Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (15)

Това е историята за двете царства. Едното се нарича светът; другото е царството на Божия Син. Те са напълно различни и несъвместими едно с друго. Едното е царството на нравствената и духовна тъмнина; другото — царството на нравствената и духовна светлина. Между тях лежи огромна пропаст.

Светът

Когато говорим за света в този смисъл, нямаме предвид планетата Земя или природата с нейната красота, или дори света на падналото човечество. Имаме предвид езическата цивилизация, която човекът е изградил независимо от Бога; човешкото общество, което е изхвърлило Бога навън; цялата сфера от занимания и дейности, чрез които човекът се опитва да бъде щастлив без Бога. Светът си има своите лъжливи принципи, лъжливи ценности и лъжливи богове. Той се характеризира с низки желания, егоизъм и себичност. Всъщност светът, това е човешкият ред за нещата, който се противопоставя изцяло на Бога. Господ е не само пренебрегнат и отхвърлен, към него се проявява дълбока и открита враждебност; Това не е просто отчуждение — това е война.

Царството на нашия Господ

Когато говорим за царството на Божия Син, ние имаме предвид обществото от хора, които признават Исус Христос за Господ и Спасител. За нашите практически цели ние ще го наречем християнското общество. (И макар в технически смисъл да има разлика между царството и църквата, ние ще ги приемем тук като едно и също нещо.)

Сатана и Христос

Сатана е владетелят на света. Той определя какви да бъдат приоритетите му и политиката му. Той е наречен „князът на тоя свят“ (Йоан 12:31; 14:30; 16:11), „богът на тоя свят“ (2 Кор. 4:4) и „лукавият“ (1 Йоан 5:19). Той е „човекоубиец“ и „лъжец“ (Йоан 8:44). Неговата неизменна цел е „да открадне, да убие и да погуби“ (Йоан 10:10).

Господ Исус Христос е Владетелят на другото царство. Неговата цел е да даде живот и да го даде изобилно (Йоан 10:10). Макар и да има много така наречени господари, „за нас има само един… Господ — Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (1 Кор. 8:6б).

Кой на кого принадлежи?

Всички неспасени хора са поданици на световното царство (1 Йоан 5:19). Те са такива още по рождение. Те са земни граждани, в смисъл че в света се чувстват като у дома си. Псалмистът говори за тях като за „светските човеци, чийто дял е в тоя живот“ (Пс. 17:14). Те обичат света и светът обича тях (Йоан 15:19).

Когато един човек се новороди, той преминава от първото във второто царство (Йоан 3:3, 5) и израз на това негово преминаване е водното кръщение. И макар че все още живее в този свят, той вече не е част от световната система (Йоан 14:18; 17:11). Той е един пришълец и чужденец (1 Петр. 2:11), който пътува през света към своя небесен дом, без да взема нищо от света върху себе си. Вярващият не обича света, защото знае, че ако го обича, ще бъде враг на Бога (1 Йоан 2:15). Вместо това той съзнателно избира да бъде мразен от света (Йоан 15:18-19; 17:14; 1 Йоан 3:13). В един съвсем действителен смисъл вярващият е особняк, който не позволява на света около него да го моделира по собствения си образ (Рим. 12:2). Той поддържа отношения на враждебност със света, а не отношения на мирно съжителство или на разведряване. Вярващият свидетелства против света, че неговите дела са зли (Йоан 7:7), като едновременно с това разгласява и евангелието — вестта, че хората могат да бъдат освободени от робството на света и да намерят истинска свобода в Христос (2 Кор. 5:18-21).

Светът е изключително привлекателен, примамлив и изкусителен. При някои християни той все още упражнява притегателно влияние и те се чувстват ощетени, когато бъдат изцяло откъснати от него. Затова те се опитват да прескочат оградата. Искат да вземат най-хубавото и от двата свята. Поради тази причина понякога границата между света и църквата става доста размита. Това обяснява защо някой беше казал: „Потърсих църквата и я намерих в света; потърсих света и го намерих в църквата“. А Уърдсуърт казва така:

„Светът е навлязъл в нас твърде много: рано или късно в това харчене и получаване ние ще открием, че сме изхабили себе си“.

Ако едно Божие дете държи да има приятелски отношения със света, Бог много често му позволява да направи това, за да разбере — чрез горчив опит — колко е празен той. Целият свят е една фасада. Всички негови удоволствия са празни и краткотрайни. Той не може да ни даде продължително удовлетворение. Той може да бъде много приятен в нашите мечти и изключително неприятен в нашите спомени.

