Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (21)

Контролирането на мисленето е едно от най-важните неща, с които християнинът се сблъсква. Начинът на мислене неизбежно определя посоката на неговия живот и кривата на неговия характер. Положителното мислене, такова, каквото е според Словото (Фил. 4:8), води и до положителни дела.

Затова Библията казва: „Каквито са мислите в душата му — такъв е и той“ (Пр. 23:7). Или, както казваше Алфред Гибс: „Ти не си това, за което се мислиш. Ти си това, за което мислиш!“. Съдържанието на човешкия ум показва какъв е самият човек.

Мъдрецът казва: „Повече от всичко друго, що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Пр. 4:23). И макар че „сърцето“ тук включва много повече неща от ума на човека, няма да сгрешим, ако заместим думата „сърце“ с думата „ум“: „Повече от всичко друго, що пазиш, пази ума си, защото от него са изворите на живота“. Умът е източникът на нашето поведение. Ако контролираме извора, ще можем да контролираме и реката, която изтича от него.

Десетата заповед

Не е без значение, че една от десетте Божии заповеди засяга пряко мисловния живот на човека.

„Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е нещо, което е на ближния ти“ (Изх. 20:17).

Пожелаването е умствена дейност. Това е желание да имаш нещо, което е извън Божията воля. Бог казва: „Не пожелавай“.

Това е заповедта, която донесе изобличение в сърцето на Савел от Тарс. Той винаги се гордееше, че живее много почтен живот, че не е извършил нито един от големите грехове. Но когато осъзна значението на десетата заповед, той разбра, че злите мисли са също толкова грешни, колкото и злите деяния. Разсъждавайки върху характера на своите мисли, той преживя едно дълбоко изобличение в грях.

„… не бих познал греха освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: «Не пожелавай». Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание, защото без закон грехът е мъртъв. И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях; и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт. Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея“ (Римл. 7:7-11).

Механизмът на греха

Яков даде една много проницателна оценка на греха, като каза:

„Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт“ (Яков 1:13-15).

Тук пътят на греха се сравнява с един жизнен цикъл. Най-напред е зачеването. След това се ражда бебето. После бебето пораства и става зрял човек. Най-накрая човекът умира. Така е и с греха. Най-напред той се заражда в човешкия ум. След това се извършва на практика като деяние. После деянието става навик. Най-накрая навикът довежда човека до смъртта. Макар и да не е казано изрично, може да се подразбере, че ако човек мисли за един грях достатъчно дълго, рано или късно ще го извърши. Или, както се казва:

Посей мисъл, и ще пожънеш действие.

Посей действие, и ще пожънеш навик.

Посей навик, и ще пожънеш характер.

Посей характер, и ще пожънеш съдба.

В Своите поучения Господ Исус обръща особено внимание върху важността на човешкото мислене. Един ден Той извика юдеите при Себе Си, за да им обясни кое е важно и кое не. Тези юдеи полагаха особени грижи към външността и пренебрегваха вътрешността. От закона на Мойсей те знаеха, че им е забранено да ядат такива храни като свинско, заешко, скариди, раци и др. И наистина, по времето на закона яденето на тези храни действително ги оскверняваше. Но сега Исус постанови края на тази епоха, като им каза, че не храната осквернява човека, а злите мисли.

„И пак повика множеството и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте. Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека. (Ако има някой уши да слуша, нека слуша.) И като остави множеството и влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха за притчата. И Той им каза: И вие ли още не проумявате? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и се изхожда. С това Той обяви всички ястия за чисти. Каза още: Това, което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат лоши мисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, злина, коварство, сладострастие, лукавство, богохулство, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека“ (Марк 7:14-23).

