Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Надежда Владимирова
Източник
Словото

История

  1. —Добавяне (от Словото)

Свири нощната фъртуна,

        снежни преспи вей,

пред замислената куна

        кандилце мъждей.

 

Боже, чуй от твойто небе

        скръбните сърца,

тука молят се пред тебе

        майка и деца.

 

„Молете се, мои птички,

        майката шепти,

помолете се за всички —

        зимата пищи.

 

Планините са студени,

        ледна е нощта,

молете се, дяца, с мене,

        за сиромашта;

 

за войската, дето мръзне

        на полето въи,

там и ваший тейко зъзне

        буден, без огън.

 

Вихри веят ло полето

        и снегът вали…

Боже, дъхни от небето,

        времето стопли.

 

Духни, развей снеговете,

        спри вятъра лош,

пални слънцсто да свети

        в тая черна нощ,

 

да им грейне, да им стопли

        клетите сърца —

ще познаят, че се молят

        зарад тях деца.

 

Молете се, мои птички,

        за ваший баща,

помолете се за всички

        ледна е нощта.“

Край