Опитах се да пия от пробитото ведро,

но водата в него намаля.

Наведох глава и потърсих с уста,

но тя ми се изсмя и подигра.

Само Исус дава жива вода

и няма да ожаднея до века.

Друг като Него няма храна

и любов, и живот до века.

Б. Е.

Какво има в света?

Апостол Павел ни казва, че всичко, което е в света, е „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота“ (1 Йоан 2:16). Светът възвеличава секса, страстите, насилието, войната, богатството, социалното положение и властта. Хората от света живеят за времето, а не за вечността; за преходните неща, а не за човеците; за себе си, а не за Бога. Всички техни планове свършват при гроба.

Християнинът има съвсем различна система от ценности. Той е белязан от любовта, а не от похотта; от чистотата, а не от страстта; от хармонията, а не от безредието. Той обича правдата, мира и радостта в Светия Дух (Рим. 14:17). Вместо похотта на очите той търси желанията на вярата. Вместо от похотта на плътта той е обзет от желанията на Духа. Вместо гордостта на живота той търси Божията слава.

Кое е светско?

В миналото християните са ограничавали светското до кръга на такива табута като пушенето, пиенето, танците, играта на карти и филмите. Сега махалото на ограниченията се е залюляло на другата страна. Сега християните се подиграват на тези забранени неща с шеги от рода на: „Не пия, не пуша, не ям, нито излизам с момичета, които танцуват рап“. Ние непрекъснато се уверяваме един друг, че това не са неща от света, че това, което трябва да избягваме, е лошото отношение, злите подбуди и порочния начин на мислене. Всичко това е накарало Еруин Лацър да каже следното:

„Много от християните се противопоставят срещу изреждането на греховете в списък, не защото искат да издигнат поведението на християнина до радикалното ниво на Новия Завет, а защото искат да понижат собствените си критерии. Може би те подозират, че изпускат някои удоволствия, сред които сигурно има и чувствени. Ето защо те критикуват табутата от миналото, като им измислят неверни причини. Техните убеждения непрекъснато стоят върху движещите се пясъци на нравственото безразличие“.

Кой свят?

Светът има различни проявления. Едно от тези проявления е светът на политиката; той е покварен в самата си същност. Друго проявление е светът на търговията; той е пълен с нечестни сделки. Религиозният свят е също едно проявление на света; неговите ръце са изцапани с кръвта на Исус. Има и свят на изкуството, културата и музиката; там Името на Христос е забранено, защото създава чувство на неудобство. Нека да споменем и света на забавленията с неговата нечистота, сексуална разпуснатост и двуличие; негови живи портрети са Холивуд и телевизията.

Как вярващият трябва да отговаря на различните проявления на света? Що се отнася до политическия свят, вярващият трябва да си спомни, че нито Христос, нито апостолите са се занимавали някога с политика. Нима Господ не каза: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36)? И нима Павел не ни напомни, че нашето гражданство не е на земята, а на небето (Фил. 3:20)? Разрешението на проблемите на човека не се съдържа в политиката, а в евангелието на изкупителната благодат.

Божият народ не може да живее в пълна изолация от света на търговията, затова Павел мъдро ни съветва: употребявай, но не злоупотребявай (1 Кор. 7:21). Като войници на активна служба ние не трябва да се заплитаме в житейските работи (2 Тим. 2:4).

Когато говорим за религиозния свят, ние имаме предвид онази сфера, в която Христос от Библията е изгонен. Постоянната заповед за християнина е да излиза към Него вън от стана на организираната религия, понасяйки Неговия позор (Евр. 13:11-14).

Що се отнася до света на културата, изкуството и музиката, там християнинът трябва да си даде отговор на това кое за него е по-важно. Когато Павел отиде в Атина, един от големите културни центрове по онова време, той не се развълнува от стотиците произведения на изкуството, а от стотиците форми на идолопоклонство… И беше толкова натъжен, че отиде в Ареопага и започна да проповядва благата вест за спасението (Деян. 17).

Какво да кажем за света на развлеченията — света, който забавлява хората по пътя им към ада? Това ли е „животът“? Холивуд безобидно нещо ли е? Телевизията насърчава ли чистотата? Театърът извисява ли ни духовно? Категоричният отговор е, че никой, който се храни с този вид боклук и мръсотия, няма да направи нещо значително за Бога.

Христовият ученик може да заеме едно място извън съществуващия световен ред. Архимед беше казал, че може да премести земята, ако има опорна точка извън нея. Така е и с християнина. Той никога няма да може да помръдне света, ако не се отдели от него.

