Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (27)

Правилно ли е да се лъже? На този въпрос има само един отговор: Бог не може да лъже и не може да позволи на никой друг да го прави. Деветата заповед изрично забранява да се свидетелства лъжливо. Християните трябва да се откажат от лъжите и да говорят „всеки с ближния си истината“ (Еф. 4:25). Сатана е бащата на лъжата (Йоан 8:44) и ние не трябва да му подражаваме.

Денис де Хаан ни напомня, че „нечестността има много лица. Тя дава обещания, без изобщо да възнамерява да ги спазва. Не се обажда, ако й вземат по-малко пари, отколкото трябва. Ако й дадат нещо по погрешка, не го връща (т.е. нечестността поражда кражба). Тя прикрива истината, за да извлече лична изгода. Лъже, за да прикрие грешките си“.

Истина е, че Библията съдържа разкази за лъжи, но това не означава, че ги одобрява. Авраам е излъгал за Сара, че му е сестра (Бит. 12:10-20; 20:2). Исаак е излъгал за Ревека (Бит. 26:7). Анания и Сапфира са излъгали пред Бога за сумата, която са искали да дадат (Деян. 5:1-11).

Има случаи, когато Божиите хора не са лъгали, но не са казвали и цялата истина. Така например еврейските баби са казали, че еврейките са раждали бебетата, преди те да отидат при тях Изх. 1:19). Фактът, че Бог е одобрил техните действия, показва, че те не са излъгали. Мойсей е поискал разрешение от фараона да позволи на израелците да излязат за три дни в пустинята, за да принесат жертва на Йеова, техния Бог (Изх. 5:3). Той е знаел, че ако фараонът откаже да изпълни по-малката им молба, ще откаже да изпълни и по-голямата — т.е. да ги пусне да си отидат завинаги. Аод е имал тайно послание от Господа за цар Еглон. Той не го е открил докрай и не е казал, че посланието съдържа заповед за неговата смърт (Съдии 3:12-30). Когато Господ е заповядал на Самуил да помаже Давид за цар, Той му е казал да каже само, че е дошъл да пожертва на Господа, ако Саул го попита (1 Царе 16:13). Това наистина е било така. Той наистина е принесъл жертва на Господа, но това не е било цялата истина. Той не е бил длъжен да казва всичко.

Понякога хората извиняват лъжата, като казват, че целта оправдава средствата. Да правиш зло, за да дойде добро, е един вид йезуитщина, която Писанията заклеймяват (Рим. 3:8).

Най-голямата трудност идва, когато казването на истината поставя в опасност живота на някой човек. Класическият пример за това са случаите на укриване на евреи от християни по време на окупацията от нацистите. Войниците са чукали на вратите на къщите и са питали: „Има ли тук евреи?“. Отговорът „Няма“ е чиста лъжа, но всеки друг отговор би означавал смърт както за евреите, така и за домакините. Какво би трябвало да се отговори в такива случаи?

Някой би казал: „Да кажем истината и да оставим последствията в ръцете на Господа“. Последствията почти сигурно са смъртно наказание.

Другата възможност е да се доверим на Бога и да оставим Той да ни помогне да дадем правилния отговор, който няма да бъде нито лъжлив, нито ще предизвика нашето преследване. Бог може да направи това, макар и невинаги да избира да го прави.

Някои смятат, че в свят като нашия понякога е необходимо да се избере по-малката от двете злини. В този случай лъжата, макар и нещо неправилно, е по-малката злина, отколкото да причиниш смъртта на невинни хора. Това може да се използва като средство само когато става въпрос за живота на други хора.

Други цитират текста от Деяния 5:29, където Петър и апостолите казват: „На нас подобава да се покоряваме на Бога, отколкото на човеците“. Бог казва: „Не убивай“ (Изх. 20:13) и освен това казва: „Избавяй ония, които се влачат на смърт, и гледай да задържиш ония, които политат към клане. Ако речеш: Ето, ние не знаехме това!; то Оня, който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, който пази душата, не знае ли и не ще ли въздаде на всеки според делата му?“ (Пр. 24:11-12).

И едно последно съображение. Има някои действия, които не са добри сами по себе си, но които стават добри, когато показват присъствие на истинска спасителна вяра. По принцип принасянето на Исаак от Авраам в жертва би се считало за убийство, но Бог го одобрява, защото то показва истинността на неговата вяра (Яков 2:21). Подобно на това и укриването на шпионите от Рахав би се смятало за измяна, но Бог я оправдава, защото чрез това свое дело тя показва, че наистина вярва в Господа (Яков 2:22). Махнете вярата от тези две дела и те ще станат зли.

Както вече казахме, това е един много деликатен въпрос. За щастие, на повечето от нас няма да се наложи да го разрешават. За хилядата и един проблема разрешението е следното: говорете истината и никога не лъжете. Нека отново цитираме Денис де Хаан: „Лъжата подкопава доверието, поражда подозрения и разрушава приятелствата. Но най-лошото е, че тя обижда Бога, който е източникът на всяка истина“.