Често можем да чуем хора, които извиняват своите грешни мисли с набожни обяснения от рода на: „Човек не може да попречи на птиците да кацат на главата му, но може да им попречи да си направят гнездо там“. Под това трябва да се разбира, че страстните мисли, които чукат на вратата на ума ни, без да са поканени, не са грях; грехът идва, когато ние отговорим на почукването и ги поканим да влязат. Но тук идва въпросът: „Дори и да не са грешни, дали тези мисли са чисти и свети?“. Очевидно отговорът е, че всяка зла и похотлива мисъл — било то канена или неканена — е оскверняваща и трябва добре да се прецени и очисти чрез кръвта на Христос. Не е възможно да живееш на този свят, без непрекъснато да бъдеш оскверняван от провокационни реклами, непристойни разговори и други нежелателни замърсители на ума. Но за това има лекарство и то е незабавното разпознаване на мисълта като нечиста и бързото й отхвърляне и изгонване като нежелателна.

Дори не го помисляйте!

В Проповедта на планината Исус още повече подчертава колко опасно нещо са злите мисли. Там Той казва:

„Чули сте, че е било казано на древните: «Не убивай»; и: «Който убие, ще бъде виновен пред съда». А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си (без причина), ще бъде виновен пред съда; и който рече на брат си: «Рака», ще бъде виновен пред Синедриона; а който му рече: «Бунтовни безумецо» — виновен за огнения пъкъл… Чули сте, че е било казано: «Не прелюбодействай». Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Мат. 5:21-22, 27–28).

Законът казва: „Не убивай!“, а Исус казва: „Не мисли за убийство!“. Защо? Защото ако не мислиш, никога няма и да го извършиш. Законът казва: „Не прелюбодействай!“, а Исус казва: „Не поглеждай жена с пожелание в сърцето си!“. Защо? Защото всяко действие се обмисля предварително в ума. Ако човек убие пожеланието в ума си, никога няма да има нужда да се покайва заради самото действие.

Същите принципи са повторени и от апостол Йоан в Първото му послание:

„Всеки, който мрази брат си, е човекоубиец; и вие знаете, че в нито един човекоубиец не обитава вечен живот“ (1 Йоан. 3:15).

Ако някой смята, че е крайност да се твърди, че омразата е убийство, нека си спомни, че те са свързани помежду си с една причинно-следствена връзка, каквато е връзката между желанието и изпълнението. Омразата е убийство в зачатък. Там, където няма злоба или ненавист, няма и убийство.

Човешкият ум е неописуемо тайнствен и неизразимо прекрасен. Той прилича на главния щаб на една армия, от който се изпращат всички заповеди. Умът нарежда на ръката да вземе химикалката и да пише. Той определя какво да се пише. Това е една огромна комуникационна система, която непрекъснато изпраща потоци от мисли. И все пак, как става всичко това? И какво е „мисъл“?

Някой беше предположил, че ако се построи компютър, който да имитира функциите на човешкия мозък, той ще бъде голям колкото Импайър Стейт Билдинг^[1], но дори и тогава няма да може изцяло да съответства на мозъка.

Повечето от нас приемат ума като нещо дошло само по себе си. Но Библията съвсем ясно учи, че мисленето е способност, дадена от Бога, за която Той ще ни държи отговорни. Всеки от нас е като цар, който владее над едно огромно и сложно царство — царството на мислите. И всеки от нас е отговорен какво и как мисли. Ние можем да използваме ума си както за добро, така и за зло, както за достойни, така и за недостойни неща. Можем да контролираме мислите си.

Умът в служба на доброто

Умът може да бъде използван за добро. Мисля си например за ума на Хендел, когато е седнал да композира ораторията „Месия“. В нея музиката е толкова тясно свързана с думите, че аз никога не мога да ги чета в Библията, без в ума ми да изплува музикалният им акомпанимент. Цялото произведение е толкова възвишено и духовно, че се питам дали няма да слушаме тази оратория и на небето.

Мисля си и за големия химн на Айзък Уот „Когато гледам чудния кръст“. Този поет беше посветил ума си на Господа и това произведение е само една малка част от големия негов принос към християнската култура. И тогава си казвам: „Заслужава си човек да изживее цял един живот, за да напише такъв химн“.

Мисля си и за дисциплинирания ум на Милтон, за дългите часове уморителен труд и за неговия завършен шедьовър „Загубеният рай“. Колко много литературни произведения са почерпили от богатството на неговия ум!

