Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (26)

„Какво? Да не искаш да кажеш, че светостта има нещо общо с дрехите, които носим? Не! Това, което е вътре в човека, има значение. Бог се интересува от това, което сме, а не от онова, с което сме облечени.“

Този аргумент звучи убедително, но истината е, че Бог се интересува и от двете, защото знае, че често пъти нашата външност е показател за нашата вътрешност. Чуйте как Той осъжда дъщерите на Сион:

„В същия ден Господ ще отнеме славата на дрънкалките, мрежените забрадки и луничките, обеците, гривните и тънките була, и главовръзките, верижките около глезените и поясите, парфюмените кутии и хамайлиите, пръстените и обеците на носа, мантелата и туниките, шаловете и кесиите, огледалата и тънките ризи, чалмите и покривалата. И вместо благоухание ще има гнилота, вместо пояс — въже, вместо накъдрени коси — плешивост, вместо нагръдник — опасване с вретище, и вместо красота — белези от изгаряне“ (Ис. 3:18-24).

Защо се интересува Бог от външността ни? Отговорът е даден в 16 стих:

„Понеже сионските дъщери са горди и ходят с надигната шия и безсрамни очи, ходят също ситно и дрънкат с нозете си“.

Тяхната натруфена и показна външност е била показател за тяхната гордост и суета.

Няколко съвета за нашия гардероб

И така, нека сега да разгледаме някои принципи, които ни дава Словото, за да може Христос да бъде Господар на нашия гардероб.

Първо, дрехите ни трябва да бъдат скромни и сдържани. „Така и жените да украсяват себе си… със скромност и целомъдрие“ (1 Тим. 2:9). Понятието „скромност“ може да има различни нюанси на значение, един от които със сигурност е „приличие“. Приличното облекло не излага на показ големи части от анатомията на човешкото тяло с намерение да съблазнява. То не затруднява никой друг вярващ да живее като християнин.

Освен това облеклото не трябва да привлича вниманието и да бъде нещо като реклама на човека. Ние не живеем на земята, за да привличаме вниманието на другите към себе си, а за да прославяме Христос (Йоан 3:30; Кол. 1:8б). Както казва Дж. Ръсел Хоуден, „работата на християнина е да прославя Христос, а не своята кесия, своя шивач или самия себе си“.

И така, ние трябва да избягваме двете крайности. От една страна, не трябва да бързаме да подражаваме на света и да се обличаме и държим според най-новите модни тенденции. А от друга, не трябва да бием на очи, като се обличаме старомодно или прекалено небрежно. Нека отново да цитираме Хоуден: „Бог нито ни заповядва, нито ни препоръчва да бъдем размъкнати или немарливи. Немарливостта в един човек или в неговото облекло не е признак на духовност. Ако телата ни са храм на Светия Дух, то всичко красиво, добро и прилично им принадлежи по право“. Все още е приложимо старото правило: „Не бъди първият, който въвежда новото, нито последният, който изпраща старото“.

Ние трябва да имаме скромно количество дрехи. В един свят с такива огромни нужди като нашия не е особено хуманно християните да поддържат гардероби, които приличат на малки магазини за конфекция.

По същата тази причина трябва да избягваме да купуваме и дрехи на прекомерно високи цени: „… не с плетене на косата или злато, или бисери, или скъпи дрехи“ (1 Тим. 2:9а).

„Вашето украшение да не е външно, тоест плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи“ (1 Пет. 3:3). Това, разбира се, не означава, че винаги трябва да купуваме най-евтините неща. Това би било една лоша икономическа политика. Трябва да вземаме под внимание както цената, така и качеството. Така например, ако си купим някои евтини обувки, може да се наложи да похарчим много повече пари за лекар поради проблеми с краката, отколкото ако дадем малко повече и си купим обувки с по-добро качество и външен вид.

Дрехите ни трябва да бъдат чисти и спретнати. Мръсното и размъкнато облекло не е добро свидетелство за Спасителя. Както казва Осуалд Чеймбърс, „небрежността обижда Светия Дух“.

Облеклото на християнина трябва да показва неговия пол. Обикновено в подкрепа на тази теза се цитира текстът от Второзаконие 22:5: „Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят това, са мерзост пред Господа, твоя Бог“. Този стих е насочен главно срещу трансвестизма — неестествената склонност на някои хора да обличат дрехите и да възприемат поведението на другия пол. Но той също така може да се приложи и за движението за уеднаквяване на половете и заличаване на разликите в половете по отношение на прическите и облеклото. Няма никакво съмнение, че Бог мрази смесването на половете. Но ако една жена носи панталони с женска кройка, никой няма да каже, че е мъж; нито ако един шотландец си сложи късата поличка, някой ще каже, че е жена.

Като цяло, нашето облекло трябва да ни показва като достойни представители на Господа тук, на земята. То може да варира в зависимост от местната култура и историческия период, в който живеем. И никога не трябва да забравяме, че външният ни вид може да унищожи посланието, което носим. Киркегаард разказва как в един цирк избухнал пожар и клоунът хукнал към града, без да съблече костюма си, за да предупреди жителите за опасността от разпространение на пожара. „Като чуха неговите викове, хората започнаха да се смеят. Той се държеше точно както се очаква от един клоун. Така градът изгоря, защото костюмът на клоуна унищожи неговото послание.“

Това, което е вътре

Библията слага ударението на вътрешния човек, а не на външния му вид. Обърнете внимание на текста в Колосяни 3:12-14:

„И така, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение; като си претърпявате един на друг и един на друг си прощавате, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство“ (Кол. 3:12-14).

И нека се върнем отново към Тимотей 2:9-10: „Така и жените да украсяват себе си… с добри дела…“

Облечи светостта и на Господа се поклони,

наведи глава и Неговата слава възгласявай!

Сложи подчинението и тамяна на скромността,

коленичи пред Него и Му се възхищавай!