Метаданни
Данни
- Серия
- Взети (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Played, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Нина Рашкова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 15гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Барбара Фрийти
Заглавие: Да си играеш с огъня
Преводач: Нина Рашкова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Плеяда“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-292-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13678
История
- —Добавяне
Пролог
Провираше се като котка през непрогледната тъмнина на тесните тунели под града. Въздухът беше влажен, наситен с миризма на смърт, на разлагащи се животински трупове и на застояла вода. На всяка крачка паяжини близваха лицето му. Плъхове притичваха покрай краката му, разтревожени от присъствието му в света, който изцяло им принадлежеше… досега. Тайните тунели били прокопани по време на сухия режим, за да се прекарва алкохолът под хълмовете на Сан Франциско, а след това през четирийсетте и петдесетте години били използвани от банда престъпници като път за бягство. Малко хора са познавали лабиринта от галерии. Имаше многобройни разклонения и начални пунктове, задръстени изходи и отклонения. За щастие той притежаваше карта, която му показваше точно накъде да тръгне.
Спря се и насочи лъча от фенера към пожълтелия документ в ръката си. Скицата с посоките бе надраскана преди повече от седемдесет и пет години и за да стане негов този изключително важен къс хартия, измисли сложен план, осъществяването, на който му отне дълго време. Надяваше се, че си е заслужавало усилието. Възможно бе част от тунелите да са срутени от новите строежи в града или от земетресенията, които през няколко години разтърсваха тази зона, но ако късметът не му изневереше, този път щеше да му осигури пряк достъп до обекта на неговото желание.
Освети отново пространството пред себе си и продължи да върви със самонадеяността на човек, който винаги взима онова, което иска. Много мъже, а дори и жени, през годините се бяха опитвали да му попречат. Никой не успя. И съвсем естествено: той бе непобедим.
Усети как адреналинът му се повиши, когато лъчът се блъсна в редица клинове, набити в стената срещу него. Спря се и опипа едно от импровизираните стъпала. После погледна нагоре. Точно над главата му се виждаше капак. Бе открил пътя за влизане… и за излизане.
Помисли си за оживлението в сградата над него, в аукционната къща „Бъркли“. Там се подготвяха за бляскавия прием тази вечер, на който предварително щяха да бъдат представени ренесансови произведения на изкуството и бижута, в това число и диамантът на Бенедети, чиято цена се очакваше да бъде милиони долари.
Освен ако, разбира се, преди това на диаманта не му се случеше нещо…
Усмихна се. Точно в този момент екипът охранители на „Бъркли“ се срещаше с италианския екип, който бе съпроводил колекцията от Флоренция до тук. Щяха да си вярват, че защитата им е неразбиваема, че никой няма да може да открадне скъпоценния им диамант. Но щеше да се окаже, че се лъжат.
Извади от джоба си картата за самоличност и се взря в името, което не беше неговото, в снимката на лицето, което изкусно бе преобразил с грим, контактни лещи, със спрей, придаващ на кожата тен, и с боя за коса. Вече познаваше този мъж отвътре и отвън — какъв е бил животът му, кои са приятелите му, както и връзките му с важните персони в „Бъркли“, и по-точно с Кристина Алберти. Тя нямаше да се усъмни, че не е онзи, когото очите й виждат… докато не станеше твърде късно. Планът заработи.
Върна се по стъпките си през непрогледния тунел, излезе недалеч от аукционната къща, смъкна ципа на широкия работен комбинезон и го хвърли в близкия контейнер за боклук. Притегна папийонката и приглади черния си смокинг. Време беше за забавление.