Мисля си и за Микеланджело, за неговите чудни скулптури и рисунки. Мащабите и красотата на тези произведения не могат да се опишат с думи. Това е един човек с особена чувствителност към света, и ние можем да бъдем само щастливи, че неговите мисли са били запазени под формата на картини и скулптури.

Мисля си и за Чарлз Хедън Спърджън, царя на проповедниците. Спомням си какво казва Пиърсън за него: „Той използва максимално целия си ум и всички възможности, които Бог му даде“. И когато чета неговите проповеди или изучавам разказа за неговия плодотворен живот, аз вярвам, че това наистина е така.

Можем да използваме и примери от нашето съвремие. Когато си помисля за умовете, които планираха и осъществиха всички необикновени полети до Луната и звездите, не мога да не възкликна: „Какво въображение, какво умение, каква точност!“.

Умът в служба на злото

Но умът може да бъде използван и за зло. Нека си спомним за безсърдечните тирани с техни инструменти за мъчение, концентрационни лагери, газови камери и пещи за изгаряне. Нека си спомним за жестокостта, която доведе до унищожението на милиони невинни жертви.

Нека си спомним за хората, които посветиха своите таланти на унищожението на вярата на другите — хора като Волтер, Том Пейн, Роберт Ингерсол. Надарени от Бога с големи умове, те ги продадоха за пропагандирането на агностицизма и неверието.

Не можем да не споменем и хората, които създават, печатат и разпространяват порнография. Какъв ужасен начин за използване на ума! Тези хора са амбулантни търговци на мръсотия, замърсители на нравствената среда, разпространители на нечистота и извратеност.

Накрая нека споменем общо и за огромния потенциал на всеки ум за зли мисли. Едва ли има някой, който ще се съгласи да обикаля и един час по улиците с плакат, на който е написана най-лошата мисъл, минала през ума му през седмицата. А всички знаем колко далече могат да стигнат злите ни мисли — там, където човешки поглед изобщо не може да ги проследи — в какви развратни ситуации, в какви забранени отношения можем да станем участници в ума си. Ако уловим някой наш приятел да прави някое от тези неща, със сигурност ще го заклеймим със справедливо възмущение. Но когато сме сами, може би на тъмно, ние сме в състояние да се отдадем в мислите си на същото разпуснато и неморално поведение, без да изпитваме същото отвращение. Неограничен от естествените бариери на времето и пространството, умът може мигновено да ни пренесе на което и да е място, за да бъдем с когото си искаме и да правим каквото си искаме. Страшно е дори да се мисли какви ужасни възможности за зло крие мисловният живот на вярващия. Ако тези възможности можеха да се осъществят, последствията щяха да бъдат катастрофални. През 1988 г. един известен евангелизатор по телевизията, който проповядваше на милиони хора по света, беше разобличен в сексуален грях. Той си призна, че бил увлечен от порнографията още съвсем млад.

Има хиляди хора, които всеки ден пъшкат под тежкия ярем на някой грях. Те казват, че искат да се освободят от него, но не желаят да овладеят мисловния си живот. Наскоро един християнин пътувал със самолет и мястото му било до един млад войник. След като се запознали, войникът подал на християнина едно списание. Когато видял, че списанието е порнографско, християнинът го върнал учтиво на войника и му предложил една малка червена Библия. Последвал период на пълно мълчание, след което войникът се обърнал към християнина и го попитал: „Можете ли да ми помогнете?“. Младият човек излял душата си в един потресаващ разказ, пълен с грях и срам, молейки го за помощ. Той желаел да се освободи от сексуалния грях, но продължавал да храни ума си с порнографски списания.

Джордж Гудмън ни напомня, че „мислите могат да бъдат контролирани. Злите мисли са като парцали, натопени в газ: достатъчна е само една искра от изкушение, и те вече горят. Вие можете да престанете да мислите зло и трябва да се научите на изкуството да контролирате мислите си, ако още не сте го научили. Няма никакво извинение за тайното отдаване на ума на мисли, които засягат плътта. Чрез Духа всяка мисъл може да се улови и да се подчини така, че да бъде подвластна на Христос. Всяка зла мисъл трябва да бъде умъртвена от Духа“.

