Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (28)

Нито едно разглеждане на въпроса за християнската святост не може да бъде пълно без обсъждане на етичната му страна, т.е. проблема за това кое е добро и кое — зло, кое е правилно и кое — погрешно. Всяко човешко общество предлага безброй изкушения и възможности за компромиси, заобикаляния на закона и измами. Изкушенията стават особено силни, когато става дума за пари. Това е накарало Волтер да каже: „Щом стане въпрос за пари, всички хора започват да изповядват една религия“. Всеки християнин трябва да приеме думите на Волтер като едно предизвикателство и да се стреми да докаже тяхната погрешност.

Един бизнесмен казал, че неговата философия се базира на следния принцип: „Бизнесът е като параван: той може да стои прав само когато е нагънат“. Други са достатъчно откровени, за да си признаят, че веднага ще фалират, ако работят според принципите на Проповедта на планината. С други думи, те изобщо не могат да оцелеят, ако работят честно.

Нека да изброим някои нарушения на етиката, които се срещат много често днес: подправяне на данъчните документи, надуване на разходните сметки, нечестна реклама, даване на подкупи и бакшиши, фалшифициране на теглилките и кантарите, продаване на нискокачествена продукция, надписване на чековете (надвишаване на сумата в банковата сметка), обявяване на банкрут с цел избягване от кредиторите. Други неетични практики включват плагиатството, използването на служебни машини и средства за лични нужди, непълно оползотворяване на работното време, свидетелстване за Христос в работно време, въздържане от работа за Господа, неспазване на законите за уличното движение, нарушаване на обещанията, неспазване на определеното време за срещи и посещения и др.

Допустимо ли е един адвокат християнин да пледира, че неговият клиент е невинен, когато знае, че той е виновен? Може ли един стюард християнин да сервира алкохол на пътниците в самолета? Може ли търговският агент да приема от клиентите си подаръци и благодарности във вид на пари? Или един мисионер, който може да си спести дни или дори седмици закъснение само ако даде подкуп на бюрократа, от когото зависи престоят му в чуждата страна. Трябва ли да го направи? Един студент има възможност да се яви на изпит отделно от групата — може ли да го направи? Лошо ли е да се продават продукти, за които се знае, че причиняват рак? Ако на едно християнско училище със затруднено материално положение предложат 500 000 лева от местната пивоварна фабрика, може ли директорът да приеме този подарък? Ако един пациент настоява пред лекар християнин да подпише застрахователен иск, за който и двамата знаят, че е фалшив, трябва ли да подпише? Един доставчик на строителни материали е член на местната данъчна комисия. Ако клиентите купуват от него, могат да получат данъчни оценки, по-ниски от реалните. Те така или иначе трябва да купуват от някого. Защо не от него?

Високата цена на честността и нечестието

Да вземем за пример един грък, който притежава малък ресторант. Идва местният инспектор и, след като оглежда ресторанта, прави един дълъг списък с промени, които трябва да бъдат извършени: нов респиратор за печката, нова машина за рязане на месо, нови маси и столове и т.н. Всичко това струва десетки хиляди. Накрая инспекторът казва: „Стига да поискаш, всичко това може да ти струва само 1000 лева“. Ако собственикът откаже да му ги даде, инспекторът ще каже: „Давам ти срок от две седмици. Ако дотогава промените не са направени, затваряш ресторанта“.

Когато мостът над Такома бил завършен, един застрахователен агент имал нещастието да подпише полицата. Той бил толкова сигурен, че мостът няма да падне, че прибрал всички премии в джоба си. Един ден задухал силен вятър и причинил такава вибрация в конструкцията, че мостът се срутил във водата.

Никой не отрича, че често пъти на християните им се налага да вземат много трудни решения, но трябва да се знае, че погрешното решение се взема по-трудно.

Адам Кларк работел в магазин за платове. Шефът му заповядал, когато мери копринените платове, да ги разтяга повече. Адам отговорил: „Господине, вашата коприна може и да се разтяга, но моята съвест — не“. По-късно Бог го използвал, за да напише един коментар върху Библията, на който стои неговото име.

В друг магазин един купувач казал на продавача да му отпусне малко повече плат, без да плаща допълнително за него. „Давай — казал клиентът, — шефът ти не гледа.“ Продавачът отговорил: „Моят Шеф винаги гледа“.

Дик Ф. започнал нова работа, в която му се налагало да пътува по цяла седмица със своя инструктор. На края на всеки ден инструкторът записвал времето, прекарано при различните клиенти. И макар че често пъти то било седем часа или дори по-малко, той го закръглял на осем часа и карал Дик да прави същото и със своето работно време. Дик възразил, че като християнин той не може да го направи дори и от това да зависи работата му. Инструкторът реагирал много ядосано, но Дик запазил работата си и по-късно станал мисионер в Еквадор.

Когато Хералд Г. бил нает да разнася пакетчета с чипс по супермаркетите, му било казано да носи със себе си остър молив, с който да продупчва пакетчетата на конкурентите. Така в пакетчетата влизал въздух, който овлажнявал и развалял картофките. Херълд отказал, но въпреки това не бил изхвърлен от работа. Понякога работодателите разбират, че честните хора са най-добрите работници.

Боб Б. работел в един магазин за мъжко облекло. Веднъж управителят, който се смятал за християнин, му казал, че ще има разпродажба на мъжки костюми. После му наредил да се качи на горния етаж и да свали всички костюми, които обикновено се продавали за 150 долара, да им постави нови етикети, на които да сложи цена 200 долара, и след това да я зачеркне и да напише 175. Боб не се съгласил да извърши това и трябвало да напусне. Бог го възнаградил, като го призовал за служение.

Божието обещание е сигурно. „Ония, които славят Мене, тях ще прославя Аз“ (1 Царе 2:30). Може би ще се наложи да платим някаква цена, но Господ винаги ще възнагради Своите хора, които постъпват праведно.