Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (7)

Джо не знаеше, че още преди да бъде спасен е бил избран от Светия Дух. Всъщност той беше отделен още преди да бъде роден. Докато растеше, с него се случваха някои неща, които тогава не изглеждаха особено важни. После дойде срещата с истински вярващи. Един ден някакъв непознат човек му подаде евангелска брошура. Случайно попадна на някакво християнско предаване по радиото. Един колега в службата му свидетелства. Гледа по телевизията филм за една евангелизация. След това повярва жена му и домът му изцяло се промени. По-късно той разбра, че Светият Дух беше подредил всички тези „случайности“ така, че да се свържат заедно във веригата на неговото спасение.

Когато най-накрая Джо се довери на Исус Христос като на Господ и Спасител, той научи, че е получил положение на осветеност пред Бога. Сега вече Бог го виждаше „в Христос“. Това означава, че сега вече Христос беше неговата святост и че поради това той беше годен да влезе в небето. Джо вече не беше част от световната система, оглавявана от Сатана. Сега той беше част от Христос, отделен от света.

Джо започна да забелязва, че животът му се променя. Той чувстваше у себе си нова ненавист към греха и нов копнеж за святост. Все още съгрешаваше, но не както преди. Грехът не беше господар на неговия живот. Вече не съгрешаваше с пълното съгласие на волята си. А когато съгрешаваше, се срамуваше до мозъка на костите си. Постепенно започна да се отказва от старите си навици. Речта му претърпя пълно обновление. Вече нямаше никакво съмнение! Човекът растеше в святост.

Джо почина миналия вторник. Когато видя Спасителя лице в лице, преживя удивителното преобразяване за един миг. Джо стана като Исус и морално, и духовно. Той завинаги се освободи от греха и осквернението.

Какво точно означава освещение?

Тези четири етапа от живота на Джо показват четирите аспекта на освещението, които намираме в Новия Завет. Но преди да стигнем до тях, нека разгледаме най-общо значението на думата освещение.

Освещение е още една дума за святост. И двете са превод на една и съща дума от оригиналния език на Новия Завет и имат едно и също значение.

Да бъдеш свят или осветен означава да бъдеш отделен. Това е единственото определение, което подхожда на всички случаи на употреба на тази дума в Библията.

Много често се прави грешка, като се смята, че „освещавам“ означава „правя или ставам по-съвършен“. Това значение не може да бъде вярно, тъй като и Исус казва, че освещава Себе Си (Йоан 17:19), а така също и за нас се казва, че трябва да Го освещаваме като Господ в сърцата си (1 Петр. 3:15). Господ Исус не може да се направи по-съвършен, отколкото е, а и ние със сигурност не можем да добавим нищо към Неговото съвършенство. Но Той можеше и наистина отдели Себе Си за делото, на което Го призова Неговият Отец, а пък ние можем да Го отделим в живота си като суверен Господ и Бог.

В Библията освещението или светостта се използва във връзка с хора и неща. И трите части на Божеството са свети, т.е. отделени от всички останали сътворени същества по превъзходство на характера и поведението (Лев. 11:2; Йоан 10:36; 1 Кор. 6:19). Синайската планина е била осветена, в смисъл че е била отделена като място за даване на закона (Изх. 19:23). В Стария Завет Бог освети седмия ден (Бит. 2:3), като го отдели от останалите като ден за почивка от труда. Първородният и на хората, и на животните е бил осветен на Господа (Изх. 13:2) и отделен да Му принадлежи. Скинията и всички нейни принадлежности са били осветени, т.е. отделени за богослужение (Изх. 25:8). Израелският народ е осветил себе си, за да върши неправда (Ис. 66:17). Той явно не е станал по-свят в обикновения смисъл на тази дума.

Невярващите също могат да бъдат осветени. Така например „невярващият мъж се освещава чрез жената“ (1 Кор. 7:14). Това не означава, че неговото спасение е сигурно, а че той се отделя в едно положение на външна привилегированост, защото има вярваща съпруга. Влиянието на вярващия, молещ се партньор е особено благотворно.

Всичко това показва, че значението „отделям“ покрива всички случаи на употреба на думата „освещавам“ в Библията.

Да се върнем сега към четирите аспекта на освещението, които намираме в Новия Завет и които са ни известни като:

Освещение преди обръщението.

Освещение по положение.

Практическо или нарастващо освещение.

Съвършено освещение.