Решителни действия

И така, разрешението на проблема е това: дървото трябва да бъде изтръгнато заедно с корените. Ние трябва да предприемем решителни мерки за изчистване на мисловния си живот.

За неспасения това означава, че той най-напред трябва да се обърне — трябва да се новороди чрез вяра в Господ Исус. Само тогава той може да получи силата на обитаващия в него Свети Дух, за да може да действа решително срещу нечистите мисли.

За християнина това включва няколко стъпки.

Най-напред трябва да представим целия проблем пред Господа в молитва. Думите на Давид са много подходящи за всеки един от нас: „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен“ (Пс. 51:10). Тези думи са част от изповедта на Давид след двойния му грях на прелюбодейство и убийство. На мен ми се струва, че те съдържат едно скрито признание, че греховете му водят началото си от безконтролните му мисли.

След това преценете всяка мисъл, която идва в ума ви — как би изглеждала тя в присъствието на Христос? Истинската проверка както на мислите, така и на действията е как те изглеждат в Неговото присъствие. Това е и идеята на текста в 2 Коринтяни 10:5:

„Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос“.

Всяка наша мисъл трябва да стане пленник и да се покори на присъдата на Христос.

По-нататък ние трябва да изповядаме като грях и сквернословие всяка мисъл, която не получава Неговото одобрение. Независимо дали се разхождаме по улицата или караме кола, навсякъде трябва да изповядаме блуждаещите си, зли мисли, като казваме: „Господи, това е грях. Моят ум е осквернен. Прости ми и ме очисти. Смея да моля това заради очистващата сила на кръвта на Агнето“.

Освен това трябва да изгонваме злите мисли от ума си. Обещанието за милост не е за тези, които само изповядват греховете си. То е за онези, които не само ги изповядват, но ги и изоставят.

Който покрива греховете си, няма да успее. Но „който ги изповяда и оставя, ще намери милост“ (Пр. 28:13).

Това означава, че човек трябва да се учи да казва „Не!“ хиляди пъти на ден. Всеки път, когато се изкушим да мислим нещо лошо, трябва да казваме: „Не, аз не желая да приема тази мисъл. Аз я отхвърлям и се отказвам от нея в Името на Господ Исус“.

Положителното мислене

Освен това трябва да се учим да мислим положително. Павел говори за това във Филипяни 4:8:

„Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте“.

Идеята е, че човек не може да мисли за тези неща и за греха едновременно. Ако нашият ум е изпълнен с Христос и Неговата чистота, грехът и покварата ще трябва да си отидат. Някои наричат това „прогонващата сила на новата любов“. Наричайте го както си щете, но не преставайте да го правите на всяка цена. Колкото повече умът на един човек е зает с Христос, толкова повече този човек прилича на Него (2 Кор. 3:18).

Здравият разум ни казва, че ако искаме да имаме победа в мисловния си живот, трябва да контролираме това, което четем и което виждаме, и отношенията си с тези, с които общуваме. Пикантните истории и списания, холивудските филми и обикновените телевизионни шоута са един сигурен източник на замърсяване. Също така има неща, които действат възбуждащо върху страстта в сърцето на човека. Така например един голям „купон“ много би „помогнал“ в това направление.

И последно, трябва да се стремим да бъдем заети с работа за Господа. Най-опасните моменти в това отношение са часовете, в които нищо не вършим и в които тялото е добре нахранено и отпочинало. Животът, отдаден на неуморно служение за Христос, крие в себе си голяма сигурност и защитеност за вярващия. Християнинът, който се е научил да изкупва времето, трябва по-малко да се бори със случайните мисли, които искат да влязат през вратата на неговия ум. Това може да се открие най-малкото като намек в текста на Притчи 16:3:

„Възлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения“.

И така, това е начинът, по който можем да пазим ума си чист с цялото си усърдие.

Изпитай всички мои мисли и тайни разсъждения,

мотивите, които раждат мойте намерения.

Освободи и стаите, в които мръсните неща

държат юздите на властта над моята душа.