Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (18)

Много хора твърдят, че хомосексуализмът е една друга приемлива възможност за начин на живот. Хомосексуалистите напуснаха кулоарите и излязоха вече на сцената на обществения живот, претендирайки за еднакви права на съществуване с останалите хора.

Но вярващите не трябва да се водят от това, което казват хората, или от това, което се счита за общоприето в даден момент от дадена култура. Ние не трябва да се заблуждаваме от репликата „… всички го правят“. Пробният камък за отношението на вярващите към даден проблем трябва да бъде: „Какво казва Библията по този въпрос?“. И така, нека да видим какво казват Свещените Писания по въпроса за хомосексуализма.

Основните пасажи, които разглеждат този въпрос, са:

Битие 1 и 2 глава. Бог създаде човека като мъж и жена и установи между тях семейни взаимоотношения като израз на Своята воля за Своя народ. Затова хомосексуализмът е извращение на Божия план за израза на сексуалността. Той е грях против природата.

Битие 19:1-26. Особено известни със своя хомосексуализъм са били мъжете в Содом. Думата „содомия“, която означава хомосексуализъм, идва от името на този град. Когато мъжете в Содом се опитват да изнасилят двамата млади мъже, гости на Лот, Бог нарежда на Своите хора да излязат от града, след което го унищожава с огън и сяра.

Левит 18:22; 20:13. Законът на Мойсей нарича хомосексуализма „гнусота“ и го наказва със смърт. (Между другото, това опровергава мнението, че хомосексуализмът е болест. Бог не осъжда хората на смърт заради това, че са болни.)

Римляни 1:18-32. Първите хора са имали някакво знание за истинския Бог, но са го отхвърлили и са станали идолопоклонници, като са се поклонили на изваяни образи от дърво и камък. След като хората са отхвърлили познанието за Бога, Бог е отхвърлил тях, в резултат на което те са започнали да вършат всякакви видове разврат, включително и хомосексуализъм. Павел заявява съвсем ясно, че всички, които вършат тези неща, заслужават смърт.

1 Коринтяни 6:9. Този стих казва съвсем ясно, че нито един хомосексуалист или мъж, който проституира с тялото си, няма да наследи Божието царство.

1 Тимотей 1:10. Содомията е такова сериозно нарушение на Божия закон като убийството, прелюбодейството, търгуването с роби и лъжата. Наказанието за нарушаването на Божия закон е, разбира се, смърт.

И така, Библията ни учи съвсем ясно, че хомосексуалното поведение е греховно извращение на Божията воля за Неговите създания. Никакви разумни аргументи не могат да се противопоставят на ясните твърдения на Писанията. И нека отново да кажем, че християните трябва да внимават и да не приемат нравствените оценки на света, а да се водят от Божието Слово.

Може ли един хомосексуалист да бъде спасен? Отговорът, разбира се, е — да, стига той да се покае от своя грях и да приеме Исус Христос като свой Господ и Спасител (Йоан 1:12; Рим. 10:13).

Може ли един християнин да изпадне в този грях? Може да се предположи, че вярващият също може да изпадне в този грях в момент на слабост. Ако това стане, той отново може да намери прощение, като изповяда и изостави греха (1 Йоан 1:9). Но ако един човек живее постоянно като хомосексуалист, това е признак, че той никога не е бил истински новороден. Исус каза: „По плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:20).

Наклонности и практикуване

Има ли разлика между това да имаш склонност към хомосексуализъм и да го практикуваш редовно? Да, има, и то много важна. Много хора проявяват хомосексуални наклонности, но никога не са извършили такъв акт. Те се измъчват от факта, че техният собствен пол ги привлича, но успяват да се владеят и устояват на изкушението, вследствие на което живеят чист сексуален живот.

Истина ли е, че „който веднъж е станал хомосексуалист, завинаги ще си остане такъв“? Ако под „хомосексуалист“ се има предвид „хомосексуалист, който практикува този грях постоянно“, това твърдение е абсолютно невярно. Има стотици хомосексуалисти, които са се обърнали към Христос и са се отказали напълно от предишния си начин на живот. Светият Дух им е дал силата да го направят. Някои от коринтяните са били отдадени на сексуални извращения преди да станат християни, но са били освободени от тях след обръщението си (1 Кор. 6:9-11). Що се отнася до хомосексуалните наклонности, може да се наложи вярващият да се бори с тях до края на живота си, но той може да ги победи, като пренасочи сексуалната си енергия към неуморно служеше на своя Цар, Господ Исус Христос.