Два вида мъдрост

Нека видим сега какви са разликите между мъдростта на света и Божията мъдрост. За да подчертаем контраста помежду им, ще ги подредим в две колони.

Противопоставяйки светската мъдрост на Божията мъдрост, Павел пише: „… понеже в Божията мъдрост светът не позна Бога чрез мъдрост, Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите… но ние проповядваме разпънатия Христос: за юдеите — препънка, а за езичниците — глупост, но за самите призвани — и юдеи, и гърци — Христос, Божия сила и Божия премъдрост. Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божията немощ — по-силна от човеците“ (1 Кор. 1:21, 23–25).

Методите на двете царства

Щом като мъдростите на двете царства са толкова различни, логично е да се очаква, че и техните методи и стратегии също ще се различават. Тук ви предлагаме някои от тези разлики:

Видовете оръжия

Оръжията на света са не само пушките и танковете, но и парите, пропагандата, известността, психологическата манипулация на хората и всякакви други нечестни средства. Оръжията на вярващия са Божието Слово, молитвата, вярата и любовта. Те са достатъчно силни „за събаряне на крепости“ (2 Кор. 10:4).

Почестите

Какви са почестите на света? Как той вдъхновява и мотивира своите поданици? Почестите на света са почетните ленти, значки, медали, дипломи, униформи и титли. Веднъж Наполеон вдигнал високо едно малко парче цветна лента и казал: „С няколко ленти като тази бих могъл да построя цяло царство!“. Наистина е странно, когато си помислиш, че можеш да купиш всички ленти, които искаш, за няколко лева в кварталната кинкалерия. Има мъже и жени, които са готови да тичат четиридесет и два километра, за да получат венец — един нещастен венец, който скоро ще увехне. Такива са почестите на света.

Павел ги нарича тленни венци и добавя, че християните се стремят да получат нетленен венец (1 Кор. 9:25). Божието Слово мотивира вярващите да се борят за венеца на правдата, венеца на живота, венеца на радостта и венеца на славата. Тези, които изповядат Христос пред човеците, Христос ще ги изповяда пред Бог Отец и всичките свети ангели (Мат. 10:32; Лука 12:8). А има ли почест, която да може да се сравни с тази, която се съдържа в думите на Спасителя: „Хубаво, добри и верни слуго“ (Мат. 25:21, 23)? Вярата помага на вярващия да каже:

О, светска суета и празнота!

Всичко в теб е измама и лъжа!

Аз зная по-добра и светла страна,

където властва истина и красота,

където Христос е приготвил за нас

небесен дом за вечността.

Там Господ Исус ще гледам аз

и Бог ще обитава между нас.

Хана Бърлингам

Идеалният гражданин

Идеалният гражданин на света е богатият, надменен и нагъл човек, който се смята за особено велик. Но не и в царството на Христос! Тук идеалният гражданин е бедният по дух, скърбящият, кроткият, жадуващият за правдата, милостивият, чистият по сърце, миротворецът и гоненият заради правдата (Мат. 5:3-12). Исус проявява особена загриженост към глупавите, слабите, долните, презрените, бедните и обезнаследените (1 Кор. 1:27-29; Яков 2:5).

Заключение

Христос умря, „за да ни избави от настоящия свят на злото“ (Гал. 1:5). Светът е разпънат за нас и ние — за света (Гал. 6:14). Кръстът е цялата наша слава.

Светът не даде на нашия Спасител нищо освен кръст и гроб. Бог ни забранява да си бъдем у дома в една такава система.

Ние сме странници и чужденци на света,

не искаме дом на земята.

Твоят кръст отряза връвта

и ни даде съкровище в небесата.

Джеймс Дек

Светът е под Божието осъждение. Апостол Йоан казва, че светът преминава и заедно с него — неговите похоти. Доналд Грей Барнхауз мъдро ни съветва: „Ние не трябва да се интересуваме от света, защото това е една осъдена цивилизация, предопределена да бъде разрушена от Господа, който бе разпънат от нея. Идеалите, принципите и методите на нашия живот не могат да се смесят с тези на света, без да бъдат покварени или замърсени“.

„И светът преминава, и неговите похоти; но който върши Божията воля, пребъдва вовеки.“ (1 Йоан 2:17)

Това, че живеем като граждани на небето, е много важно: ние сме в света, но не сме от него. Има обаче още един важен въпрос, който не трябва да се пренебрегва — въпросът за греха и истинското покаяние. И така, сега ще преминем от урока по обществознание към урока по анатомия.