Освещение преди обръщението

Всички вярващи са били осветени от Светия Дух, преди да бъдат спасени. В Посланието към солунците Павел описва три етапа на спасението (2 Сол. 2:13):

Избирането от Бога.

Освещението от Духа.

Повярването в истината.

Петър прави подобно описание в Първото си послание 1:2:

Избирането на вярващите по предузнанието на Бог Отец.

Освещението от Духа.

Послушанието на Исус Христос.

Поръсването с Неговата кръв.

И в двата случая се говори за освещение преди обръщението. Светият Дух отделя дадения човек от останалите, за да принадлежи на Христос. Тогава този човек се подчинява на истината и стойността на пролятата от Христос кръв му се счита за оправдание.

Освещение по положение

В момента, в който един човек бъде спасен, той е осветен по положението си, т.е. Бог започва да го вижда в Христос като отделен от света за Него (1 Кор. 1:2). Христос е неговото освещение в съвсем буквален смисъл (1 Кор. 1:30).

Всеки истински вярващ е и светия: той е бил отделен за Бога. Едно дете казало, че светията е умрял християнин. Но това не е така. Истината е, че всеки истински християнин, жив или мъртъв, е светия. При това той може да бъде едновременно с това и много плътски християнин (1 Кор. 1:1-2; 3:1, 3). Може да е осветен по положение и не много свят по поведение. Освен това осветените вече хора се призовават да бъдат свети (1 Петр. 1:2, 15–16).

В Деяния 20:32 е употребен изразът „всичките осветени“, което означава „всичките вярващи“. Пак в Деяния 26:18 Господ описва Своя народ като осветените „чрез вяра в Мене“. За коринтяните се казва, че са били измити… осветени… и оправдани (1 Кор. 6:11). Всички тези пасажи говорят за святост по положение.

Практическо или нарастващо освещение

Но освен това има и практическо освещение. То се отнася до нашия ежедневен живот. Ние трябва да живеем живот на отделяне за Бога от греха и злото. Навсякъде, където се казва, че трябва да бъдем свети, се има предвид точно това практическо освещение. Това е освещението, за което най-често говорим.

Исус говори за него в Йоан 17:17, когато се моли за Своите: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина“. Павел увещава коринтяните: „… нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост в страх от Бога“ (2 Кор. 7:1). В същия дух пише и Петър: „Както е свят Този, който ви е призовал, така бъдете и вие свети в цялото си поведение“ (1 Петр. 1:15).

Ако искаме да бъдем отделени, трябва да приемем, че със сигурност ще се различаваме от неспасените хора около нас.

Ние, хората, искаме да сме като стадо. Искаме да се слеем с това, което ни заобикаля. Но Бог иска да бъдем различни.

Когато призова Израел, Бог поиска от тях да бъдат, както каза Валаам, „люде, които ще се заселят отделно и няма да се считат между народите“ (Чис. 22:9б). Бог по много начини ги учеше на истината, че трябва да се отделят. Той им каза да не сеят разнородни семена в нивата си (Лев. 19:19); да не носят дрехи от смесена материя, в която да има и вълна, и лен (Лев. 19:19); да не орат с вол и осел едновременно (Второзак. 22:10).

Но Израел не желаеше да се различава от другите. Много скоро той започна да иска „цар… както е у всичките народи“ (1 Царе 8:5, 20).

Паралелът с днешната църква е очевиден.

Съвършеното освещение

Четвъртият аспект на освещението е пълното освещение, което предстои да стане при всеки отделен вярващ в бъдещето. Когато вярващият види Спасителя лице в лице, той ще бъде отделен завинаги от всякакъв грях и осквернение (1 Йоан. 3:2). В морално отношение той ще бъде като Господ Исус — съвършено осветен.

Това се казва и в Колосяни 1:22: „… сега примири в тялото на Неговата плът чрез смъртта, за да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни“.

В друг един пасаж Юда ни напомня, че Господ ще ни „представи непорочни пред Своята слава с голяма радост“ (Юда 24).

И така, четирите аспекта на освещението са следните: това, което се случва с човека преди обръщението; това, което се случва с вярващия по време на обръщението; това, което се случва с вярващия всеки ден; и това, което ще се случи с него, когато види Господа. В тази книга ние ще обърнем внимание главно на третия аспект на освещението. В следващата глава например ще се занимаем с развитието на християнския характер, като използваме сравнението с военното снаряжение.