Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (33)

Може ли християнинът да се занимава с политика?

Онези, които отговарят на този въпрос с „да“, неизменно цитират известния на всички афоризъм: „Злото най-много се радва, когато добрите хора остават бездейни“. Ако това не е достатъчно, за да приключи въпросът, те започват да дават примери с Йосиф, Мойсей и Даниил като вярващи, които са участвали в политическата система.

Макар и този афоризъм да звучи много убедително, не бива да забравяме, че това е едно твърдение на човешката мъдрост, а не божествено откровение, и че то няма авторитета на Библията. Що се отнася до Йосиф и Даниил, те никога не са работили като политици, а като правителствени чиновници. А Мойсей е бил по-скоро „шило в торбата“, отколкото част от управлението на страната.

Какво казва Библията по този въпрос?

Ако се обърнем към Словото за отговор, какво ще намерим в него?

Исус не се е занимавал с политика. Бил е дори във враждебни отношения със системата.

Учениците на Исус също не са се занимавали с политика. Нима можем да кажем, че те са изпуснали Божието най-добро, като са съсредоточили всичките си усилия върху евангелието?

Апостол Павел също не се е занимавал с политика. Неговата вярност към призванието и към посланието го е направила противник на фарисейското общество.

Исус е учел, че Неговото царство не е от този свят (Йоан 18:36). Той е казал на Своите невярващи братя: „Вас светът не може да мрази, а Мен мрази, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са зли“ (Йоан 7:7).

Апостол Йоан ни напомня, че „целият свят лежи в лукавия“ (1 Йоан. 5:19). Политиката е част от световната система.

Ние трябва да се отделим от света, ако искаме да му повлияем (2 Кор. 6:17). Архимед е казал, че може да премести Земята, ако има опорна точка извън нея. Ние трябва да заемем едно положение вън от света, ако искаме да го помръднем към Бога.

Павел подчертава, че „никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи“ (2 Тим. 2:4). Всички вярващи са (или трябва да бъдат) войници на редовна служба и не трябва да си позволяват да се разсейват.

Политиката е една корумпирана система, изградена на базата на компромиса. Решенията обикновено се диктуват от това, което е изгодно, а не от това, което е правилно. Тя се подчинява на човешките, а не на божествените принципи. Бившият сенатор на Мичиган г-н Ванденберг казва следното: „Политиката е покварена в самата си същност. Църквата не трябва да забравя своето истинско предназначение, като се опитва да участва в една област на човешките отношения, в която от нея се иска да бъде един нечестен конкурент… Тя ще загуби напълно чистотата на своето предназначение чрез това свое участие“.

Банановият проект

Божието разрешение на световните проблеми не е политическо, а духовно. Новорождението, а не изборът на нови политици е Божият отговор. Политиката не е нищо повече от една превръзка при рак. Нашата постоянна заповед е: „Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство“ (Лука 9:60). Историята за банановите кори ни показва нещата в истинската им перспектива.

„Един човек работел някаква много важна работа в издателския бизнес и отговарял за издаването и разпространението на огромно количество литература. Един ден, когато отивал на работа и завивал покрай един ъгъл, видял на тротоара една хвърлена бананова кора. Съзнавайки потенциалната опасност от тази кора, той си направил труда да я ритне в канавката, където никой нямало да я настъпи. После се сетил, че освен тази кора по тротоарите на този огромен град сигурно има още хиляди други такива кори и сигурно някъде има някоя кора, която никой не се е сетил да ритне в канавката и някой може да я настъпи, и тогава… Може би трябва да отдели малко време, за да прегледа улиците на града за такива търкалящи се кори от банани, иначе някой може да се подхлъзне и да си счупи врата! Може би ще успее да спести на много хора отиването в болница… Но точно тогава човекът се сетил за работата си. Я почакай! Та ти си такава важна фигура в издателския бизнес! Кой ще поддържа пресите и ще изпраща информация до всички краища на земята? С огромно нежелание мъжът трябвало да се откаже от банановия проект, за да се посвети на по-важната си работа, като решил да остави банановите кори на уличните чистачи. Това е тяхна работа.“

Сега да видим какво е приложението на тази история. Християнинът носи най-голямата отговорност в света — да „публикува“ благата вест за Господ Исус Христос. Това за него е една огромна работа. Ако той не я свърши, никой друг няма да я свърши. Затова Исус казва: „Търсете първо Божието царство и Неговата правда“. Много хора се занимават с политика, но Бог ни е натоварил с благословената задача да носим евангелието на умиращите мъже и жени. Може да има и други достойни за нашето внимание проекти, но ако ние не успеем да осъществим този, никой друг няма да се заеме с него.

Бог има за цел не да направи от света едно по-добро място за живеене, а да призове от нациите народ за Своето име (Деян. 15:14). Ние трябва да работим заедно с Него за осъществяването на тази цел. Както казва Джаует: „Ние сме съработници на Бога в освобождението на света. Това е нашата задача — да помазваме хора в Господното име за един царствен живот, господство над егоизма и служение за царството“. По-нататък той съжалява за трагедията на християните, които не успяват да оценят своето високо призвание, а се посвещават на второстепенното; които предпочитат да пълзят, вместо да летят, и да са роби, вместо да са царе.

Истинското гражданство на християнина е небесното (Фил. 3:20). Той е странник и чужденец в този свят (1 Петр. 2:11). И макар че християнинът е длъжен да се подчинява на властта и има право да използва юридическите процедури, той не е длъжен да стане част от системата.

Ако участвам в политиката, аз гласувам доверие на нейните възможности да разреши световните проблеми. След толкова дълги векове на политически провали едва ли имам основание за такова доверие.

Общото становище на Новия Завет е, че условията в света няма да станат по-добри (1 Тим. 4:1-3; 2 Тим. 3:1-5). Това прави отговорността на християнина пред Голямото поръчение още по-голяма.

Но дали вярващите трябва да възприемат едно поведение на пълна пасивност? Не, разбира се! Работата е там, че ние можем да направим много повече чрез молитва, отколкото чрез избирателната бюлетина. Ние поддържаме равновесието във властта чрез молитва. Ние можем да повлияем на съдбата на нациите чрез молитва. „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости“ (2 Кор. 10:4).

Времето за господството на християните все още не е дошло (1 Кор. 4:8). Животът на земята е тренировка за живота на господство в небесата. Както казва Уилям Кели:

„Християните никога не трябва да се заплитат в управлението на света, освен ако не искат да навлекат срам както на Господа, така и на себе си. Сега те са призовани да страдат заедно с Христос; след време ще господстват заедно с Него. Дори и за Христос все още не е дошло времето на голямото господство. Той седи на трона на Своя Отец като отхвърления от земята Христос и чака Неговата дума, за да извърши съд и да седне на Своя Собствен трон“ (Откр. 3:21).

В момента, в който пиша това, получавам една нова изрезка от вестник, която подкрепя мнението на Кели. В нея се казва:

„Ван Дайк — новороден християнин — е една много противоречива фигура. Неговата политическа кариера е белязана със скандал. През 1984 г. той бил почти изгонен от законодателната власт за използването в изборната кампания на материали, съдържащи клевети. Обществената комисия по разкриване на измамите го е глобила с 500 долара, а съдът е изискал от него извинение“.

Заслужава си да помислим сериозно върху думите на Кели: „Християните никога не трябва да се заплитат в управлението на света, освен ако не искат да навлекат срам както на Господа, така и на себе си“.