Може ли Бог да обвинява един хомосексуалист, който се е родил такъв? Бог не е направил човека като хомосексуалист. Когато е създал Адам, той е бил абсолютно чист и невинен. Но след грехопадението всеки един от неговите потомци, с изключение на Исус, е малко или много извратен, неправеден и грешен. Вината за това е единствено у човека. Да обвиняваш Бога за това, че си направил нещо, което Той забранява, е подлост. Това е един нечестен начин да прехвърлиш отговорността на друг и да търсиш извинение за собствените си грешни действия.

Дали хомосексуалността е вродена наклонност или придобито поведение? Отговорът е, че тя може да бъде и едното, и другото. Не трябва да се изненадваме, че някой може да бъде роден с този недостатък. Естественият човек е покварен и способен да извърши всеки грях, описан в Библията. Някои са по-слаби в една област, други — в друга. Никой не може да бъде осъждан, че е роден с хомосексуални наклонности, но той попада под осъждение, ако практикува този грях. Хомосексуалността може да бъде и допълнително придобито поведение. Един възрастен хомосексуалист може да подмами някое младо момче да се отдаде на този начин на живот. Всеки, който прави това, попада под осъждението на Исус, който казва: „По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките“ (Лука 17:2).

Съдбата на престъпниците

Хомосексуалистите плащат висока цена за безнравствения си начин на живот. Павел казва, че те приемат „в себе си заслужената отплата за своята заблуда“ (Рим. 1:27б). Това включва венерически болести, пневмокистоза (вид пневмония), саркома на Капрози (вид тумор) и СПИН (синдром на придобитата имунна недостатъчност). То също така включва чувство за вина, умствени и емоционални разстройства и ненормални изменения на личността.

След като бил изобличен като хомосексуалист, Оскар Уайлд, английски писател от деветнайсети век, написал следното:

„Боговете ми бяха дали почти всичко, но аз се оставих да бъда отнесен по течението на една неразумна и безотговорна чувствена наслада… Уморен от вечното стоене на върха, аз съзнателно слязох в пропастта на търсенето на нови усещания. Това, което беше за мен парадокс в сферата на мисълта, стана извращение в сферата на страстта. Започнах да се отнасям безгрижно към живота на другите. Отдавах се на удоволствието, когато ми беше приятно, и го отминавах равнодушно, когато ми беше неприятно. Забравих, че всяко едно дребно действие в ежедневния живот създава или разрушава характера на човека и че това, което човек е направил на скрито, ще бъде прогласено от покрива на къщата. Престанах да бъда господар на себе си. Вече не бях капитан на собствената си душа и не я познавах. Позволих на удоволствията да господстват над мен и стигнах до ужасното положение да живея в срам и позор“.

Начинът, по който можем да се освободим от хомосексуалността, е същият, по който можем да се освободим от всяка друга страст и който вече беше разгледан в главата за страстите. Но в този случай е особено важно да потърсим една по-продължителна помощ във вид на библейска консултация.

Какво трябва да бъде нашето отношение към хомосексуалистите? Като християни ние трябва да ги приемаме като личности, без обаче да одобряваме техния начин на живот. Тъй като и те са души, за които е умрял Христос, трябва да се опитваме по всички възможни начини да ги спечелим за живот на святост. Трябва да се отнасяме към тях кротко, като внимаваме за самите себе си, да не би и ние да се поддадем на някакъв вид изкушение или грях. Но ако те отхвърлят Словото твърдо и упорито и започнат да обиждат и да богохулстват, не трябва да се чувстваме задължени да продължаваме да им разясняваме евангелието.

Преди да приключим с разглеждането на въпросите за моралната нечистота, нека се опитаме да потърсим мнението на Библията по въпроса за самозадоволяването. Макар и да не се смята за толкова сериозен грях като прелюбодеянието, блудството и хомосексуализма, самозадоволяването изисква сериозно внимание от страна на тези, които желаят да направят за Бога всичко, което биха могли.