объркал нечий план — заключи Джей Ти. — Това е вбесило този някой дотам, че да убие, за да запази тайната си.

Кристина го загледа.

— Кой е той? Ти мислиш, че знаеш кой е убиецът, нали?